„Обширна е областта на човечеството, с върха си тя докосва Висшия Свят в лицето на героите; долу тя произвежда космическа смет, която изпълва с камъни съседните планети. Неизмеримо е разстоянието между героя, вече осенен от Светлината на Висшия Свят и утайките на сметта.“

„Трудно е да си представим, че потенциалът на основната енергия е бил даден на всеки човек, но колко различно са се отнесли хората с великия дар! Даже въображението не може да обгърне такава пропаст.“ (М.)

Нека оставим настрана безнадеждно проигралите своето съкровище, деградирали дотам, че да бъдат изхвърлени от цикъла на човешката еволюция и да се превърнат, както казва Адептът, в камъни на съседните планети. Нека оставим настрана и другите, за които все още не е ясно дали ще бъдат сполетени от подобна печална участ, или ще намерят сили да се изтръгнат от гибелта. Остават онези, които действително заслужават да бъдат наричани човеци. Ала амплитудата и тук е огромна — от едва прохождащите и още неукрепнали сътрудници, до великите Учители и дори още по-нагоре. Една гигантска пирамида или, ако щете, една необозрима стълба, от нашия тъмен свят до сиянието на Далечните светове. Тази необятна стълба наричаме Йерархия на Светлината.

Йерархията на Светлината няма нищо общо с установените от хората земни йерархии. Възлизането тук е еднакво достъпно за всеки. То не носи никакви облаги, особено ако не сме свикнали да приемаме за облаги все по-голямото напрежение и все по-високата отговорност. Най-сетне, то не се регламентира от стоящите на върха, а от неотменим космически закон.

Макар да изглежда съвсем ясен и естествен, законът на Йерархията трудно се разбира. Много хора смятат, че приемайки го, се лишават от свободата си. Те дори не си дават сметка, че космическият закон е напълно безучастен към нашето приемане или неприемане. Той просто съществува. Не съзнават, че той не е потискане, а движение нагоре. Че не е израз на ничия воля за господство, а е обективен принцип на еволюцията. Че отказът да се присъединиш към Йерархията на Светлината не ти осигурява свобода, а автоматически те подчинява на йерархията на мрака, дори без да го искаш и без да го съзнаваш, защото във Вселената има само Светлина и мрак и между тях не съществуват неутрални територии.

„Да, — пише Елена Рьорих — нищо не предизвиква толкова възмущение у средния интелигент, както понятието за Йерархия. Всички те така се боят да изразят признанието си към някакъв висш авторитет и в същото време на всяка крачка се подчиняват на съжденията и постановленията на нищожества. Това откъсване от висшето и подчинение на низшето или изравняване с низшето е и проклятието на нашето време, водещо към разложение и към преждевременна гибел на планетата.“

Фактът, че хората отбягват единственото начало, което може да им осигури спасение, наистина е чудовищен абсурд, обясним само с бясно разгърналата се дейност на тъмните сили в нашия физически свят. Мрачната стихия при бушуването си увлича в бездната множество немощни духове, но тя е безсилна пред крепостта на Йерархията.

„От всички водещи принципи, принципът на Йерархията е най-мощният“ — казва Учителят.

И още:

„Нужно е да се помни, че връзката с Йерархията е поздрава от броня. С какво много воини и вождове са избягнали преките опасности? Именно с връзката с Висшите. Постигането на такава връзка изисква постоянно да се държи в сърцето образа на Властителя. Може да се мине през най-непроходими пропасти, ако връзката с Властителя е здрава.“ (М.)

Нашето време с огромните си рискове е тъкмо съдбоносно минаване над пропаст. Затуй и връзката с Йерарха е по-съдбоносна от всякога.

Подир хилядолетия на материално развитие ние можем без сянка на колебание да установим, че днешната цивилизация представлява твърде немощно и доста съмнително достижение. Във века на космическите полети и електронните апаратури нравственото съзнание на най-видни представители на цивилизацията е по-ниско от това на дивака. Човечеството нерядко си е въобразявало, че еволюира, докато в действителност е еволюирала само кройката на дрехите.

