Лайда изниква до него, сплела ръце на тила си. Пушките помръдват. Червени лазерни точки потрепват по гърдите и главата ù. Партридж се чувства зле. Спомня си насочените към тях лъчи в гората, където майка му и брат му бяха убити. Обзема го гняв.

– Няма ли да отстъпите? – надава вик той. – Нали се предаваме! Какво повече искате?

– Искаме другите – отсича един офицер и пристъпва напред, опирайки дулото в гърдите на Партридж.

– Какви други? Само ние сме. – Къде е Хейстингс? Партридж отново оглежда яките челюсти, масивните черепи и слепоочията с изпъкнали вени. Нищо.

– Вземете момичето! – нарежда офицерът. Двама войници я грабват и я завличат няколко метра встрани.

– Тя идва с мен! Това е условието да се предам!

– Не ти определяш условията – отвръща офицерът. – А ние. – Навежда се над шахтата и кресва: – Всички вън!

Трябваше да се досети, че Специалните сили няма да се задоволят само с него.

– Какви заповеди имате? – пита Партридж. – Какво ще правите с тях? – Един от войниците е впил пръсти в ръката на Лайда. Това го притеснява.

Офицерът не отговаря. Някакъв войник излиза пред редицата и кимва леко на Партридж. Мъжът е висок и слаб, прилича на скакалец, също като Сайлъс Хейстингс. Дали е той?

Партридж мръдва глава, сякаш отмята косата от очите си, какъвто навик имаше Хейстингс. Войникът повтаря движението, въпреки че главата му е избръсната. Хейстингс. Това е той. Може би иска да му помогне.

Щом останалите се изкачват по тунела, войниците грубо ги избутват напред и ги строяват в редица. Карат ги да вдигнат ръце – в това число Ел Капитан, Хелмут и Преша с нейната ръка кукла. Брадуел е оставил Финън и картите в метрото.

Партридж се оглежда – дали другите имат шанс за бягство? До рухналите комини се извива тънка спирала – може би пясъчно създание. Бодлив гръб се надига като вълна от пясък. Къде се бави Майка Хестра с подкреплението? А може би пясъчните създания знаят, че трябва да се боят от Специалните сили и от майките? Не иска да бъде застрелян, нито пък изяден от пясъчно създание.

– Имам право да знам какви заповеди сте получили – казва Партридж.

Офицерът пристъпва към него. Въпреки яките си бедра и широки рамене, походката му изглежда неестествено лека.

– Нима смяташ, че имаш права?

Партридж се взира в безизразните му очи.

– Знам, че ме иска жив. Мъртъв няма да му бъда от полза.

Офицерът забива лакът в ребрата на Партридж. Той се превива на две, но успява да се задържи на крака. Изправя се с усилие. Поема жадно въздух, който нахлува хрипливо в гърдите му.

– Екзекутирайте ги – нарежда офицерът. – И върнете затворника в Купола!

– Какво? Не! – Партридж се нахвърля върху офицера. – Аз съм проклетият син на Уилъкс! Имам по-висок ранг от теб!

Офицерът го удря с пушката. Ръката му изтръпва от болка. Челюстта му изпуква – сякаш е прострелян в главата. Партридж се извърта и пада.

В този миг чува гласа на Преша:

– Това момиче е Чисто. Вие сте я изпратили тук. Не можете да я убиете.

Партридж изтрива кръвта от устата си и вижда как Преша избутва Уилда към войниците. Лицата на Брадуел и Ел Капитан са застинали, непроницаеми. Сякаш винаги са смятали, че ще умрат по този начин. Хелмут е затворил очи в очакване на смъртта.

– Тя изпълни дълга си – кресва офицерът. – Върни се в редицата!

Уилда отстъпва към Преша.

– Разполагам с армия – обажда се Ел Капитан. – Те ще отмъстят за смъртта ни.

– Послушайте го! – надава вик Партридж. – Моля ви, недейте! Нека първо да поговорим! – Тогава очите му срещат погледа на Лайда. Тя притиска с ръце гърдите си. Ала вместо ужаса, който очаква да долови, Партридж съзира нещо друго – стиснати устни, стегнати мишци. Видът ù не издава страх. А гняв.

Офицерът хвърля хладен поглед на Партридж.

– На три – кресва на войниците.

– Майко Хестра! – надава вик Лайда.

– Слушайте, можем да ви бъдем полезни – Брадуел печели време. – Разполагаме с информация...

Офицерът остава глух за възраженията им.

