– Не е успял да премахне страничните ефекти – заключава Ел Капитан.

– Ако някога успее – казва Преша, – ще спаси живота си и ще... – Тя хвърля поглед към Брадуел. Не е необходимо да продължава. Партридж се досеща. Баща му ще премахне срастванията им, ще ги пречисти, и то без странични ефекти.

– Знам само, че тя е вестоносец – обажда се Брадуел. – И баща ти е предвидил, че ще привлече вниманието ни.

– Какво е посланието? – интересува се Лайда.

Момичето скрива лице в ръцете на Преша.

– Всичко е наред. Не е нужно да го правиш.

– Искаме да върнете сина ни – захваща Ел Капитан. – Това момиче е доказателство, че може да ви спаси. Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници. – Накрая описва келтски кръст на гърдите си.

– Откъде взимат заложниците? – пита Лайда.

Брадуел въздъхва и казва:

– Изпратили са в града паяци роботи, които се впиват в телата на хората и ги превръщат в заложници. Ако не им предадем Партридж, ще продължат да взривяват паяците и да избиват хора.

– Вече са започнали, така ли? – обръща се Партридж към Преша.

Тя кимва.

Значи това е новината, която никой не искаше да му каже. Чувства се замаян. Лайда изхлипва. Сигурно плаче… Няма сили да я погледне. Ако не беше той, сега тя щеше да живее спокойно в Купола и да шие коледни подаръци.

– Плъзнали са из целия град. Видяхме един да се взривява. Човекът избухна на парчета. Бум и край! – Ел Капитан присвива очи, сякаш споменът за това му причинява болка. – Намерихме и един мъртъв в гората.

– Край! – изрича Хелмут.

– Поклонниците на Купола са пощурели с това момиче. Въобразяват си, че е светица – додава Брадуел.

– Има вид на Чиста – отбелязва Лайда, взирайки се в Уилда.

– Трябва ли непрекъснато да повтаряме тази дума? – промърморва под нос Брадуел.

Преша го стрелва с поглед.

– Предлагат ни спасение и проклятие. – Ел Капитан подпира лакти на коленете си. Двамата с Хелмут изглеждат бледи под засъхналата пот и пепел.

Партридж кляка до момичето.

– Сложиха ли те в нещо като саркофаг? Използваха ли тръбички, за да инжектират лекарства в тялото ти?

Момичето кимва и начертава на гърдите си кръст, пресечен с окръжност.

– Всичко ли бе според очакванията им?

Тя поклаща глава.

– Какво се обърка? – пита Партридж.

Уилда поглежда към Преша. После взима ръката ù, притиска я към стомаха си и я плъзва насам-натам. Преша докосва стомаха на момичето и неволно отдръпва ръката си.

– Затворили са не само раните ù. – Преша поглежда Партридж. – Тя няма пъп.

По гърба му полазват тръпки. За миг настъпва тишина. Уилда прегръща Преша, която я притиска към себе си.

Накрая Брадуел се обръща към Партридж:

– Ще се предадеш ли?

Партридж си спомня какво бе изпитал, когато научи от майка си за тайната група в Купола, която очакваше призива на лебеда, за да се вдигне на бунт и да го издигне за водач. Той трябваше да ги поведе отвътре. Ала завръщането му в Купола няма ли да е признание за поражение? Или ще бъде възможност да поведе хората – майка му вярваше, че е по силите му. Да, той иска да отнеме властта от баща си или поне да даде на хората шанс да изберат по-добър живот. Но дали притежава нужните качества? Откъде да започне?

Лайда се разплаква и казва:

– Той не може да се предаде. Трябва да има и друг начин. Някой да поговори с баща му.

– Точно така, да поговори с баща му. Понеже той е толкова благоразумен – отбелязва Брадуел саркастично.

– Тя просто не иска да го изпрати на самоубийствена мисия – отвръща Преша. – Напълно я разбирам.

Объркан, Брадуел прокарва ръка през косата си.

– Ако някой има друго предложение, целият съм в слух. Но да знаете, че нямаме много време.

Никой не продумва.

– Това не е самоубийствена мисия. Уилъкс няма да го убие – възразява Ел Капитан. – Ако искаше смъртта му, досега да ни е вдигнал във въздуха. Поне знае как да сипе разруха.

