Ще излезеш ли на арената?

Да — мини на 195.

Не — продължи на 217.

Мини на 253.

Арнир въздъхва тежко.

— Видях вратата със собствените си очи. Ако имах дори и най-малко съмнение, щях да ви кажа. Затова моля да ми повярвате. Останалото е тайна, която не мога да наруша, но тя няма нищо общо с нашата цел.

Какво ще му отговориш?

„Вярвам ти, Арнир“ — премини на 268.

„Настоявам да видя вратата“ — прехвърли се на 24.

Не знаеш откъде идва тази мрачна решителност, която те изпълва изведнъж, но когато насочваш арбалета, ръцете ти не треперят. Стрелата изсвистява и се забива в гърдите на лежащия Тибур.

И в същия миг насред черния кръг отново изниква огромната безформена сянка. Чудовищният й смях разтърсва малката камениста низина.

— Един поклонник исках, а намерих друг — тътне задгробният глас. — Сега си мой, хлапако! Убий другите!

Огнена болка избухва в главата ти и заедно с нея изчезват всички предишни представи за добро и зло, за дружба и чест. Сега твърдо разбираш, че на този свят няма нищо по-важно от властта и богатството. А твоите бивши приятели знаят тайната на Баратулия и могат да се изпречат на пътя ти към нейните несметни скъпоценности. Значи трябва да бъдат убити.

Зареждаш нова стрела в арбалета и се приготвяш за убийството. Старото приключение е свършило. Предстоят ти велики и коварни дела в служба на злото.

Лишени от опитните си водачи, вие изгубвате цял час, докато се измъкнете на пътя. Когато най-сетне достигате суха почва, мълчаливо се отправяте на запад. Едва пред Големия кръстопът Арнир нарушава мълчанието.

— Всичко е свършено, приятелю. Велика цел си бяхме поставили, но съдбата бе против нас. Благодаря ти за всичко… и сбогом. Отивам при своя народ под връх Уруг-Ган.

— А аз ще тръгна из планините на север — скръбно въздъхва Банун. — Все някъде трябва да се намери удобна пещера за един трол.

Излишно е да ги спираш. Търсенето е завършило с провал. Двамата ти приятели се сбогуват още веднъж и изчезват в нощта, а ти дълго седиш край пътя, докато небето на изток бавно просветлява.

Не ти остава нищо друго, освен да се върнеш във Фелсбург.

Мини на 61.

На лявата плоча има следния надпис:

(клише — СМЪРТ, написано с руни).

На дясната е изписано:

(клише — МОСТ, написано с руни)

Ако умееш да разчиташ руническата писменост, сега е моментът да го сториш с помощта на таблицата в края на книгата. А след това избери как ще постъпиш.

Ще натиснеш лявата плоча — продължи на 5.

Ще натиснеш дясната плоча — прехвърли се на 198.

Ще се върнеш по разклонението и ще се изкачиш нагоре по стълбата — мини на 136.

За беда през този ден движението по пътя е особено оживено. Непрекъснато се налага да търсите укритие в храстите от групи пътници или колони търговски каруци. Едва по мръкнало успявате да достигнете Големия кръстопът. За два часа спирате да подремнете в близката горичка, после отново поемате напред. Каква посока избираш?

На запад, към гората Дениарда — мини на 187.

На изток, към Устуримските блата — продължи на 201.

На север, към Химурганския проход — попадаш на 242.

Какво гласи първият ред от надписа?

ГАБЕЛАТ — мини на 253.

ГАРАКАЛ — продължи на 271.

ГАРУТАМ — прехвърли се на 276.

ГАРУНАС — отгърни на 261.

ГАМИЛИС — попадаш на 267.

Ако разчитането те е затруднило и искаш да се откажеш, мини на 142.

Те бавно прекрачват през прага към вълшебния свят — Арнир, Банун, Шургуп с вярната маймуна… Последен минава Гилмориен. От другата страна той се обръща и вдига ръка за последно сбогом, ала още преди да е довършил жеста си, вратата трепва и отново се превръща в обикновена полирана скала.

— Всичко свърши… — задавено прошепваш ти. — И какво ми остава?

— Остава животът — изрича зад тебе гласът на вълшебника. — Остава вярата в невъзможното. И копнежът. Пожелай магията. Желай я от сърце дори и в най-сивите дни на живота. Тогава ще дойда пак. Непременно ще дойда, защото… — Старецът тихичко се разсмива. — Е, това всъщност е тайна, но мисля, че мога да я споделя. Знай, млади приятелю, че ти е отредено един ден да тръгнеш по моя път. А дотогава… сбогом!

Когато се обръщаш, вече си сам. От вълшебника няма и следа. Останал е само споменът за гласа му, който отеква в душата ти отново и отново, докато крачиш надолу към пътя:

Пожелай магията. Желай я от сърце дори и в най-сивите дни на живота. Тогава ще дойда пак. Непременно ще дойда…

Таблица на шанса

© 1994 Любомир Николов

Източник: SF&F BBS

Издание:

Колин Уолъмбъри. Последната врата

ИК „Хермес“, Пловдив, 1994

Художник: Борис Стоилов

ISBN 954-459-174-5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/422]

Последна редакция: 2010-01-05 13:50:19