— Нямам представа.

— Взе на заем всички сребърни слитъци от форт Нокс* и ги претопи на жица. Вършеха същата работа. Дойде краят на войната и трябваше да ги върнем във форт Нокс. — Засмя се — Страшен екземпляр беше.

[* Това е мястото, където се държи златният федерален резерв на САЩ. — Б.пр.]

Най-сетне свърши и се изправи.

— Ако са монтирали двайсет калутрона през 1983-а и са прекарвали жълтата пита през тях до осемдесет и девета, а сетне са взели уран с чистота 30 процента и са го прекарвали през каскадата от центрофуги в продължение на една година, тогава би трябвало да имат трийсет и петте килограма уран с чистота 93 процента, годен за атомна бомба… през ноември.

— Този ноември ли? — попита Мартин.

Ломакс се изправи, протегна се и подаде ръка на своя гост, за да стане.

— Не, синко, миналия ноември.

Мартин се спусна надолу по склона и погледна часовника си. Пладне. Осем часът вечерта в Лондон. Паксман си е вече у дома. Не знаеше домашния му номер.

Можеше да изчака дванайсет часа в Сан Франциско, или да лети. Реши да лети. Кацна На Хийтроу в 11 ч. сутринта на 28 януари и се срещна с Паксман в дванайсет и половина. В два след обяд Стив Ланг говореше спешно с Хари Синклер в посолството на Гроувнър Скуеър, а час по-късно ръководителят на лондонското бюро на ЦРУ вече разговаряше по една пряка и много сигурна връзка с оперативния заместник-директор Бил Стюарт.

Чак сутринта на 30 януари Бил Стюарт успя да приготви пълния си доклад до директора Уилям Уебстър.

— Така е — рече той на бившия съдия от Канзас. — Изпратих човек в хижата на планината Седър и старецът Ломакс потвърдил всичко. Намерихме доклада му — пратен е в архив.

Архивите от Оук Ридж потвърждават, че тези дискове са калутрони…

— Как е могло да се случи? — попита директорът. — Как така не сме забелязали?

— Ами идеята е вероятно на Джаафар Ал-Джаафар, ръководителя на иракската програма. Освен в Харуел, Англия, той се е готвил и край Женева, където има гигантски ускорител на елементарни частици.

— Е и?

— Калутроните са ускорители на елементарни частици. Във всеки случай цялата калутронна технология е престанала да бъде поверителна през 1949-а. Оттогава е на разположение на всеки, който я пожелае.

— А калутроните — те откъде са купени?

— На части, преди всичко от Австрия и Франция. Покупките не са предизвикали интерес поради остарялата технология. Заводът е построен от югославяните по договор. Казват, че поискали планове, по които да го построят, и тогава иракчаните им дали плановете на Оук Ридж — затова и Тармия е копие.

— Кога е станало всичко това? — попита директорът.

— През осемдесет и втора.

— Значи онова, което онзи агент, как му беше името…

— Йерихон.

— Каквото е казал, не е лъжа, така ли?

— Йерихон съобщи само онова, което твърди, че е чул да казва Саддам Хюсейн на закрито съвещание. Боя се, че не можем да изключим възможността и този път човекът да е казал истината.

— А ние изритахме този Йерихон от играта, нали?

— Искаше един милион долара за информацията си. Не сме плащали толкова и по онова време…

— За Бога, Бил, малко ни е поискал за такова нещо.

Директорът стана и отиде до панорамния прозорец. Трепетликите нямаха вече листа и, за разлика от август, сега през тях се виждаше как ниско в долината Потомак се носи по пътя си към морето.

— Бил, искам Чип Барбър да се върне в Рияд. Да види дали има някакъв начин да се възстанови връзката с този Йерихон…

— Има път към него. Разполагаме с британски агент в Багдад. Той минава за арабин. Но ние казахме на хората от Сенчъри Хаус да го изтеглят.

— Ти само се моли да не са го изтеглили. Трябва ни отново Йерихон. Средствата са без значение, ще ги разреша. Трябва да открием къде е скрито това устройство и преди да е станало твърде късно, да го пратим по дяволите с бомбите си.

