4) Да се наблюдават обективно явленията на външния свят, не бих казал, че е много полезно, но не е лишено от своего рода полезност, но да се признават явленията в този свят за целия живот, е най-голямо заблуждение. Целият живот е само това, което съзнаваме, и затова целият живот може да се изучава само по вътрешен път, защото всичко това, което наблюдаваме обективно, е само последствия от живота. Животът е само това, което съзнаваме като живот. Не стига това, ами и собственото осъзнаване като отделна личност все още не е истинският човешки живот. Истинският човешки живот започва само тогава, когато започва божеското съзнание, т.е. човек се осъзнава като син, като слуга на Бога, а всичко останало е само подобие на живот. И в това останалото, материалистите са прави, считайки всички явления от наблюдавания от тях живот за физико-химични процеси.

Наблюдавайки в света, в растението процеса на обмяна на веществата, самосъхранението, растежа и цикъла на рождението, размножаването и смъртта, и съзнавайки същия този процес у себе си, казваме, че това е живот. Наблюдавайки после същия този процес в придвижващото се, проявяващо чувства животно, и откривайки същия този процес у себе си, казваме: растителният процес още не е живот – ето това е живот – отместваме линията, отделяща живота от неживота. Но не само това: наблюдавайки в другите хора и у себе си умствения живот, достигащ разностранно подобрение на живота, още повече отместваме линията, отделяща живота от неживота: казваме, това е животински живот, а това е истинският живот… Наблюдавайки в другите, най-добрите хора религиозния живот, живот не за себе си, а за цел извън себе си, и виждайки в себе си това свойство, казваме, и имаме пълно право на това, че само такъв живот – не за себе си, а за Бог, - е живот. Така се определя животът от християнството.

Тъй че аз зная три живота: 1) живот растителен, безсъзнателен; 2) живот, съзнаващ себе си за отделно същество, и 3) живот, съзнаващ в себе си божествената същност в пределите на личността. Само този живот наричам живот.

8 февруари 1901. 9) Обикновено казват: защо да натрапваш религиозните си убеждения както на възрастните така и на децата. Нека всеки сам да си ги състави. - Какво странно смешение на понятията! Да се натрапва, т.е. да се лиши човек от възможността да види и знае друго – както правят църковниците, разбира се е лошо, но да се предаде на детето и на възрастния всичко това, което е изработила човешката мисъл в областта на религията, не само че не е лошо, но е необходимо. Защо, ако уча детето или възрастния, че сумата от квадратите на катетите е равна на квадрата на хипотенузата, или че електричеството има два полюса и действа по такива и такива закони, не го насилвам; а когато го уча, че в човека има духовно, неумиращо начало и че с другите трябва да се постъпва така, както искаш да постъпват с теб, го насилвам? Такова странно мнение съществува само затова, защото е прието да се счита единствената нужна и важна основна наука – науката за религията и нравствеността – не за наука, а за нещо произволно, неважно.

19 март 1901. 10) Главното различие между лъжливата и истинната религия е това, че в лъжливата религия винаги се употребява възбуждане, въздействие върху външни чувства, предизвикване на умиление, възторг, екстаз. За това са и великолепните здания, и живописта, иконите, и музиката, пението, и тамянът, и патосът на четенето и движенията на жреците, или коленопреклонението. А при това за проявяването на истинско религиозно чувство е нужна, напротив, бездеятелност на външните чувства, тишина, спокойствие, простота. (Тих ветрец, а не бурите на пророк Илия.)

Също така е нужно и в съжденията за религията, в изложението на нейната същност: не възторжен тон, и не красноречие, а простота, ясност, точност, деловитост на изразите.

22 април 1901. 4) Цялата религия – вечната, всемирната, е една: вяра в Бога в мен и извън мен, в хората и в животните даже, и затова служението Му там, където Той е.

Цялата религия – братство на хората, основано на единството на произхождението или зависимостта.

