— Да, напълно — отговорих аз и се постарах да не погаля плика.

Поне не бях толкова тъп, че да изсипя съдържанието му на бюрото и да почна да броя банкнотите.

Извади още един плик.

— Той е взел повечето неща със себе си — обясни ми тя. — Поне не можах да ги открия на обичайните им места. Намерих само това.

Пликът беше леко издут, бих се обзаложил, че в него има някакъв амулет, пръстен или нещо подобно. Чантата й вероятно беше добре подредена, защото от нея излезе и трети плик.

— А ето ви и негова снимка и телефонния ми номер. Благодаря ви, господин Дрезден. Кога ще ми се обадите?

— Веднага щом открия нещо — отговорих аз. — Вероятно утре следобед или най-късно вечерта. Добре ли е?

Тя едва не ме погледна в очите, но се овладя и се усмихна на носа ми.

— Да, много ви благодаря за съдействието. — Погледна към стената. — О, колко напредна времето. Трябва да тръгвам, скоро ще пуснат децата от училище.

Прехапа устни и отново се изчерви, притеснена, че е изпуснала такъв важен факт за нейното съществуване.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, госпожо — уверих я аз, докато я изпращах до вратата. — Благодаря ви за поръчката, съвсем скоро ще ви потърся.

Тя се сбогува, без да ме погледне нито за миг в очите, и излезе от офиса. Затворих вратата след нея и се върнах към пликовете.

Най-напред — парите. Бяха в банкноти по 50 долара, които винаги изглеждат като нови, макар да са пуснати в обръщение отдавна, защото най-рядко се използват. Общо десет на брой. Прибрах ги в портфейла си и изхвърлих плика.

Следващият плик беше със снимката. Извадих я и я разгледах. Моника, заедно с някакъв строен и привлекателен мъж — широко чело и рунтави вежди, които му придаваха нещо ексцентрично. Усмивката му разкриваше блестящи бели зъби, а кожата му беше загоряла като на човек, който прекарва доста време на слънце, вероятно на яхта. Видът му контрастираше с бледността на Моника. Виктор Селс, предполагам.

Телефонният номер бе написан на просто бяло картонче, изрязано така, че да се побере в плика. Нямаше нито име, нито пощенски код, само седем цифри. Отворих телефонния указател и го прегледах.

Тази особеност също така попадна в бележките ми. Чудех се какво си е мислила тя, като ми съобщава само малките имена, след като ми разкрива цяла дузина следи, по които да я открия. Това показва колко глупаво се държат хората, когато са притеснени от нещо. Говорят глупости и се държат по начин, за който те самите после съжаляват. Ще трябва да внимавам да не й намекна нещо подобно, когато говоря с нея следващия път.

Изхвърлих втория плик и изсипах над бюрото си третия.

От него изпадна мъртъв, изсушен скорпион, покрит с консервиращ лак. Кожена каишка беше закачена на пръстен близо до опашката, което показваше, че когато е бил носен, главата му е сочела надолу към земята, а опашката е стърчала, закривена с върха си към тялото.

Потръпнах. Скорпионите имат силно символно значение сред някои вярващи. И освен това никога не олицетворяват нещо добро или здравословно. Около подобен талисман могат да се направят много дребнави и злобни заклинания. Ако го носите на голо, острите му крачка непрекъснато ще ви дращят и подсещат, че талисманът е върху вас. Сухият шип на опашката може даже да се забие в кожата на човека, който се опита да ви прегърне. Рачешките му щипки ще се заплетат в космите по мъжката гръд или ще одраскат женските зърна. Гадно, неприятно нещо. Не злобно по своята същност, но не би ви помогнало за красиви и добри магии, ако носите подобен предмет около врата си.

Може би Виктор Селс се е забъркал в нещо сериозно, което е погълнало цялото му внимание. Магическото изкуство може да причини подобно нещо — особено с тъмните си страни. Отдаването му на подобни занимания в отчаянието си, след като е загубил работа, би могло да обясни внезапното му изчезване. Много начинаещи магьосници се опитват да се изолират с надеждата, че това може да им помогне по-добре да се концентрират. В действителност не помага, но все пак улеснява съсредоточаването на непривикналия или безволев ум.

