Тогава този пост заемаше Уилям Уебстър, бивш съдия от Канзас, който винаги се е придържал към правилата. По-лесно би било да прокопаеш тунел с тъпа чаена лъжичка и да се измъкнеш от строго охранявания затвор Мариън, отколкото да получиш от Уилям Уебстър подписано пълномощно за премахването на някого.
Що се отнася до версиите за това, кой е убил Джери Бул, израелският Мосад водеше далеч пред останалите претенденти. Целият печат, повечето приятели на Бул и близките му стигнаха до едно и също заключение. Бул е работил за Ирак; Ирак беше враг на Израел. Две и две прави четири. Бедата е там, че ако в света на сенки и криви огледала използваш множител, който може да е, а може и да не е две, би трябвало да получиш четири, но това вероятно няма да е така.
Мосад е най-малката, най-безскрупулната и най-набедената сред водещите разузнавателни централи. В миналото тя е извършвала много политически убийства, използвайки някой от трите си екипа „кидон“, което на иврит означава щик. Кидонимите са под ръководството на Бойния (Комемют) отдел, най-обиграните от дълбоко засекретените служители. Но дори и Мосад си има, макар и самоналожени, правила.
Ликвидирането попада в две категории. Едната е „оперативно наложено“. Това са непредвидени извънредни обстоятелства, при които е изложен на риск животът на приятели, и лицето, застанало на пътя, трябва да бъде отстранено бързо и завинаги. В тези случаи ръководещият операцията има правото да ликвидира противника, който застрашава цялата мисия, и получава от началниците си в Тел Авив одобрение с обратно действие.
Другата категория са вече включените в списъка на осъдените на смърт. Той се пази на две места — в личния сейф на министър-председателя и в сейфа на началника на Мосад. Всеки нов министър-председател трябва да прегледа този списък, който във всеки даден момент включва между трийсет и осемдесет имена. Той може да парафира всички имена, като по този начин дава разрешение на Мосад да действа „когато и както пожелае“, или да изисква конкретна молба при всяка нова мисия. И в двата случая той е човекът, който подписва смъртната присъда.
Най-общо казано, включените в списъка попадат в три категории. Първата обхваща малкото останали живи нацисти от висшия ешелон, така че тя вече почти не съществува. Преди години Израел предприе голяма операция с цел да отвлече и осъди Адолф Айхман, с което искаше да даде пример на международната общественост, но други нацисти направо биваха ликвидирани без много шум. Втората категория обхваща почти всички съвременни терористи, най-вече араби, които са пролели израелска или еврейска кръв, като Ахмед Джубрил, Абу Нидал, или такива, които се готвят да го направят, като към тях се прибавят и неколцина неараби.
Третата категория, където би могло да попадне и името на Джери Бул, обхваща онези, които работят за враговете на Израел и с делата си застрашават сигурността на страната и нейните поданици.
Общото, което свързва набелязаните хора, са вече окървавените им ръце, или предстоящото им окървавяване.
Когато става дума за ликвидиране, министър-председателят предава въпроса на юридическия съветник, който е така засекретен, че за него са чували малцина израелски юристи и нито един обикновен гражданин. Той устройва „процес“, на който се чете обвинение в присъствието на обвинител и защитник. Ако искането на Мосад бъде одобрено, то се връща при министър-председателя за подпис. Екипът „кидон“ свършва останалото… стига да успее.
Версията, че Бул е бил убит от Мосад, има тази слабост, че не издържа на нито едно равнище. Наистина Бул е работил за Саддам Хюсейн, като е конструирал нова конвенционална артилерия (която не би могла да стигне Израел), елементи от ракетна програма (която би могла да го стигне един ден), както и гигантско оръдие (което не би трябвало да тревожи Израел). Германци и бразилци активно са работели по ракетите Саад 16. Французите бяха основната движеща сила и доставчик за иракската изследователска програма за производство на ядрена бомба.
