— Чип — обади се Ланг, — става дума за ядрена бомба.

— Може би — изръмжа Барбър, _може би_ говорим за ядрена бомба. _Може би_ Саддам е имал достатъчно уран, _може би_ навреме го е събрал на едно място. Онова, с което разполагаме, са изчисленията на някакви учени и изявлението на Саддам, ако наистина е правил такова изявление. По дяволите, Йерихон е наемник, може да лъже на разсипия. Учените биха могли да грешат, Саддам лъже на всяка крачка. Какво всъщност _сме получили_ за всички тези пари?

— Готов ли си да поемеш риска? — попита го Ланг.

Барбър се отпусна в един стол.

— Не — рече накрая той, — не, не съм. Добре, ще го уредя с Вашингтон. Сетне ще кажем на генералите. Те трябва да бъдат информирани. Но да знаете, че един ден ще се срещна с този Йерихон и ако ни мами, ще му разгоня фамилията.

В четири часа следобед майор Заид донесе картата и изчисленията си в кабинета на Хасан Рахмани. Внимателно обясни, че този ден е получил третата си триангулация и е свел мястото до ромба, който се виждаше на картата на Мансур. Рахмани се загледа недоверчиво.

— Та това е сто на сто метра — рече той. — Смятах, че съвременната техника може да определи тези източници на предавания с точност до един квадратен метър.

— Ако разполагам с дълго предаване, наистина мога — обясни търпеливо младият майор. — Тогава от прехващащия приемник ще мога да получа лъч, не по-широк от метър. Като го пресека с друг, прихванат от различно място, ще получа въпросния квадратен метър. Но това са ужасно кратки предавания. Излъчват се само две секунди. Най-доброто, което мога да получа, е тесен конус с началната точка на предавателя. Той преминава през страната и колкото по-далеч се намираме, толкова по-широк става. Може би ъгъл от една секунда от един градус по компаса. Но на няколко километра това означава сто метра. Вижте, все пак периметърът не е голям.

Рахмани се вгледа в картата. В отбелязания ромб имаше четири сгради.

— Да отидем и да видим на място — предложи той.

Двамата мъже бродиха с картата из Мансур, докато откриха показания периметър. Кварталът беше жилищен и много заможен. И четирите къщи бяха самостоятелни, с градини и висока ограда. Докато свършиха, се стъмни.

— Изненадайте ги внезапно утре сутринта. Аз ще уредя тихомълком да ги отцепят с войска. Знаеш какво търсиш. Върви със своите специалисти и претърси четирите къщи. Намериш ли онова, което търсиш, значи сме хванали шпионина.

— Има един пробием — рече майорът. — Виждате ли месинговата плочка ей там? Това е резиденция на съветското посолство.

Рахмани се замисли. Нямаше да му благодарят, ако предизвика международен скандал.

— Претърси другите три преди това — заповяда той. — Ако не намериш нищо, ще уредя въпроса за съветската сграда чрез Външно министерство.

Докато говореха, един човек от персонала на гореспоменатата вила беше на пет километра оттам. Градинарят Махмуд Ал-Хури се намираше в старото британско гробище, където сложи тънък плик в една каменна ваза на отдавна изоставен гроб. По-късно направи знак с тебешир върху стената на сградата на Съюза на журналистите. При една обиколка в района късно същата вечер видя, че той вече е изтрит.

Същата вечер в Рияд се проведе секретно съвещание в напълно изолиран кабинет на два етажа под Саудитското министерство на отбраната. Присъстваха четирима генерали и двама цивилни — Барбър и Ланг. Когато свършиха да говорят, четиримата военни потънаха в мрачно мълчание.

— Това истина ли е? — попита един от американците.

— Ако става дума за сто процента сигурност, не разполагаме с такава — рече Барбър. — Но смятаме, че вероятността информацията да е точна, е много голяма.

— Защо сте така убедени? — попита генералът от американската авиация.

— Както може би господата са се досетили, от няколко месеца насам разполагаме с човек, който заема висок пост в Багдад.

