Легнала на тънката снежна пелена, тя оглежда сивата земя, преливаща в сиво небе, и осъзнава, че се е върнала. На хоризонта стърчат остри нокти, но това са дънерите на три недоразвити дървета. Разположени са в една линия, сякаш защипали небето за земята.

Изведнъж ахва – закъснял изблик. Някой като че се опитва да открадне дъха ù и тя го всмуква в гърлото си...