— Слушам. Ъъъ… Кой ще каже на генералите?

Директорът въздъхна.

— След два часа ще се видя с Колин Пауъл и Брент Скоукрофт.

„По-добре ти, отколкото аз“, помисли си Стюарт на излизане.

Глава 18

Двамата представители на Сенчъри Хаус изпревариха Чип Барбър от Вашингтон. Стив Ланг и Саймън Паксман кацнаха в Рияд преди зазоряване, след като взеха нощния полет от Хийтроу.

Завеждащият бюрото на Сенчъри Хаус в Рияд Джулиан Грей ги посрещна с обикновената си кола без никакви белези и ги закара във вилата, където на практика живееше вече пет месеца, като само от време на време се връщаше вкъщи да види жена си.

Беше озадачен от внезапното връщане на Паксман от Лондон и още повече от появата на по-старшия Стив Ланг и то за какво — за да надзирават изпълнението на операция, която всъщност е приключена. Във вилата Ланг разкри на Грей защо Йерихон трябва да бъде незабавно издирен и върнат в играта.

— Господи, значи копелето наистина е успяло да се сдобие с бомба.

— Трябва да го приемем за истина, макар да не разполагаме с доказателство — отговори Ланг. — Мартин кога ще има прозорец за приемане?

— Между единайсет и петнайсет и единайсет и четирийсет и пет тази вечер — отвърна Грей. — За по-голяма сигурност от пет дни не сме му изпращали нищо. Очаквахме го всеки момент да се появи отново през границата.

— Да се надяваме, че е все още там. Ако не е, ще стане лошо. Ще трябва да го инфилтрираме отново, а това може да отнеме страшно много време. Иракските пустини гъмжат от патрули.

— Колко души знаят за това? — попита Грей.

— Колкото е възможно по-малко и така ще си остане — му отговори Ланг.

Лондон и Вашингтон определиха строго ограничена група от хора, които трябваше да знаят, но за професионалистите те все пак бяха твърде много. Във Вашингтон в нея влизаха президентът и четирима от членовете на кабинета му, плюс председателят на Съвета за национална сигурност и председателят на Комитета на обединените началник-щабове. Като прибавим към това четирима души в Лангли, от които единият, Чип Барбър вече пътуваше към Рияд. Нещастният д-р Ломакс трябваше да пребивава в хижата си в компанията на неканен гост, който да го пази от контакти с външния свят.

В Лондон вестта стигна до новия министър-председател Джон Мейджър, секретаря на кабинета, двама членове на кабинета; в Сенчъри Хаус знаеха трима души. В Рияд сега имаше трима във вилата на СИС, а Барбър беше на път да се присъедини към тях. Между военните информацията беше сведена до четирима генерали — трима американци и един англичанин.

Д-р Тери Мартин заболя от дипломатически грип и вече се беше настанил удобно в една от къщите на СИС в провинцията, където за него се грижеха икономка с майчински вид и трима не дотам майчински на вид „бавачки“.

Оттук нататък всички операции срещу Ирак, свързани с издирването и унищожаването на устройството, носещо според съюзниците кодовото име Кабдату Аллах, или Юмрукът на Бога, щяха да се предприемат под прикритието на активни мерки за ликвидирането на самия Саддам Хюсейн или някаква друга правдоподобна цел.

Всъщност вече имаше два подобни опита. Определени бяха два обекта, където можеше да се очаква иракският президент да отседне, поне временно. Никой не можеше да каже кога, защото, ако не беше в бункера си в Багдад, президентът се местеше като блуждаещ огън от скривалище в скривалище.

Двете места се наблюдаваха непрекъснато отгоре. Едното беше вила на 65 километра от Багдад, другото — голям фургон, превърнат в щаб.

В единия случай наблюдателите видяха около вилата да заемат, позиции мобилни ракетни пускови установки и леки бронирани автомобили. Едно крило самолети Страйк Игъл бяха изпратени да унищожат вилата. Оказа се фалшива тревога и обектът отново не бе дошъл „да кацне на клончето“.

Във втория, два дни преди края на януари, забелязаха големият фургон да се придвижва на ново място. И отново изпратиха самолети и отново обектът не беше „у дома“.