Генералите промърмориха в знак на съгласие.

— Не сме си мислили, че информацията за обектите е извлечена от магическото кълбо на Лангли — рече генералът от авиацията, който продължаваше да се ядосва по повод изразените от ЦРУ съмнения за унищожените от неговите пилоти обекти.

— Работата е там — обади се Ланг, — че досега не се е случвало да получаваме от него невярна информация. Би било страхотно отклонение от правилото. Второ, можем ли да поемем този риск?

Настъпи мълчание.

— Има нещо, което не сте взели предвид — каза представителят на американски военновъздушни сили. — Как ще бъде доставено?

— Как ще бъде доставено ли? — попита Барбър.

— Точно така. Да имаш оръжие е едно, а да го доставиш над главите на врага — съвсем друго. Вижте, никой не може да повярва, че Саддам разполага с миниатюризация. Това е свръхтехнология. Така че не може да изстреля това нещо, дори да го има, от танково оръдие, нито от артилерийска гаубица, нито от батарея тип Катюша. Нито с ракета.

— А защо не с ракета, господин генерал?

— Полезният товар — отвърна саркастично летецът. — Дяволският полезен товар. Ако това нещо е недодялано, трябва да мислим за половин тон. Да речем хиляда фунта. А сега знаем, че когато разрушихме Ал-Абеид и Ал-Тамуз, заводът Саад-16 е бил едва във фаза разработка. Ал-Абас и Ал-Бадр — също. Не са оперативни, или се пръскат, или носят малък полезен товар.

— Ами Скъд? — попита Ланг.

— Същото — отвърна генералът. — Ракетата с голям обсег на действие, така наречената Ал-Хусайн, се разпада при повторното влизане в атмосферата и носи полезен товар от 160 килограма. Дори първоначалната, доставена от Съветите Скъд има максимален полезен товар от шестстотин килограма. Прекалено малко.

— Но има и възможност бомбата да бъде пусната от самолет — посочи Барбър. Генералът от авиацията гневно се намръщи.

— Господа, давам ви лична гаранция, че отсега нататък нито един иракски боен самолет няма да стигне до границата. Повечето няма да успеят да се отделят от пистата. Онези от тях, които успеят да го направят и се насочат на юг, ще бъдат свалени на половина път до границата. Разполагам с достатъчно АУАКС, с достатъчно изтребители; мога да го гарантирам.

— А Крепостта? — попита Ланг. — Площадката за изстрелване?

— Свръхсекретен хангар, вероятно подземен, с единична писта, която тръгва от изхода му. В него има Мираж, МИГ, Сухой — заредени и готови да излетят. Но ще го ликвидираме, преди да стигнат до границата.

Решението трябваше да дойде от американския генерал, председателстващ заседанието.

— Ще намерите ли къде се намира това устройство, тази така наречена Крепост? — попита тихо той.

— Да, господин генерал. Вече се опитваме. Сигурно ще ни трябват още няколко дни — отвърна Барбър.

— Намерете го и ние ще го унищожим.

— А настъплението след четири дни, господин генерал? — попита Ланг.

— Ще ви съобщя.

Същата вечер бе съобщено, че настъплението по суша в Кувейт и Ирак е отложено за 24 февруари.

По-късно историците дадоха две алтернативни причини за това отлагане. Едната беше, че американската морска пехота искала да промени основната ос на атаката си с няколко километра на запад и това било свързано с размествания на части, прехвърляне на запаси и нова подготовка. И това беше вярно.

След това в печата се появиха съобщения, че двама британски компютърни хакери проникнали в компютъра на Министерството на отбраната и разместили прогнозите за времето в района на настъплението, като по този начин предизвикали объркване при избора на най-добрия ден за началото на атаката от гледна точка на климатичните условия.

Всъщност между 20-и и 24-и времето беше хубаво и ясно, и се развали тъкмо когато започна настъплението.

Генерал Шварцкопф беше силен мъж и като физика, и като интелект, и като морал. Но би трябвало да е свръхчовек, за да не се поддаде на напрежението от последните няколко дни.