Партридж поглежда Лайда, стисва ръката му толкова силно, че дланите им се нажежават. Може би ако тя е до него, ще намери сили да го направи. Струва му се, че това е съдба. Просто няма друг избор.

– Поне да бях завършил картите – казва Партридж. – Липсват някои важни подробности. Ще имате нужда от входните пунктове през вентилационната система. От повече информация за излизането на Лайда, за товарния док, който е забелязала. За това как да проникнете вътре. Ако имах повече време, можех да отбележа всичко на картата.

– Повече време... – отронва Ел Капитан с дрезгав глас.

– Време – повтаря Хелмут.

– Налага се да погледнеш кутията – обажда се Брадуел. – Помниш ли имената на седмината избраници?

– Смяташ ли, че е възможно? – възразява Преша. – Трябва час по-скоро да го изведем на повърхността и да го предадем на Специалните сили.

– Ако изобщо успеем да превземем Купола, тази кутия ще спаси много хора – отвръща Брадуел. – Нима не разбираш?

Ел Капитан има ужасен вид – измъчен и болезнен. Той сбърчва чело и въздъхва.

– Понякога хората са готови да се жертват в името на общото благо – казва той. – Не можем да искаме това от никого, но истината е, че някои от тях ще кажат: „Поне ще имаме възможност да влезем в бой.“ Така че отбележи по-важните обекти и хвърли поглед на кутията. Всичко е от значение.

Лайда

Снежна сфера

Лайда подава черната кутия на Партридж, внимателно, сякаш е бебе – или по-скоро бомба. Брадуел обяснява, че останалите пет кутии представляват напълно идентични енциклопедии – огромни библиотеки с информация. Но една от тях е различна.

– Обърни я – казва той.

Партридж завърта кутията и Лайда прокарва пръст по малкия символ отдолу.

– Останалите имат серийни номера, но на тази има само символ за авторско право – обяснява Брадуел – без дата.

– Може да значи много неща – обажда се Преша – Остави ги да я разгледат обективно.

– Дали не е знакът за „пи“ – подхвърля Партридж. – Три цяло и четиринайсет. Оградено в кръг.

Лайда недоумява какво означава това. „Пай?[На английски математическото число π се произнася като пай. – Бел. пр.] Ограден в кръг.“ Вероятно това е едно от нещата, които в академията учат момчетата, но не и момичетата.

– Каквото и да е, въпросът е, че кутията е свързана с майка ти – казва Брадуел на Партридж. – А това значи, че е важна.

Партридж поглежда към Преша.

– С мама? Но как така?

– Когато някой каже лебед – подхваща Преша, но лампичките на Финън светват и ритуалът започва.

– Седем, седем, седем... – От изненада Партридж изпуска кутията.

Щом пиукането приключва, Преша казва:

– Иска имената на седмината избраници. Помниш ли ги?

– Тя не ни ги каза всичките – отвръща Партридж.

Лайда вижда как от корпуса на кутията се разгръща тънка метална ръчица с лъскаво остро връхче.

– Какво е това?

Връхчето отскача и светкавично пробожда ръката на Партридж. От мястото покапва кръв. Партридж хваща Финън за опашката и го вдига като плъх.

– Какво беше това, по дяволите?

– Това е начин да се запознае с теб – обяснява Брадуел.

– Сякаш ми е притрябвал! – Партридж подава кутията на Брадуел и изтрива кръвта с ръкава си.

– С кои имена разполагате? – пита Лайда. Надвесва се над кутията, но не прекалено близо. Не изгаря от желание да бъде убодена.

– Засега знаем за Арибел Кординг, Уилъкс, Хидеки Иманака – изрежда Преша. – Има и още един, който е загинал млад. Подозираме, че се е казвал Новиков.

– Също и Кели – додава Партридж. – Бъртранд Кели и Авна Гош. Записах всичко, което успях да си спомня от разказа на майка ми.

– Кели и Гош – казва Преша.

– Дотук са шестима. Но кой е седмият? – обажда се Ел Капитан, който изглежда напрегнат и призрачно блед. Да не е болен? Може би има треска?