Учението съдържа толкова и такива нови за човешкото знание моменти, та бихме могли направо да кажем, че разтваря вратите към един необятен и неизвестен свят, който може да се стори някому страшен и заплашителен, а другиму — радостен и привлекателен. Описва се огромната мощ на новите енергии и се обясняват редица явления от невидимия свят, насочват се учените към епохални открития, някои от които направо са подсказани.

Естествено мнозина биха предпочели вместо подсказване и намеци, да намерят в Учението готови решения и точни рецепти. Това обаче вече би означавало не да получим помощ от Адептите, а да очакваме те да свършат пялата работа, вместо нас. И което е по-важно, това би означавало да получим в свое разпореждане такива могъщи сили, за чието правилно използване още не сме дорасли. Случаят с атомната енергия е съвсем достатъчен като пример. Учителят още навремето бе предсказал, че в 40-те години човечеството ще овладее тази енергия. Така и стана. А колкото до последиците — коментарите са излишни.

При цялата безусловност на своите ръководни принципи, Учението се отличава с една привлекателна толерантност. То не издига свои богове, за да анатемосва чуждите и проявява търпимост към всяка чиста вяра. Сам Учителят неведнъж предупреждава срещу отблъскващото тесногръдие и срещу фанатизма, който — независимо от характера на обслужваната кауза — в последна сметка оказва помощ на тъмните сили:

„Всяка вест трябва да бъде не само блага, но и привлекателна. Може да се види, че много млади хора не следват пътя на бащите и майките. Освен кармичните причини може да се открие непривлекателността на действията на по-възрастните. Същото се забелязва и в положението на религиите. Религията като връзка с Висшия свят трябва да бъде преди всичко привлекателна. Страхът не привлича, насилието е отвратително, а разбирането на Висшия съвет трябва да бъде увлекателно… Фанатиците страдат именно от отсъствието на привлекателност. Колко тъмнина и отвращение са посяли те.“

Въпреки широтата и толерантността си, а понякога тъкмо поради тия си черти, Учението без друго ще шокира известни хора. Атеистите вероятно ще бъдат раздразнени от изрази като „Божествено начало“, докато верующите ще бъдат скандализирани от отрицанието на всякакъв личен Бог. Материалистите ще се отнесат с подозрение към твърденията за духа, докато спиритуалистите ще посрещнат с негодувание твърдението, че всичко е материя. Аскетите ще недоумяват как едно Учение, проповядващо духовна и физическа чистота, може да допуска, та макар и като изключение, консумацията на месо. А бонвиваните ще се мръщят пред всяко осъждане на излишествата.

Както личи от писмата на Елена Рьорих, на нея твърде често са й били поставяни именно подобни въпроси: как може материята да се обявява за „всичко“, как може да се отрича Бог, как може да се яде месо. И Е. И. е била принудена отново и отново да обяснява, че под „материя“ Учителят няма предвид инертната физическа материя, а проявяването на духа; че личният Бог е детрониран не за да бъдем обречени на безбожие, а за да се утвърди единствено реалното всеобемно и безлично Божествено начало; че когато човек трябва да избира между късчето месо и гладната смърт, здравият разум е достатъчен, за да го насочи към първото.

Засягаме горните въпроси, за да се види колко трудно е да възприемем една нова система от възгледи, ако не сме се освободили от предубеждения и предразсъдъци. А освобождаването от предразсъдъците освен че е трудно, но не може да се извърши с един замах. По-лесно е в такъв случай да се въоръжим с известно търпение и доброжелателност, които биха ни позволили да разберем, преди да отсъдим.

Именно, малко търпение и добронамереност — това е първото условие за овладяване на Учението. Всичко останало идва постепенно.

