Присъщата й стеснителност не беше изчезнала и в банката продължаваше да се държи резервирано, но в присъствието на Карим, когато оставаха само двамата, сама не можеше да се начуди на куража си. В продължение на двайсет години се бе гнусила от всичко плътско и сега приличаше на пътник, потеглил към приказния свят на непознати удоволствия. Така че любенето им, отначало едностранно, започна да става все по-взаимно. Когато за пръв път посегна да го докосне „там долу“, бе убедена, че ще умре от шок и унижение, но за своя изненада оцеля.

Вечерта на 3 февруари той донесе в апартамента й кутия, завита в хартия за подаръци и завързана с панделка.

— Карим, не трябва да правиш такива неща. Много пари харчиш.

Той я взе в обятията си и я погали по косата. Свикнала бе да се радва на ласките му.

— Виж, какво котенцето ми, баща ми е богат. Той ми отпуска голяма сума пари. Да не искаш да ги харча по нощни клубове?

Обичаше закачките му. Разбира се, Карим никога не би отишъл в някое от онези ужасни места. Затова приемаше парфюми и скъпа козметика, които само допреди две седмици не би използвала за нищо на света.

— Мога ли да я отворя?

— Та нали затова съм я донесъл.

Отначало не можа да разбере какво има вътре. Като че ли кутията преливаше от надиплена коприна, дантели и цветове. Когато проумя, защото беше виждала реклами в списанията, цялата пламна.

— Карим, не бих могла. Просто не бих могла.

— Напротив, би могла — рече той и се засмя. — Хайде, котенце, върви в спалнята и опитай. Затвори вратата, няма да гледам.

Тя сложи нещата на леглото и започна да ги разглежда. Тя, Едит Харденберг? Никога! Имаше чорапи и колани, пликчета и сутиени, жартиери и къси нощници в черно, розово, алено, кремаво и бежово. Неща от прозрачна дантела или украсени с нея, копринени гладки тъкани, по които пръстите се плъзгат като по лед.

Остана цял час в стаята. После отвори вратата, облечена в пеньоар. Карим остави чашата си с кафе, стана и се приближи до нея. Изгледа я с мила усмивка и започна да развързва колана. Тя отново пламна. Не й стигнаха сили да срещне погледа му. Обърна очи настрана. Пеньоарът се разтвори.

— О, котенце! — рече тихо той. — Страхотна си.

Не знаеше какво да каже, затова обви ръце около врата му, вече без да се плаши, когато бедрото й докосна твърдото нещо в дънките му.

След като се любиха, тя стана и отиде в банята. Когато се върна, плъзна поглед по тялото му. Обичаше всяка частица от него. Приседна на ръба на леглото и прекара показалец по тънкия белег, който минаваше от едната страна на брадичката му — онзи, който каза, че е получил, падайки през стъклата на една оранжерия в овощната градина на баща си край Аман.

Той отвори очи, усмихна се и протегна ръка към лицето й; тя я хвана и погали пръстена с печат на малкия му пръст, пръстенът с бледорозовия опал, който му бе дала майка му, и го попита:

— Какво ще правим тази вечер?

— Хайде да излезем — предложи той, — да отидем в Бристол.

— Прекалено много обичаш пържолите.

Той се пресегна зад нея, хвана я за малкото дупе под прозрачния тюл и рече:

— Тази пържола обичам аз — и се засмя.

— Престани, ужасен си, Карим — рече тя. — Трябва да се преоблека.

Отдръпна се и се видя в огледалото. Как е могла толкова да се промени? Как можа да облече това бельо? Сетне разбра защо. За Карим, нейния Карим, когото обичаше и който я обичаше, беше готова на всичко. Нейната любов наистина дойде късно, но затова пък със силата на планински порой.

Държавен департамент на САЩ

Вашингтон, ДС 20520

ПАМЕТНА ЗАПИСКА: До Джеймс Бейкър, Държавен секретар

ОТ: Групата за политически проучвания и анализи

ОТНОСНО: Убийството на Саддам Хюсейн

ДАТА: 5 февруари 1991 г.

СТЕПЕН НА СЕКРЕТНОСТ: Строго поверително.