– Едно!

– Божичко! – надава вик Партридж и се нахвърля върху един от войниците. Войникът го премята с лекота и го просва на земята. Партридж се опитва да стане, макар да усеща на гърлото си дулото на пушката.

– Две!

– Пощадете момичето! – крещи Преша. – Поне нея!

В този миг се разнася гръм. Някой от нетърпеливите войници е произвел изстрел, още преди офицерът да стигне до три? Кой е улучен? Войникът, приковал Партридж към земята, рухва върху него с цялата си тежест. Прострелян е в слепоочието. Партридж понечва да изтласка тялото му, но внезапно се разразява кръстосан огън. Всички се пръсват в различни посоки. Брадуел, Преша и Уилда се втурват да търсят прикритие. Ами Ел Капитан? Ами Лайда? Не ги вижда. Куршумите свистят във въздуха. Партридж се свива под мъртвия войник, надявайки се тялото му да спре куршумите. Улучени са още двама войници, които се свличат на земята.

Останалите залягат и откриват огън по посока на рухналите комини. Отначало Партридж решава, че майките са довели подкрепления – въоръжени с ножове, стрели и копия. Само че атаката е с истински оръжия – автоматични.

В този миг зърва Лайда. Успяла е да се отскубне от войниците и се опитва да избяга. Един от тях я забелязва, хуква след нея и я сграбчва за пелерината, която се свлича разкъсана от гърба ù, разкривайки самоделното копие. Явно се е върнала да го вземе, докато той е пълзял нагоре по тунела. Тя грабва копието и го забива в гърлото на войника. От пушката му изригват куршуми, които се разпиляват в прахоляка.

Партридж е смаян. Лайда се оглежда – брулена от вятъра и неумолима. После хуква към рухналите затвори. Защо? Макар да не знае отговора, за нищо на света не би я оставил сама. Прекалено опасно е.

Той хвърля поглед през рамо, готов да се спусне подире ù. Сред отломките на комините се мяркат неясните силуети на слаби, белезникави фигури, стрелящи със снайперистка точност. Хоризонтът е оживял от пясъчни създания, които яростно се извиват. Смъртта е наблизо и в тях се надига глад.

Брадуел отваря рязко вратата към тунела и се спуска в него, вероятно да вземе Финън и картите.

Партридж се измъква изпод тялото на мъртвия войник и побягва. Ботушите му трополят по твърдата земя. Изпитва истинска наслада да се носи с такава скорост.

Но изведнъж нещо го удря в тила. Той полита напред и охлузва кожата на дланите си. Над него надвисва огромната фигура на войник с исполински череп и насечена челюст. Навежда се, поглежда Партридж и просъсква:

– Най-сетне ще те спукам от бой. Какво ще кажеш?

Вик Уелингзли. Партридж втренчва очи в неговите:

– Не знаех, че жалките марионетки на Купола имат толкова добра памет.

Уелингзли изритва Партридж в стомаха, изкарвайки въздуха от дробовете му. Боят няма да е равностоен. Трансформацията на Уелингзли е невероятно напреднала, пък и беше едро дете. Той забива юмрук в земята до лицето на Партридж.

– Как се измъкна?

– Какво? – промърморва Партридж.

– Исках да се махна. Всички искахме да се махнем. Но ето в какво ни превърнаха.

– Аз нямам вина за това. Никога не съм искал да...

Но Уелингзли не го слуша. Отново е свил юмрук за удар. Партридж се претъркулва наляво. В този миг Уелингзли е нападнат в гръб и рухва на земята. Хейстингс. Той поглежда Партридж, но не отронва дума.

– Благодаря – изрича Партридж.

Хейстингс кима. Жестът му означава: „Бягай. Спасявай се.“

Докато тича, Партридж се обръща и вижда как Уелингзли застава на колене, сграбчва Хейстингс и двамата се хващат за гушите. Схватката е ожесточена – яростна размяна на юмруци сред облаци прах.

Партридж бяга с все сили. Пясъчните създания се промъкват все по-близо до мястото на свадата, привлечени от кръвта. Той зърва в далечината силуетите на двата разрушени затвора и една фигура, която се плъзга бързо по руините – Лайда.

За последен път хвърля поглед назад; пясъчните създания се издигат, мощни и освирепели, изпълвайки въздуха с пясък и пръст, зъби и нокти. Няма сили да гледа. Опитва се да повика Лайда. Но тя не се обръща. Между развалините на затвора са сгушени останките на къща.