Няма никакво съмнение, че в Израел са се интересували живо от Бул, от неговите идеи, разработки, дейност и напредък. След смъртта му много се спекулира с факта, че през месеците преди това той е бил обезпокояван от многократно тайно проникване в апартамента му в негово отсъствие. Никога не липсвало нищо, но е имало оставени следи: пипани и разместени чаши, отворени прозорци, пренавита и извадена от касетофона видеокасета. Той непрекъснато се питал дали това не е предупреждение и дали зад него не стои Мосад? Наистина са го предупреждавали, и то именно те, но причината за това не е толкова очевидна.
След станалото мургавите му преследвачи бяха определени от пресата за израелски убийци, изчакващи сгодния момент. За жалост обаче агентите на Мосад не се щурат наоколо като някой Панчо Виля. Те са били там, но никой не ги е видял: нито Бул, нито приятелите или семейството му, нито белгийската полиция. Техният екип, изпратен в Брюксел, се е състоял от хора, които спокойно са можели да минат за европейци — белгийци, или за американци, изобщо за каквито пожелаят. Точно те са подшушнали на белгийците, че подир Бул се движи _друг_ екип.
Освен това Джери Бул е бил човек, напълно лишен от дискретност. Той просто не можел да устоява на предизвикателствата. Навремето бил работил за Израел, харесвал страната и народа, имал много приятели в израелската армия и не умеел да си държи устата затворена. Ако се случело някой да го предизвика с думи като например: „Джери, обзалагам се, че никога няма да накараш тези ракети Саад 16 да заработят…“, Бул се впускал в тричасов монолог за това, какво точно прави, доколко е напреднал проектът, какви са проблемите, как се надявал да ги реши, всичко от игла до конец. Една разузнавателна централа може само да мечтае за такъв бъбривец. Дори седмица преди да умре приел в офиса си двама израелски генерали и им дал пълна, до последната подробност картина, а те я записали с помощта на уредите, монтирани в куфарчетата им. Защо да унищожават такъв рог на изобилието от вътрешна информация.
И най-сетне, когато става дума за учен или индустриалец, но не и терорист, Мосад има и друга практика. Неизменно се прави последно предупреждение; не странно нахлуване в дома, където се отместват чаши или се пренавиват видеокасети, а формално устно предупреждение. Процедурата е била спазена дори по отношение на египетския ядрен физик д-р Яхия Ел Мешад, работил по първия иракски ядрен реактор, който бе убит на 13 юни 1980 г. в хотелската му стая в „Меридиен“, Париж. Говорещ арабски „катса“ го посетил и направо го уведомил какво ще му се случи, ако не прекъсне дейността си. Египтянинът обаче казал на непознатия да изчезва — неразумна постъпка. С екип „кидон“ от Мосад така не се постъпва. Два часа по-късно Мешад бил мъртъв. Но все пак са му дали шанс. След година целият доставен от французите ядрен комплекс в Озирак 1 и 2 бе сринат при едно въздушно нападение на израелците.
Бул бил нещо по-различно — американски гражданин от канадски произход, любезен, достъпен и смайващо надарен почитател на уискито. Израелците са можели да разговарят с него приятелски и непрекъснато са го правили. Би било много по-лесно да изпратят някой негов приятел направо да му каже да престане, защото в противен случай екипът на убийците ще довтаса — „нали разбираш, не става въпрос за нещо лично, просто няма как“.
Джери не бил от онези, дето се борят за посмъртни награди от Конгреса. Дори вече бил споделил с израелците и с близкия си приятел Джордж Вонг, че смята да се измъкне от Ирак — във физически и юридически смисъл на думата. Повече не искал да си има работа с тях. Онова, което се е случило с д-р Джери Бул, било нещо съвсем различно.
Джералд Винсънт Бул бил роден през 1928 г. в Норт Бей, провинция Онтарио. В училище се проявил като умен и амбициозен. Искал да преуспее и да спечели уважението на света. Завършил средното си образование на шестнайсет години, но единственото висше учебно заведение, готово да приеме едно толкова малко момче, бил Машиностроителният факултет на университета в Торонто. Там се проявил не просто като умен, а направо блестящ. На двайсет и две години станал най-младият доктор. Въображението му било привлечено от самолетостроенето и по-точно балистиката — науката за тела в полет, независимо дали са изстреляни от дуло или като ракети. Това го насочило към артилерията.
