Човекът, тръгнал да купува подправки, се обля в пот, а сърцето му се блъскаше в гърдите. За малко му се размина, съвсем за малко. Напълно съзнателно беше избягвал да се мярка близо до седалището на Мухабарат в Мансур, да не би случайно да налети на това лице. Какво, по дяволите, правеше този човек, облечен като свещеник, в Християнския квартал?

Господи, колко години бяха минали, колко време, откакто играеха заедно на поляната на подготвителното училище на господин Хартли, откакто стовари юмручето си върху брадичката на това момче, защото обиждаше по-малкия му брат, откакто заедно рецитираха поезия в час, винаги надминати от Абделкарим Бадри. Много време беше минало, откакто видя за последен път стария си приятел Хасан Рахмани, сега началник на контраразузнаването на Република Ирак.

Наближаваше Коледа и готвейки се да прекарат празника в далечните мюсюлмански земи, 300 000 американци и европейци насочиха мислите си към дома. Но въпреки задаващото се Рождество Христово струпването на най-голямата атакуваща сила от времето на десанта в Нормандия не спираше.

Коалиционните сили все така бяха разположени в онази част от пустинята, която се намира право на юг от Кувейт. Нямаше и намек, че в един момент половината от тези сили ще се понесе далеч на запад.

В крайбрежните пристанища продължаваха да се изсипват нови дивизии. Британската Четвърта танкова бригада се присъедини към Седма, Пустинните плъхове, за да сформират Първа танкова дивизия, французите увеличиха своето участие до 10 000 души, включващи Чуждестранния легион.

Американците бяха довели Първа оторизирана дивизия, Втори и Трети бронирани полкове, Първа механизирана пехотна дивизия, както и Първа и Трета бронирани дивизии, две дивизии от морската пехота и 82-ра и 101-ва въздушнодесантни дивизии.

Почти до границата, съответно на желанието им, бяха разположени саудитският Отряд за специални задачи и Специалните части, подсилени от египетски и сирийски дивизии и други поделения, изпратени от различни по-малки арабски държави.

Северните води на Персийския залив бяха почти изцяло покрити от стоманата на бойни кораби от флотите на коалиционните сили. В Залива и в Червено море, от другата страна на Саудитска Арабия, Съединените щати бяха разположили пет групи самолетоносачи начело със самолетоносачите „Айзенхауер“, „Индипендънс“, „Джон Кенеди“, „Мидуей“ и „Саратога“, а предстоеше да пристигнат „Америка“, „Рейнджър“ и „Тиодор Рузвелт“.

Сама по себе си въздушната мощ на тези кораби, със самолетите Томкет, Хорнет, Интрудър, Праулър, Авенджър и Хокай на борда си, беше внушителна.

В Персийския залив бе заел своето място тежковъоръженият брониран кораб „Уисконсин“, към който през януари щеше да се присъедини „Мисури“.

Из държавиците от Персийския залив и в Саудитска Арабия всяко нещо, което можеше да мине за летище, беше претъпкано с изтребители, бомбардировачи, транспортни самолети и самолети за ранно предупреждение. Всички те летяха по всяко време на денонощието, макар и все още да не навлизаха в иракското въздушно пространство, с изключение на разузнавателните самолети, които преминаваха невидими високо горе.

В няколко случая американската авиация делеше летища с ескадрили от Британските кралски военновъздушни сили. Тъй като екипажите говореха един език, общуването помежду им беше лесно, неофициално и приятелско. Но понякога възникваха и недоразумения. Едно от тях беше свързано с място, известно само на англичаните, наречено ММШП.

В самото начало, при тренировъчен полет въздушният диспечер попитал пилота на британски Торнадо дали е стигнал определената точка, където трябва да се обърне назад. Пилотът отвърнал, че не е — продължавал да се намира над ММШП.

С течение на времето мнозина американски пилоти чули за това място и претърсвали картите, за да го намерят. Оказало се истинска загадка по две причини: очевидно англичаните прекарвали много време над него и то не било отбелязано на нито една американска въздушна карта.

