Майлс се облегна на стола си замислен. Тайната за самоличността му не беше единствената услуга, на която Торн можеше да се позове, ако пожелаеше. Майлс си спомняше деня, когато само с шестнадесет души в бойни доспехи и много нерви Торн помогна да завладеят една астероидна минна станция и дреднаута „Триумф“.

— Аз поощрявам творческото мислене на моите командири — каза най-после той. — Проведи преговора, капитане.

Торн се усмихна, взе монетата и каза на музикантката:

— Идеята ти е правилна. Но парите ти не са.

Тя посегна колебливо към блузата си и спря, защото Торн бутна банкнотите обратно към нея.

— Какво?

Той подхвърли монетата във въздуха и я хвана.

— Това е точната сума. За сключване на официален договор, разбираш. — Бел й протегна ръка. Никол за момент се смути, после я стисна. — Договорихме се — каза щастливо Торн.

— Герою, не забравяй, че ще използвам правото си на вето, ако не успееш да го направиш тайно — каза Майлс и заклати заканително пръст. — Това е моят дял от цената.

— Да, сър — съгласи се Торн.

Няколко часа по-късно Майлс се събуди от настойчивото звънене на комуникационния пулт. Моментално забрави какво беше сънувал. Имаше смътната представа, че е било нещо неприятно. Биологическо и неприятно.

— Адмирал Нейсмит слуша.

— Дежурният офицер по навигация и комуникация ви безпокои, сър. Търсят ви отдолу по гражданската комуникационна мрежа. Някой си Вон.

Вон беше конспиративното име на човека, когото трябваше да отвлекат. Истинското му име беше доктор Канаба. Майлс грабна униформената си куртка и я облече над черната тениска, безуспешно приглади косата си и седна на ергономичния стол пред комуникационния пулт.

— Свържи ме.

На видеоекрана се материализира лицето на мъж над средна възраст със загоряла кожа, неопределена раса, къси, посивели на слепоочията къдрави коси. В живите му кафяви очи светеше интелигентност. „Да, това е моят човек — помисли със задоволство Майлс. — Започва се.“ Но Канаба изглеждаше повече от напрегнат. Беше смутен.

— Адмирал Нейсмит?

— Да. Вон?

Канаба кимна.

— Къде си? — попита Майлс.

— Долу.

— Трябваше да се срещнем тук.

— Зная. Нещо става. Възникна проблем.

— Какъв проблем? Всъщност… този канал сигурен ли е?

Канаба горчиво се засмя.

— На тази планета нищо не е сигурно. Но не мисля, че ме подслушват. Още не мога да дойда. Имам нужда от… помощ.

— Вон, не сме екипирани да те отвлечем от превъзхождащи ни сили… ако си затворен…

Той поклати глава.

— Не, не е това. Аз… изгубих нещо. Нужна ми е помощ, за да си го върна.

— Разбрах, че си готов да изоставиш всичко. По-късно ще получиш компенсация.

— Не става въпрос за лично притежание. Това е нещо, което вашият работодател държи на всяка цена да има. Това са… генетични материали, които са ми отнети… Без тях няма да ме приемат.

Доктор Канаба взе Майлс за наемник, на когото Бараярската сигурност е поверила минимум секретна информация.

— Възложено ми е да транспортирам единствено теб и твоите умения.

— Не са ви казали всичко.

„По дяволите, наистина не са. Те ще те приемат без нищо и ще бъдат много благодарни.“

— Какви са тези образци?

Канаба се намръщи и стисна уста.

— Няма да тръгна без тях. Иначе сделката пропада. И вашето възнаграждение, наемнико.

Той наистина беше решил да не тръгне без проклетите генетични материали. По дяволите! Майлс притвори очи.

— Всичко това е малко загадъчно.

Канаба вдигна рамене в знак на потвърждение.

— Съжалявам. Но аз трябва… Елате да се видим и ще ви разкажа останалото. Или вървете, не ме интересува. Но нещо трябва да се постигне, поне част от вината трябва да се изкупи. — Гласът му постепенно заглъхна.

Майлс пое дълбоко дъх.

— Добре. Но с всяко усложнение, което прибавяш, нараства рискът за теб. И за мен. Добре е да държим сметка за това.

— О, адмирале — тъжно каза Канаба, — за мен. Рискът е за мен.

Снегът се сипеше над малкия парк, където двамата с Бел бяха прекарали нощта, Майлс трепереше от студ въпреки парката си и ругаеше под нос. Най-сетне Канаба се появи и двамата с Торн тръгнаха мълчаливо подир него.