А може би това не беше истински талисман. А по-скоро някаква дреболия или сувенир от пътуване до Мексико. Нямаше начин да разбера дали е средство за подобряване на концентрацията и насочването на магическата енергия, или е било използвано за заклинания — по ред причини аз лично не бих си послужил с подобно съмнително средство.

Трябваше да имам предвид тази грозотия, когато търся човека. Може нищо да не означава, но може и да има някакъв смисъл. Погледнах часовника. Минаваше три. Тъкмо време да проверя в местните морги дали при тях не се е озовал някой неидентифициран мъжки труп — щях да успея да свърша това, а после да отида до банката да внеса парите и да напиша чек на хазаина.

Взех телефонния указател и започнах да звъня по болниците — не беше обичайната ми практика, но не беше и особено трудно, като изключим обичайните проблеми при използването на телефона — пукане, смущения по трасето, примесване с чужди разговори. Ако нещо може да се обърка, то обезателно става.

Изведнъж ми се стори, че с крайчеца на окото си забелязах леко движение от страна на изсушения скорпион, който лежеше на бюрото. Примигнах и се вторачих в него. Не помръдна. Много внимателно насочих магическите си способности и като с невидима ръка започнах да опипвам за следи от заклинание или магическа енергия.

Нищо. Беше пресушен откъм магия, както и откъм живот.

Никой не може да каже, че Хари Дрезден се плаши от мъртви изсъхнали гадинки. Страшни или не, няма да им позволя да ме разсейват.

Побутнах го с телефонния указател, докато падна в едно чекмедже. Далеч от очите, далеч от сърцето.

Е, да, имам проблем със страшни, мъртви, отровни неща. Хайде, осъдете ме.

Кръчмата на Маканали е само на няколко преки от моя офис. Ходя там, когато съм под напрежение или разполагам с няколко долара повече, за да си позволя една хубава вечеря. Много нестандартни типове като мен ходят там. Собственикът, Мак, е свикнал с магьосниците и с проблемите, които създаваме. Не предлага нито телевизия, нито скъпи компютърни игри. Липсва даже джубокс. Мак държи само едно обикновено пиано. Шансовете то да се прецака заради нас са минимални.

Казвам „кръчма“ в най-добрия смисъл на думата. За да влезете, трябва да направите няколко крачки по стъпалата надолу и веднага се изправяте пред смъртната опасност да ви закачат твърде ниско въртящите се перки на вентилаторите от тавана. Ако сте висок като мен, се налага да се придвижвате внимателно. Около бара са наредени тринайсет високи столчета, а масите също са тринайсет. Тринайсет високо разположени прозореца пропускат малко светлина от улицата. Тринайсетте стенни огледала отразяват също толкова пъти смътния образ на редовните посетители и създават илюзия за по-голямо пространство. Тринайсет колони, резбовани със сцени от приказки и легенди от Стария свят, правят невъзможно ходенето по права линия, но също така ужким случайно пречупват енергийните потоци и разсейват в една или друга степен аурата, излъчваща се от мрачните, раздразнителни магьосници, и не позволяват тя да се прояви с неочаквани и странни ефекти. Цветовете са убити — землистокафяво и морскозелено. Когато за пръв път влязох при Маканали, се почувствах като вълк, завърнал се в старо леговище. Мак предлага най-добрата бира в града — собствено производство, обаче тъмна. Храната се готви на печка с дърва. И освен това можете лично да отидете до бара и да си вземете поръчката, когато е готова. Това място е тъкмо за мен.

Тъй като обажданията до моргите не дадоха никакъв резултат, взех няколко от банкнотите на Моника и се запътих към Маканали. След ден като днешния имах право на малко тъмна бира и храна, приготвена от друг. Нощта също се очертаваше да бъде дълга, защото вкъщи щях да се опитам да разбера по какъв начин е извършено заклинанието, отнело живота на бодигарда на Джони Марконе, Томи Том, и на неговото гадже, Дженифър Стантън.