3) Какъв голям грях сторих, като отдадох състоянието си на моите деца. Всички повредих, дори и дъщерите. Сега съвсем ясно виждам това.

11 април 1910. 2) Приучили са ни, под религия да разбираме точна, определена представа за Бога и Неговите закони, и затова ни се струва, че признаването на непонятния, но несъмнен Бог, и неговите искания, написани не в книгите, а в нашите сърца, не ни удовлетворява. А при това, само в този непонятен Бог и в неговите искания, написани в нашите сърца, е истинската и единствена религия.

12 април 1910. Не обядвах. Мъчителна тъга от съзнанието за мерзостта на моя живот сред хората, които работят, за да се отърват с мъка, да избавят себе си и семейството си от студена, гладна смърт. Вчера 15 човека пържиха палачинки, 5 – 6 души, семейни хора, търчат, едва успяват да приготвят и да поднесат храната. Мъчително срамно, ужасно. Вчера минах покрай каменоделци, сякаш преминах през бой с пръчки през строя. Да, тежка, мъчителна бедност и завист, и злост към богатите, но не зная, дали срамът от начина ми на живот не е по-мъчителен.

14 април 1910. Четох свои книги. Не е нужно да пиша повече. Струва ми се, че в това отношение направих каквото можах. А ми се иска, страшно ми се иска.

16 април 1910. 1) Не помня кой, Досев или един киевски студент, ме уговаряха да изоставя господарския живот, който водя, според тяхното мнение, защото не мога да се откажа от вкусните яденета, от разходките на кон и тем подобни. – Това е хубаво. Юродство.

2) Как няма да има самоубийства при това извращаване на вярата и безсмисленост на науката. От вярата в науката; от трън та на глог.

19 април 1910. Днес сутринта дойдоха двама японеца. Диви хора в умиление и възторг от европейската цивилизация. В замяна на това получих от индуса и книга, и писмо, изразяващи разбиране на всички недостатъци на европейската цивилизация, даже на цялата й негодност.

20 април 1910. 3) Огромното мнозинство живее единствено животински живот; а по човешките въпроси следва сляпо общественото мнение.

28 април 1910. Не ми е весело на душата. Иска ми се да се усамотя, с хората е тежко.

29 април 1910. 1) Ние се молим с думи. – А общението с Него, с Бога е възможно не с думи, а само с любов.

2) Съзнанието се пробужда от сън. Също така само съзнанието – кой съм аз? – се пробужда от лъжовния телесен живот. Душата, това е съзнанието. Съзнанието изглежда толкова малко. Животът е тъй сложен, осезателен, а съзнанието е нещо толкова малко, тъй слабо забележимо. Малко, слабо забележимо, а ето че е Всичко.

6 май 1910. И материалистите са съвършено прави, ако, говорейки за животинския живот, го свеждат до борбата за съществуване и навиците. Но ако се говори за човешкия живот, то трябва да се обясни неговото главно свойство – усилието. А какво е усилието от материалистическа гледна точка?

7 май 1910. Голяма радост: пристигна Чертков.

10 май 1910. 1) Колкото повече живея, толкова по-малко разбирам веществения свят и напротив, все повече и повече съзнавам това, което не може да се разбере, а може само да се осъзнае.

2) Спасението от злочестината на нашия живот е едно и само едно: признаването на пълното безумие на нашия живот и пълното отричане от него.

3) Християнският идеал на нашето време е пълното целомъдрие. Признаването на брака за нещо свещено, даже за хубаво, е отричане от идеала. Християнското посвещаване, ако допуснем религиозния акт на посвещаване, може да бъде само едно: да се посветим на пълно целомъдрие, а не на разрешеното полово общуване, а обетът може да бъде не за вярност към съпрузите, а и за двамата само един: целомъдрие, включващо в себе си вярност към Единствения.

4) Не може да няма самоубийства, щом хората не се опират на нищо, щом не знаят: кои са и защо живеят, и при това да са уверени, че не им трябва да знаят това.

