19 септември 1890. Колко недостъпни за учението са истинските селяни. Те са тъй изпълнени със своите интереси и привички. А кой е достъпен? Този, който ще привлече Отца – тайна.

22 септември 1890. А за това, че църковниците не са християни, ще пиша отделно.

Христосовци, може би и подобри от този, когото познаваме, е имало много. Хубава би била историята на неизвестния Христос.

6 октомври 1890. Цялата вяра Христова е за вършенето на дела, а не в изповядването на извършените дела.

Вредата от безумното църковно учение е в това, че то подрива вярата в разума. Щом е възможна Троицата, то тогава всичко е възможно.

16 декември 1890. Вчера легнах и не можах да спя. Сърцето ми се свиваше, и, главното, отвратително съжаление към самия мен и злоба към нея. Удивително състояние! При това нервен подем, яснота на мисълта. Бих могъл да напиша с тези усилия прекрасно нещо.

Бележници 5-6 август 1890 г.

5 август 1890. Ще ни бъде простено само, когато ние простим, т.е. няма да има последствия. Когато обичаме.

Как да се узнае Божията воля? Всичко, което е духовно болно, тежко, не е Божията воля.

6 август 1890. Колкото по-безнравствено, толкова по-високо се предявяват искания. – Юродство, не се безпокой за мнението.

Трябва да се безпокоиш за лошото мнение.

Том 52

(1891 – 1894)

1891 г.

26 януари 1891. Колко бих бил щастлив, ако утре запишех, че съм започнал голяма художествена работа. – Да, да започна сега и да напиша роман, би имало такъв смисъл. Първите, предишните ми романи са били безсъзнателно творчество. С Ана Каренина, струва ми се, че повече от 10 години разчленявах, разделях, анализирах; сега зная кое какво е, и мога всичко да смеся отново и да работя в това смешение. Помогни ми, Боже.

16 февруари 1891. Все същата умора и равнодушие. - Започнах да шия ботуши. Разговорът с Павел ми напомни за истинския живот: неговото момче с майстора, изработващи по 6 чифта ботуши на седмица, за което работят 6 дни по 18 часа от 6 до 12. И това е истина. А ние носим тези ботуши.

Днес, наминах при Василий с разбитите зъби, нечистотата и на ризите и на въздуха и студът – най-вече, вонята – ме поразиха, макар да познавам това отдавна. Да, на думите на либерала, който ще каже, че науката, свободата, културата ще поправят всичко, може да се отвърне само с едно: „уреждайте, а докато не е уредено, на мен ми е по-тежко да живея с тези, които живеят в изобилие, отколкото с тези, които живеят в лишения. Уреждайте, но по-бързо, аз ще очаквам това долу”. – Ох, ох! Лъжа е това, всичко е разядено от лъжа. Но какво е нужно, за да се устрои това? Те мислят, че всичко би трябвало да е много, и хляб, и тютюн, и училища. Но това е малко. Серьога, грамотният, откраднал пари, за да отиде в Москва. Той б….., бащата бие. Константин го мързи. За да се устрои, не е достатъчно да се промени всичко материално, да се увеличи, трябва да се преправи душата на хората, да се направят те добри, нравствени. А това няма да уредите скоро, увеличавайки материалните блага. – Начинът е един – да се направят всички добри. Но ако и да не направиш това, а дори само, за да съдействаш за него, едва ли не най-доброто средство е да се махнеш от празнуващите и живеещите от потта и кръвта братя, и да отидеш при измъчените братя? Не едва ли, а навярно.

25 февруари 1891. Всички учения до Христа, ако са имали за цел общ живот, като Мойсей, Солон, Ликург, Конфуций, то те са изисквали изменения формите на живот, изисквали са насилие, стремили са се към това, животът да може да върви тъй, като че ли няма зло, за да може злите, престъпниците да бъдат прогонени, унищожени, или, ако са имали за цел единствено вътрешния живот, като учението на брамините, будистите и всички аскетически учения, те са отричали външния общ живот, не искали да знаят за него. Християнското църковно учение във връзка с държавата е учение от първия тип: животът се устройва така, като че ли няма зло, или в крайна сметка така, че не се вижда съществуването на злото: злодеите в изгнание и в затворите или се боят да се отдадат явно на своето зло и действат с хитрост. Християнското аскетическо учение е от втория тип. Хората, следващи това учение, са загрижени само за своята душа и изоставят развратения свят и се оттеглят от него. Истинското учение на Христа съединява двете, то дава средство за осъществяване на най-висшата външна справедливост, и то не привидно, а истинско средство, състоящо се в усъвършенстване личността на всеки в обществото и за обществото, само за обществото.