„Човечеството често без нужда е прекроявало дрехите си. Ту без мярка е скъсявало, ту е мъкнало подире си цели опашки. Ръкавите са се влачели по земята или са изчезвали съвсем. Ту горната част е била широка, ту долната е била необхватна. Като че ли на ръката не е било все едно в какъв ръкав ще сграбчи съседа за гърлото.“ (М.)

Велика еволюция, наистина. И все пак, еволюцията се е извършвала, макар и не от кроячите на дрехи, нито от изобретателите на нови способи за узаконен грабеж. Еволюцията се е извършила, извършва се и ще се извършва. Такъв е Космическият закон. Въпросът за нас е — ще възлизаме ли нагоре, включени в течението на еволюцията, или ще бъдем изхвърлени от центробежните сили пън от светлата спирала, в бушуващите тъмни вълни на хаоса.

„Естествено, еволюцията ще се осъществи, но защо да бъдем премазани, когато е съдена песен на радост!“ (М.)

Песимистите виждат в разрушителните процеси на варварщина и насилие в съвременния свят достатъчно ясно доказателство за това, че идеята за човешката еволюция е само трагична илюзия, че мисълта да се строи ново общество от този стар, негоден материал е нелепост.

Подобни мнения, при цялата си външна мотивираност, са неоснователни и вредни. Те твърде много напомнят за оная нещастна наша слабост — самосъжалението. Под предлог, че ни отварят очите за реалността, те всъщност ни изпълват с униние и страх.

Вече се каза, че наистина минаваме през изключително тежък период. Това е Кали-Юга, Черното време. Но нека си спомним, че всеки период има своя край и че болката винаги предхожда радостта. След мрачините на Кали-Юга неотменимо се възцарява сиянието на Новата Ера, на Сатиа-Юга.

Разбира се и в този случай някой може да възрази: А щом идването на Новата Ера е предречено, не е ли по-добре да я дочакаме и тогава да пристъпим към ново поведение и нови взаимоотношения, вместо да се блъскаме да строим в такива враждебни условия, при които строежът ни е обречен на провал?

Наистина, илюзия е да се мисли, че сред сегашните условия може изцяло да се изгради и завърши едно ново общество. Но обществото на бъдещето не е въпрос на бъдещето, а на настоящето. За да се оформи в цялата си красота утре, то трябва да бъде подготвено още днес.

„Може ли да се построи животът сред ненавистничеството в края на Кали-Юга? Но цялото задание на бъдещата Сатиа-Юга, трябва да се изрази още сега сред враждата и унищожението.“ (М.)

Да насочваме силите си към задачите на бъдещето, това именно означава на практика да се движим по възходящата спирала на еволюцията. „Главното недоразумение — казва Учителят — си остава в това, че хората се готвят за смъртта, вместо да се възпитават за живота.“ Ние трябва да се възпитаваме за живота, а той не е зад гърба ни, но пред нас. Ние трябва да се възпитаваме за онова, което идва и което бихме желали да дойде, а то е светлата ера на Сатиа-Юга.

И нека неизбежните опасности будят не уплаха, а смелост. И нека препятствията ни се представят не като катастрофа, а като нови възможности. И нека заобикалящият ни мрак не потиска духа, а го насочва към звездите. Както е казал Учителят:

„Понеже наоколо е тъй тъмно, нека помислим за Светлината.“

Намерението ми да публикувам кратък и популярен очерк за Учението Жива етика или Агни Йога датира от есента на 1978. Живеехме още в мразовития климат на Студената война и под строгия диктат на партийните догми, доказали — за кой ли път — своята непоколебимост при сразяване на Пражката пролет.

Но от пражкото покушение върху волята за свободен живот бяха минали вече близо десет години. Тежкият спомен почваше да избледнява. Ръководителите на соцстраните даваха вид, че нищо особено не се е случило. Животът продължаваше, а обещаното светло бъдеще бе пак тъй сияйно и все така недостижимо, без грандиозни скокове, но и без катастрофални сривове. Застойно време.