6) Много важно: Тъй както понятието за сътворението е заседнало в главите на хората, изискващо отговори на въпроса: как е произлязъл светът във времето? сътворението на света, (Дарвин) така е и с другия такъв въпрос за произхода на злото (грехът на Адам, наследствеността). Но и едното, и другото са грубо суеверие. Светът не е произлязъл, той - това съм аз, зло не съществува, това пак съм аз.

11 май 1910. 1) Суеверието за злото. Зло няма. Животът е благо. Злото е отсъствие на благо – само признак за заблуждение, за грешка. Времето само затова и съществува, за да можем да видим своите грешки и да ги поправим, да имаме радостта (висше благо) да поправяме своите грешки. Ако не поправяме своите грешки, то те ще бъдат поправени пряко нашата воля от смъртта.

12 май 1910. 1) Колко лесно се усвоява това, което се нарича цивилизация, истинска цивилизация, и от отделните хора и от народите! Премини през университет, почисти си ноктите, възползвай се от услугите на шивача и фризьора, пътувай в чужбина, и ето че си готов най-цивилизован човек. А за народа: повече железопътни линии, академии, фабрики, дреднаути, крепости, вестници, книги, партита, парламенти - и ето че е готов най-цивилизованият народ. Заради това хората се хващат за цивилизацията, а не за просвещението - и отделните хора и народите. Първото е лесно, не изисква усилие и предизвиква одобрение; но второто, напротив, изисква напрегнато усилие и не само не предизвиква одобрение, но винаги е презирано и ненавиждано от мнозинството, защото разобличава лъжата на цивилизацията.

13 май 1910. 1) Само да кажа за това, че повечето хора очакват работата като милостиня, за да стане ясно, колко ужасен е нашият живот и по безнравствеността, и по глупостта, и по опасността, и по злочестината.

4) Че злото е суеверие най-ясно от всичко се вижда от факта, че смъртта се счита за зло. За мен – аз знам, че е зло.

14 май 1910. 1) Колко би било хубаво да си в състояние искрено да отговориш на въпроса: Как си със здравето? – Не зная, това не ме засяга.

18 май 1910. 1) Религиозната истина: съзнаване в себе си на невидимото начало, даващо живот на всичко и стремеж към удовлетворяване исканията на това начало, познаваеми както от всеки човек, така и от най-чувствителните към това съзнание хора. И навсякъде е едно и също: изражението на това висше начало съединява хората, съединените хора под влиянието на похотта – страстите, извращават разбирането за това начало и неговите изисквания, и съединението на хората служи за основание и причина за отстъпление от осъзнатите изисквания.

22 май 1910. II) Всичко е много просто: Завоевателите, убийците, грабителите са подчинили работещите. Имайки власт да раздават техния труд, заради разпространението, задържането и укрепването на своята власт те викат някои от покорените за свои помощници в грабежа и затова им дават дял от ограбеното. Това, което се е вършело просто и явно в старите времена, сега се прави измамно и потайно. Сред покорените винаги се намират хора, които не се гнусят от участието в грабежите, често, особено сега, без да разбират какво вършат, и заради собствената изгода участват в поробването на своите братя. Сега това се върши от палача, войника, жандармериста, тъмничаря, до сенатора, министъра, банкера, члена на парламента, професора, архиерея, и очевидно не може да свърши по никакъв друг начин, освен, първо, да разбере тази лъжа, и второ, да се развие нравствено толкова високо, че да се откаже от своите изгоди, само и само да не участва в поробването и страданията на своите ближни.

5 юни 1910. 1) Казват на човека, че трябва да работи, а той вика: не искам. И щом казвате, че всички трябва да работят, то нека всички тези богаташи, които нищо не правят, да ми дадат пример. Щом те започнат да работят, и аз ще започна, а без тях не искам.

14 юни 1910. 4) Не ни е дадено да знаем какво ще бъде след нашата смърт; но можем да знаем и знаем, че е благо.

5) Колко естествено е, че просветените хора покриват цялото си тяло, особено жените, и оставят открито само това, на което е печатът на духовността – лицето. Разголването на тялото сега е признак за падение. Същото би трябвало да важи и за мъжете.