Лабораториите на Къща Барапутра бяха разположени в долния край на града, което Майлс определено намери за обезпокоително: охранявано летище за совалки, охранявани общински здания, оградени със стени жилищни комплекси и безразборно разпръснати между тях обитавани от промъкващи се крадешком хора стари постройки, които, изглежда, не бяха охранявани от никого. Майлс се чудеше дали отделените от него за охрана двама Дендарии наемници са достатъчни. Но промъкващите се хора ги избягваха — очевидно разпознаваха добре въоръжените лица. Поне при дневна светлина.

Канаба ги отведе в една от близките сгради. Тръбните подемници не работеха, коридорите бяха неотоплени. Облечен в тъмно човек, може би жена, бързо мина пред тях и се скри в сенките. На Майлс тя напомни неприятно за плъх. Последваха колебливо Канаба по някаква аварийна стълба покрай неработещ тръбен подемник, преминаха по един коридор и през една врата със счупена дактилна ключалка влязоха в празна мръсна стая, слабо осветена от прозорец без стъкла. Поне не духаше.

— Мисля, че тук можем спокойно да говорим — каза Канаба, обърна се към тях и си свали ръкавиците.

Торн извади набор от детектори и започна да сканира помещението, докато двамата охранители обикаляха наоколо. Единият се разположи в коридора, другият — до прозореца.

— Сканирането показва, че е чисто — каза най-после Бел, сякаш с нежелание повярвал на собствените си инструменти. — Засега! — Той многозначително пристъпи към Канаба и сканира и него. Канаба чакаше с наведена глава, сякаш почувствал, че няма право на друго. Бел включи шумозаглушителя.

Майлс отметна качулката си и разкопча парката, за да може по-бързо да извади оръжие в случай на нужда. Беше му изключително трудно да разбере Канаба. Какви все пак бяха мотивите на този човек? Нямаше съмнение, че Къща Барапутра му е осигурила комфорт… палтото, добре скроените дрехи под него достатъчно красноречиво говореха за това… и макар че неговият жизнен стандарт сигурно нямаше да спадне, когато прехвърлеше верността си към Бараярския Имперски научен институт, той нямаше да има възможност да натрупа богатство. Значи не го правеше за пари. Това беше ясно. Но защо бе работил за място като Къща Барапутра, ако не от алчност за пари?

— Ти ме озадачаваш, доктор Канаба — тихо каза Майлс. — Защо правиш тази промяна по средата на кариерата си? Доста добре със запознат с твоите нови работодатели и честно казано, не вярвам, че могат да ти предложат повече пари от Къща Барапутра.

— Те ми предложиха защита от Къща Барапутра. Макар че ако вие трябва да осигурите тази защита… — Канаба огледа недоверчиво Майлс.

Ха. По дяволите. Мъжът наистина беше готов да се откаже. И тогава Майлс щеше да трябва да обяснява пред шефа на Имперската сигурност Илян неуспеха на акцията.

— Те купиха нашите услуги — каза Майлс, — и следователно сега ти ще ни командваш. Искат да си в безопасност и доволен. Но ние не можем да те защитим, ако се отклоняваш от предварително изготвения план за максимална сигурност, ако ни изложиш на случайни фактори и искаш от нас да работим слепешката. За да поема пълна отговорност за резултатите от акцията, ми е необходима изчерпателна информация за онова, което става.

— Никой не иска да поемате отговорност.

— Извинявай, докторе, но те сигурно искат.

— О — възкликна Канаба. — Аз… разбирам. — Той се върна при стената. — Ще направите ли онова, което искам?

— Ще направя всичко, което е в моите възможности.

— Чудесно… — изсумтя Канаба. — Господи… — Той поклати глава и шумно пое дъх. — Не дойдох тук за пари. Дойдох, защото само тук можех да провеждам изследванията, за които мечтаех. Никаква преграда от предразсъдъци и остарели ограничения. Мечтаех да направя важни научни открития… но всичко се оказа илюзия. Свободата се превърна в робство. Нещата, които искаха от мен… Непрекъснато прекъсваха работите ми. О, във всеки случай винаги могат да се намерят хора, които да вършат всякаква работа, но това са посредствени учени. Тези лаборатории са пълни с такива хора. Най-добрите не могат да се купят. Аз извършвах проучвания, постигнах уникални резултати, но Барапутра не иска да ги разработва, защото печалбите ще са много малки, независимо колко много хора ще имат полза от тях… не получих никакъв кредит, никаква подкрепа за моята работа… всяка година виждам в литературата галактически признания в моята област на по-малко способни учени, но аз не мога да публикувам моите резултати… — Той спря и наведе глава. — Сигурно ме смятате за мегаломан.