Лансирана била теорията, че това сигурно са погрешно прочетените инициали на някоя голяма саудитска военна база. Но я отхвърлили и търсенето продължило. Накрая американците се предали. Където и да се намирало ММШП, то просто не било отбелязано на бойните карти, с които щабовете в Рияд снабдявали американските ескадрили.

В края на краищата пилотите на Торнадо признали тайната. Това означавало „мили и мили шибана пустиня“.

Долу, на сушата, войниците живееха в сърцето на ММШП. За мнозина, които спяха под танковете, самоходните артилерийски установки и бронетранспортьорите, животът беше труден. И нещо още по-лошо — скучен.

Дните се точеха бавно, макар да имаше и разнообразия — едно от тях беше да посещават съседни части. Американците бяха снабдени с особено добри походни легла, за които англичаните копнееха. По някаква случайност на американците даваха също необикновено отблъскващи готови, опаковани храни, вероятно измислени от някой чиновник в Пентагона, който по-скоро би умрял, отколкото да ги яде три пъти на ден.

Бяха наречени ГЯД — което значеше „готови за ядене дажби“. Американското войнство им отричаше тези качества и ги кръщаваше по друг начин — „гадости явни за дажби“. За разлика от тях англичаните се хранеха много по-добре и тъй като оставаха верни на капиталистическия морал, те скоро завъртяха оживена размяна на американски легла срещу британски дажби.

Друго, което озадачаваше много американците по отношение на англичаните, беше поръчката, направена от Министерството на отбраната в Лондон за половин милион презервативи, предназначени за войниците в Залива. В безплодната Арабска пустиня това караше американските войници да мислят; че англичаните сигурно знаят нещо, което те не знаят.

Тайната се разбули в деня преди започването на войната по сушата. Американците прекараха сто дни да търкат оръжието си и да го чистят от проникващите навсякъде пясък, прах, пепел и мръсотия, които вятърът непрестанно натикваше в дулата. Англичаните смъкнаха от тях презервативите и се разкриха чудни, блестящи дула, които лъщяха от смазочно масло.

Друго голямо събитие, което настъпи точно преди Коледа, беше включването отново на френския контингент в ядрото на съюзническите планове.

В началото министър на отбраната на Франция беше Жан-Пиер Шевенман, който сякаш изпитваше симпатия към Ирак и беше наредил на френския командващ да предава всички решения, взети от съюзниците, в Париж.

Когато това стана ясно на генерал Шварцкопф, двамата със сър Питър де ла Билиер едва не се разсмяха на глас. Мосю Шевенман по онова време беше председател на Дружеството за приятелство между Франция и Ирак. Макар френският контингент да се командваше от един чудесен военачалник в лицето на генерал Мишел Рокжофр, трябваше да го изключат от всички съвещания.

В края на годината за френски министър на отбраната бе назначен Пиер Жокс, който тутакси отмени заповедта. От този момент Рокжофр можеше да бъде посветен в намеренията на американците и англичаните.

Два дни преди Коледа Майк Мартин получи отговор на един въпрос, зададен седмица преди това. Йерихон беше категоричен — през изминалите няколко дни се е провело спешно съвещание, в което са участвали само вътрешното ядро от кабинета на Саддам Хюсейн, Революционният команден съвет и най-висшите военни.

На това съвещание бил повдигнат въпросът дали Ирак да се изтегли доброволно от Кувейт. Очевидно никой от участниците не направил такова предложение — нямало толкова глупав човек сред тях. Всички помнели прекалено добре как по време на войната с Иран станало дума за едно иранско предложение — че ако Саддам Хюсейн се оттегли, може да сключат мир. Саддам попитал за становища.

Министърът на здравеопазването дал да се разбере, че един такъв ход може да е разумен, разбира се, като съвършено временна маневра. Саддам поканил министъра в едно странично помещение, извадил пистолета си, застрелял го и се върнал да продължи заседанието на кабинета.