Майлс усети аромата на парфюм. Днес Бел подчертаваше женската страна от себе си. През последните пет дни все повече наблягаше на това. Нормално Бел се явяваше с двусмислена за мъжете мека, късо подстригана коса и ясно очертани черти на голобрадото лице, което контрастираше с военната му униформа в сиво и бяло, агресивните жестове и злобния му хумор. Майлс много се смущаваше, когато усетеше, че в негово присъствие Бел се размеква.

Майлс се обърна към компютърния холовидеоекран и извика отново образа на планетата, към която се приближаваха. Отдалеч Джексън Хол изглеждаше доста скромна — планинска, твърде студена… топло беше само на заселения екватор… оградена на екрана от тънка като дантела схематична мрежа на оцветени спътникови пътища, орбитални транзитни станции и разрешени вектори за подход.

— Бил ли си тук, Бел?

— Веднъж, когато бях лейтенант във флота на адмирал Озер — отвърна наемникът. — Оттогава Къща Фел има нов барон. Техните оръжия все още се ползват с репутацията на добри, стига човек да знае какво купува. Не купувайте обаче ръчни неутронни гранати.

— Хм. От онези, които искат здрави ръце за хвърляне. Бъди спокоен. Неутронните ръчни гранати не фигурират в списъка. — Майлс му подаде дискетата.

Бел се наведе над ергономичния стол на Майлс да вземе дискетата.

— Да пусна ли в отпуск екипажа, докато чакаме любимците на барона да натоварят? Вие какво смятате да правите? Навремето близко до доковете имаше общежитие с всички удобства — басейн, сауна, чудесна храна… Мога да резервирам стая за двама…

— Мислех просто да се пошляя. — Майлс почувства как гърлото му се стегна.

— Но аз съм и жена — прошепна Бел.

— Покрай другото.

— Вие сте безнадеждно моносексуален, Майлс.

— Съжалявам. — Той смутено потупа ръката, която по някакъв начин се бе оказала на рамото му.

Без въздъхна и се изправи.

— Мнозина са моносексуални.

Майлс въздъхна. Може би трябваше да го отхвърли по-категорично… Бел засягаше този въпрос вече за седми път. Беше се превърнал почти в ритуал. Почти, но съвсем не на шега. Бетанецът или беше оптимист, или невъзприемчив… или пък, призна честно Майлс, имаше истински чувства. Знаеше, че ако сега се обърне, може би ще види в очите на хермафродита онази самота, за която той никога не беше говорил. Не се обърна.

„И кой съм аз, та да съдя другите“ — размишляваше тъжно Майлс, чието тяло беше му донесло толкова малко радост. Какво намираше Бел, прав и здрав, нормално висок, макар и с необичайно разположение на половите органи, толкова привлекателно в него — малкия полуинвалид? Той погледна към офицерската си Дендарии униформа. Беше си я заслужил. „Ако не можеш да си два метра висок, бъди два метра умен.“ Досега обаче не беше намерил решение на проблема с Торн.

— Мислил ли си някога да се върнеш на колонията Бета и да си потърсиш другар от твоите? — попита сериозно Майлс.

Торн вдигна рамене.

— Много е скучно. Затова напуснах колонията. Безопасно, ограничено…

— Но пък чудесно място за отглеждане на деца. — Устата на Майлс се изкриви в нещо като усмивка.

Торн се ухили.

— Познахте. Знаете ли, вие сте почти идеален бетанец. Почти. Шегите ви са бетански…

Майлс замълча.

— Какво не ми достига, за да съм напълно бетанец?

Торн докосна бузата на Майлс. Майлс трепна.

— Рефлексите — отговори Торн.

— Аха.

— Няма да ви издам.

— Зная.

Бел пак се наведе над него.

— Ще коригирам тази последна разлика…

— А, не — изчерви се Майлс. — Сега сме на акция.

— Доставка на оръжия — каза презрително Торн.

— Не — възрази Майлс. — Доставката на оръжия е само прикритие.

— Аха. — Торн се изправи. — Най-после.

— Най-после?

— Не се иска човек да е гений, за да го разбере. Дойдохме да закупим оръжия, но вместо да вземете кораб с по-голяма товароподемност, вие избрахте „Ариел“, най-бързия. Няма по-тъпа задача от доставката на оръжия, но вие не изпратихте някой опитен интендант, а се заехте да я контролирате лично.