Едва ли е убягнало от вниманието Ви, че от началото на военните действия, предприети от военновъздушните сили на Коалицията, базирани в Саудитска Арабия и съседните държави, срещу Република Ирак, са направени най-малко два, а вероятно и повече опити за покушение срещу иракския президент Саддам Хюсейн.

Всички те са били чрез въздушни бомбардировки и изключително от Съединените щати.

Нашата група смята за особено важно да изтъкне какви могат да бъдат последиците от един успешен опит за покушение срещу Саддам Хюсейн.

Идеалният резултат, разбира се, би бил, ако режимът, който ще дойде под егидата на победоносните коалиционни сили след сегашната диктатура на партията Баас, вземе формата на хуманно и демократично управление.

Смятаме, че такава надежда е илюзорна,

Преди всичко Ирак не е, нито пък някога е бил единна страна. Не е изминало и едно поколение от времето, когато е представлявал мозайка от враждуващи племена. В него живеят две почти равностойни части от потенциално враждебни ислямски секти — сунити и шиити, плюс три християнски малцинства. Към тях трябва да се добави и кюрдският народ на север, който енергично се бори за независимост.

На второ място, в Ирак никога не е имало демокрация, защото той е преминал от турско под хашемитско господство, а оттам към управлението на Баас, без какъвто и да било период на демокрация, така както я разбираме ние.

В случай на внезапен край на сегашната диктатура чрез убийство, има само два реалистични сценария.

Първият ще е опит да се наложи отвън правителство на националното съгласие, в което всички основни фракции да образуват широка коалиция.

По мнението на нашата група такава структура би останала на власт за изключително кратък период. На традиционните и вековни съперничества ще е необходимо много малко време, за да я разкъсат в буквалния смисъл на думата.

Кюрдите положително ще се възползват от тази дългоочаквана възможност, за да създадат своя собствена република на север. Едно слабо централно правителство в Багдад, основано на съгласие с консенсус, би било безсилно да предотврати такова развитие.

Яростната реакция на Турция е лесно предвидима, тъй като собственото й кюрдско малцинство в граничните райони веднага ще потърси начин да се присъедини към съотечествениците си кюрди, въпреки силно нарасналата съпротива на турската власт. На югоизток шиитското мнозинство край Басра и Шат-ал-Араб вече ще има сериозен повод да се обърне към Техеран. Като се има предвид безсилието на Багдад, Иран едва ли ще устои на изкушението да си отмъсти за избиването на неговите младежи в неотдавнашната война между Иран и Ирак, като подкрепи тези увертюри с надеждата да анексира югоизточен Ирак.

Прозападните държави от Персийския залив и Саудитска Арабия ще изпаднат в паника при мисълта, че Иран може да стигне до границата с Кувейт.

Още по на север арабите от ирански Арабистан ще открият общи интереси със сънародниците си в Ирак — ход, който ще бъде енергично смазан от аятоласите в Техеран.

В жалките останки от Ирак положително ще станем свидетели на междуплеменни схватки за уреждане на стари сметки и за установяване на господство над онова, което е оцеляло.

Всички наблюдаваме с тревога гражданската война, която бушува сега между сърби и хървати в бивша Югославия, Засега бойните действия не са стигнали до Босна, където чака третата съставна част под формата на босненските мюсюлмани. Когато сраженията в Босна започнат, както неминуемо ще стане един ден, жестокостите ще бъдат още по-ужасяващи.

Въпреки това нашата група е на мнение, че страданията в Югославия ще бледнеят в сравнение със сценария, който очертахме току-що за пълното разпадане на Ирак. При подобно развитие можем да очакваме тотално разгръщане на гражданската война в остатъка от Централен Ирак, четири гранични войни и пълното дестабилизиране на района на Персийския залив. Само бежанците ще възлизат на милиони.

Единственото друго възможно развитие е Саддам Хюсейн да бъде наследен от друг генерал или високопоставен член на баасистката йерархия. Но всички, които принадлежат към сегашната йерархия, са също толкова оцапани с кръв, колкото техният ръководител, и е трудно да се предвиди някакво по-благоприятно развитие от смяната на едно чудовище с друго, нито има надежда следващият деспот да се окаже по-умен.