6) Господи, помогни ми да върша Твоето дело безстрашно, спокойно и любовно.

8 юни. 1) Физическата работа без напрягане пряко сили предизвиква добродушно желание за общуване.

9 юни 1901. 2) Целият живот е бил само увеличение и укрепване на твоето божествено съзнание. Как може то да се унищожи? Не се съмняваме в това, че в материалния свят нищо не изчезва, нито материята, нито енергията. Как тогава ще мислим, че може да се унищожи духовното съществуване? Мислим така, само защото не вярваме в духовното съществуване, и още затова, защото не сме виждали, в какво се претворява то, както виждаме силата да се превръща в топлина и т.п., защото претворяващите се – това сме самите ние.

16 юли 1901. 13) Пределите на моето същество ми се представят чрез материята. Измененията на моето същество ми се представят чрез движението. Пределите на моето същества по отношение на другите същества ми се представят чрез пространството. Измененията на моето същество по отношение измененията на другите същества ми се представят чрез времето.

10 октомври 1901. 15) Правиш усилия да се събудиш, когато сънят стане ужасен и нямаш сили да го понесеш; така трябва да правиш и в живота, когато той стане непоносим, и да се събудиш от животинския живот за духовен живот – да осъзнаеш своето вечно божествено аз.

1902 г.

31 януари 1902. 5) Колко е ясно, когато стоиш на прага на смъртта, че това несъмнено е така, че не бива да живееш иначе. Ах, колко е благодетелна болестта. Тя, макар и отвреме навреме, ни показва, какво сме ние и кое е нашето дело на живота.

21 март 1902. 9) Животът, какъвто и да е той, е благо, няма нищо по-висше от него. Ако казваме, че животът е зло, то това е само в сравнение с друг живот, по-добър или въображаем. В живота може да има зло, но самият живот не може да бъде зло. Благо може да има само в живота. И затова не бива да се говори, че отсъствието на живот може да бъде благо.

Здраве може да има само в тялото, и затова не бива да се говори, че отсъствието на тяло е здраве.

8 август 1902. Пиша Хаджи Мурат и всичко съвестно. Брошурата на свещеника – болно. За какво ме ненавиждат те? Трябва да им пиша любовно. Помогни ми.

26 септември 1902. 1) Много живо си представих вътрешния живот на всеки отделен човек. Как да опиша, какво представлява всяко отделно „аз”. А ми се струва, че е възможно. После си момислих, че именно в това се състои и целият интерес, цялото значение на изкуството – поезията.

2) Мислех си още и за особеностите на вярата на всеки човек и за първи път разбрах, че всеки вярва по своему, и ако наистина вярва, т.е. установил е своето отношение към Бог, то неговата вяра е свещена. За първи път почувствах уважение към чуждата вяра, веротърпимост.

3) Иля попита: могат ли жените да бъдат умни? Не можах да отговоря, а после разбрах: жените могат да бъдат много умни, общо взето не по-глупави, ако не и по-умни от мъжете, но умът им не е на място, като греда, която е положена не под покрива, а на покрива. У мъжете, какъвто и ум да имат, този ум служи за ръководство на дейността, у жените – умът е играчка, украшение. Животът на жените се ръководи от всичко друго: тщестлавие, майчинство, корист, любов, но не и от ума.

6) Нашето съзнание е нещо неизменно, извънвременно и извънпространствено. То стои, а временните и пространствени явления преминават през него, а на човек се струва, че той със своето съзнание се движи из пространството и времето.

Но ще кажат: къде е било съзнанието, когато човек се е раждал? А аз ще кажа: там, където е по време на сън, където е било до смъртта… За вътрешния опит съзнанието винаги е едно и неразделно, колкото и дълги да са изглеждали отвън промеждутъците между едни или други негови проявления. Както сънят не разкъсва съзнанието, макар че той, както в приказките, за външното наблюдение продължава хиляди години, така и смъртта и раждането, т.е. преходите от един живот в друг, не прекъсват съзнанието.