26 февруари 1891. Нощес мислих и сега разговарях с Горбунов за науката и изкуството. А ходът на мислите е такъв: Науката, това, което наричат днес наука, е празна работа, защото все изхожда от лъжливо начало. Тя признава реалността само за материалния свят. Писах на Страхов, с което той е съгласен, противно на твърденията на Бекетов, че нравствеността може само да е вредна за индивида, а даже и за рода да е вредна, тъй както огънят е вреден за лойта на свещта. Ако на мравката е изгодно да живее в мравешка държава, да се подчинява и смирява – да бъде нравствена, то по отношение на друга мравешка държава това ще е неизгодно, и тя трябва да бъде безнравствена. Но дори ако всички мравки се съберат в един мравуняк, то заради собствената си изгода те би трябвало да бъдат безнравствени по отношение на другите животни. Но и не само това: дори да не се счита за безнравствена борбата с другите същества, никога не може да се каже, къде свършват мравките и къде започват другите същества. Същото е и с човека: къде свършва човекът и къде започва животното.

И ето че науката на нашето време, признавайки реалността само там, където я няма, твърдейки за себе си, че е единствената истина, изучава сенките, гони призраци, тъпче на едно място, като сама чувства, че има нещо нередно, и че трябва някак да се обоснове човешкият живот, който, при строга последователност на мисълта, се унищожава изцяло, стараейки се чрез най-нелогични разсъждения да направи невъзможното – с материални закони да обясни духовния живот.

26 март 1891. Заспах късно, станах рано и нямах желание за писане; само написах още три писма… Но затова пък се изясни заключението на статията за това, че да отричат войната, т.е. да признават закона за неубийството, могат само признаващите закона за половата чистота.

22 май 1891. 1) Послеслов към послеслова: Тъй ли е, не е ли тъй, аз обясних, защо е нужно най-голямо полово въздържание – не зная. Но без съмнение зная, че съвкуплението е мръсно нещо, на което може да се гледа, за което може да се мисли без отвращение само под влияние на сладострастието. Даже, за да имаш деца, не бива да причиняваш това на жената, която обичаш. Пиша това във време, в което самият аз съм обзет от сладострастие, с което не мога да се боря.

2) Говориш: искам да се откажа от себе си, да взема своя кръст и да вървя след Христос, а си мислиш: дано по-скоро да свърши молитвата, за да започна да правя по своя воля това, което ми е приятно.

5) Ако авторитетите на църквата и науката не затулваха от хората истинския смисъл на Христовото учение, то хората не биха могли да бъдат толкова глупави, че да не го разбират, щом се нуждаят от него и го имат пред себе си.

9) Към художественото: Не само ям и пия, ами се занимавам с изкуство, свиря на пиано, рисувам, пиша, чета, уча се, а тук идват бедни, дрипави, пострадали от пожар, вдовици, сирачета, и не бива да продължавам в тяхно присъствие – съвестно ми е. Защо ги доведе дяволът, да си бяха стояли там, където им е мястото - да не пречат. Това явление сред едящи и занимаващи се с изкуство и наука е доказателство повече от всякакви расъждения.

27 май 1891. Поша пише превъзходно, че във всичко е нужна мярка – и във физическата работа; иначе физическата работа озверява. Но знаейки, че тя озверява, той пише, че затова още повече не бива да я стоварваме върху другите. Колко кратко и силно.

11 юни 1891. Умствената мода - да се възхваляват жените, да се твърди, че те не само са равни по духовни способности, но и са по-висши от мъжете, е много лоша и вредна мода.