— Искам да установя контакт с новия баран Фел — отвърна спокойно Майлс. — Къща Фел е най-големият военен доставчик и не се интересува кои са клиентите. Ако ми хареса качеството на първата доставка, можем редовно да купуваме от нея.

— Обърнете внимание, че една четвърт от оръжията на Фел са бетанско производство — каза Торн.

— И докато сме тук — продължи Майлс, — ще дойде един мъж на средна възраст и ще постъпи в Дендарии наемническия флот като медик. От този момент всякакви слизания на станцията се отменят, максимално бързо приключваме с товаренето и изчезваме.

Торн се усмихна доволно.

— Отвличане. Много добре. Предполагам, че ще платят добре?

— Много. Ако човекът достигне жив до местоназначението. Той е най-добрият генетик в лабораториите на Къща Барапутра. Предложено му е убежище от едно планетарно правителство, което може да го защити от дългите ръце на екзекуторите на барон Луиджи Барапутра. Очаква се неговият бивш работодател да се разгневи от ненаправеното едномесечно предизвестие. Плащат ни да го закараме при новите му господари жив, където… където той принудително ще разкрие всичките си професионални тайни. Тъй като Къща Барапутра с джобните си пари вероятно може два пъти да купи и продаде целия свободен Дендарии флот, предпочитам да не се налага да имаме работа с екзекуторите на барон Луиджи. Значи ние ще бъдем наивните глупаци. Единственото, което сме направили, е, че сме наели някакъв медик. И ще сме много ядосани, когато пристигнем на срещата на Ескобар и установим, че той е избягал.

— Звучи добре — призна Торн. — Просто.

— И аз така смятам — въздъхна обнадеждено Майлс. — Защо, в края на краищата, поне този път нещата не тръгнеха както са запланувани?

Офисите за правене на поръчки и изложбените полигони за смъртоносните оръжия на Къща Фел бяха разположени недалеч от доковете и повечето по-малки клиенти на Къща Фел не отиваха по-далеч от тях. Но малко след като Майлс и Торн представиха поръчката… почти толкова дълга, колкото е необходимо, за да се потвърди една кредитна карта — се появи една раболепна личност в зелена копринена униформа на Къща Фел и връчи на адмирал Нейсмит покана за прием в личното жилище на барона.

След четири часа пред заключения вход към частния сектор на станцията Майлс показа кубчето-пропуск на майордома на барон Фел и огледа външния вид на Торн — и своя също. Дендарии униформата представляваше туника от сиво кадифе със сребърни копчета на раменете, поръбена по краищата с бяло, сиви панталони с бели лампази и сиви ботуши от бокс… може би леко натруфена? Е, не той я беше измислил, той я беше наследил.

Преходът към частния сектор беше много интересен. Майлс разглеждаше подробностите, докато майордомът ги сканираше за скрито оръжие. Животоподдържащата система — всъщност всички системи — изглежда, работеха отделно от останалата част от станцията. Районът не само се заключваше, но можеше и да се отделя. Всъщност това не беше станция, а космически кораб с двигатели и оръдия. Майлс беше готов да се закълне, че ще ги открие, макар че не беше никак безопасно да тръгне да ги търси самичък. Майордомът съобщи по радиостанцията-гривна: „Адмирал Майлс Нейсмит, командващ Свободния Дендарии наемнически флот. Капитан Бел Торн, командващ бързия кръстосвач «Ариел» от Свободния наемнически Дендарии флот“ — и ги поведе. Майлс се зачуди кой ли стои на другия край на връзката.

Приемната беше голяма и подредена с вкус, с плаващо стълбище във всички цветове на дъгата и хоризонтални равнини, създаващи уединение, без да нарушават илюзията за простор. На всеки изход (Майлс изброи шест) имаше яки, облечени в зелено охранители, опитващи се не много успешно да приличат на прислужници. Една цяла стена, предизвикваща у Майлс виене на свят, представляваше прозрачен люк с изглед към оживените докове на станция Фел и ярката крива на Джексън Хол, разполовяваща осеяния със звезди хоризонт. Елегантни жени в зелени копринени сарита безшумно сновяха между гостите и предлагаха храна и напитки.