Хората реагират на Учението главно по три начина. Едни от самото начало го посрещат враждебно. С такива лица не следва изобщо да се влиза в полемика, те трябва да се отминават. Други бързо биват обзети от ентусиазъм, те са готови тутакси да поемат пътя на ученичеството, и въпросът, който обикновено ги вълнува е — как веднага да влязат в контакт с Великия Учител или поне с някой негов довереник. Подобни хора следва да се оставят да изживеят първоначалния си плам, за да се види, какво ще произлезе от него — траен огън или пепел. Трети пристъпват към Учението с колебание и уговорки, поставят множество въпроси, основателни или не, преди да определят мнението си. Понякога това е стремеж да се разберат проблемите в дълбочина, който води до постепенно приближаване към Учението. В други случаи се касае до личности, съмняващи се всякога и във всичко. Такива хора никога няма да се освободят от съмненията, дори и след като са ви казали, че вече са разбрали и са се убедили.

Индивидите, способни действително да възприемат Учението, съвсем не са толкова много. Но това не е причина за обезкуражаване. Големите истини, поне в началото, винаги са били достояние само на едно малцинство. Учителите не търсят широки аудитории. Те държат на качеството, а не на количеството. Учението е отправено именно към малцината, способни да проумеят истинския му смисъл, да го прегърнат като верую на живота си, да преобразят цялата си практика и всичките си мисли, съгласно неговите високи принципи.

Кореспонденцията на Елена Рьорих изобилства с изрази, като: „Винаги съм ви съветвала да не вербувате последователи“; „Не мисионерствайте, не приканвайте“; „Ние никого не се готвим нито да убеждаваме, нито да разубеждаваме и с цялата си душа въставаме против всякакво натрапване книгите на «Живата Етика»… Всеки трябва да следва своя път“; „Всяко натрапване ще принесе само най-голяма вреда“.

Това не е отказ от задължението да помагаш. Това е разумен отказ от безполезни усилия, водещи до напразно губене на време и до обратни резултати. Привържениците на Учението не са просяци и нямат нужда от признание, поднесено като милостиня. Учението е нещо твърде велико, за да бъде унижавано с една или друга форма на натрапване. То не се раздава. То се постига.

В едно време, когато пропагандата и рекламата са станали обичайни инструменти на всяка идеология, и когато всеки убеждава всекиго в нещо, подобна позиция на пренебрежение към популяризацията може да изглежда странна. Но в изявите на Учителите има много неща, които на пръв поглед изглеждат странни и едва впоследствие ни се разкриват в цялата си логика. Ние знаем: „Учението се разпространява по неизповедими пътища“.

Туй съвсем не означава, че трябва да отпъждаме искрено търсещите. Огромната кореспонденция на Елена Рьорих говори за тъкмо обратното. И в тая кореспонденция съвсем не са редки изрази като: „Посрещайте сърдечно искрено търсещите души“. Или: „Тези, които сами тропат у нас, намират вратата отворена“.

Опитът ни е показал, че обикновено всеки намира в Учението най-вече това, което търси. Ако дадете един и същи том на три различни лица, с молба да подчертаят най-важните пасажи, ще установите, че дори въпросните лица да са на приблизително еднакво интелектуално ниво, подчертаните пасажи често ще бъдат различни. Но това не е всичко. Защото ако минете към разговор с тия лица, ще стане ясно, че и степента на проникване в материята също е различна.

Простото и ясно изложение на Учението не бива да ни води до прибързания извод, че то във всичките си части е съвсем леко за възприемане. Пред нас се разгръщат обширни, неизследвани от науката области, чието овладяване предполага усилия дори от страна на подготвения читател. И което е още по-важно, доколкото се касае до Учение на Синтеза, дотолкова е и наложително да го възприемем като органично цяло, а не само откъм ония отделни страни, които са ни понятни или които ни харесват.

„Някой е обърнал внимание само на качеството на храната, някой се е постарал само да не сквернослови, друг — да не се дразни, трети — да не се бои. Но такива полезни подробности ще бъдат все пак отделни лостове, един от тях не ще вдигне цялата тежест. Нужно е постепенно да се вниква в синтеза на Учението, само дъгата на синтеза може да осигури напредък. Ако някой забележи, че го е привлякла едната страна, нека прилежно повтаря и другите части на дадените указания.“