16) Ту съм простият човек Лев Николаевич, животно, ту съм посланик на Бога.
17) Човекът е извънвременно и извънпространствено същество, което осъзнава себе си в условията на пространство и време.
2 октомври 1899. 1) Отделността, невсеобхватността на нашето „аз” се изразява в това, че признаваме себе си за част от движеща се материя: част от материята, с която се отъждествяваме, ни дава понятието за пространство; част от движението, с която се отъждествяваме, ни дава понятието за време. Или иначе. Не можем да си представим себе си като част от материята по друг начин, освен в пространството; не можем да си представим себе си като част от движението по друг начин, освен във времето. Пространството произлиза от невъзможността да си представим два или много предмети извън времето. Времето произлиза от невъзможността да си представим два, много предмети извън пространството. Пространството е възможност да си представим два, много предмети в едно и също време, времето е възможност да си представим два, много предмети в едно и също пространство (един излиза, друг влиза).
Не би могло да има разделение само в пространството извън времето. Ако нямаше време (движение), всички предмети в пространството щяха да бъдат неподвижни и щяха да съставляват не много предмети, а едно неразделно, изпълнено с материя пространство. И не би могло да има разделение само във времето извън пространството. Ако нямаше пространство, не би могло да има движение, и „азът” не би могъл да се отдели от всичко останало.
Моето тяло, осъзнавано от мен като „аз”, и познаващо всичко останало, е една движеща се в определено време част от материя, заемаща определено пространство.
Не е хубаво, не е ясно, а може би и невярно.
2) Анархията не означава да няма учреждения, а да няма само такива учреждения, които насилствено заставят хората да им се подчиняват, а - такива учреждения, на които хората да се подчиняват свободно, по разум. Струва ми се, че иначе не може и не трябва да бъде устроено обществото на същества, надарени с разум.
13 октомври 1899. 1) Главната причина за семейните нещастия е тази, че хората са възпитани да мислят, че бракът дава щастие. Към брака ни примамва половото влечение, приемащо вид на обещания, надежди за щастие, които се поддържат от общественото мнение и литературата, но бракът не само че не е щастие, но винаги е страдание, с което човек плаща за удовлетворяването на половото желание, страдание във вид на неволя, робство, пресищане, отвращение, всякакъв род духовни и физически пороци на съпруга, които трябва да се търпят – злоба, глупост, лъжливост, суетност, пиянство, мързел, скъперничество, користолюбие, разврат – все пороци, които трудно се понасят не в теб самия, а у другия, ала страдаш от тях, като от своите, и такива физически пороци, безобразие, нечистоплътност, воня, рани, лудост… и др., които още по-трудно се понасят извън теб… И затова избавлението от тези страдания е само в това, да не чакаш радости, а да очакваш лошото, готвейки се да го изтърпиш.
27 октомври 1899. 1) За свободата на волята - просто е: човек е свободен във всичко духовно – в любовта: може да обича или да не обича, повече или по-малко. Във всичко останало той не е свободен, следователно, във всичко материално. Човек може да насочи и да не насочи своята сила в служба на Бога. Само в това (но то е огромно) е свободен: да вози или да бъде возен.
2) Война, съдилища, смъртни наказания, потисничество на работниците, проституция, и много друго – всичко това е неизбежна последица и условие за този езически строй на живот, в който живеем, и да се промени нещо или много от това е невъзможно. - Какво да се прави? Да се измени самото устройство на този живот, това, на което той се крепи. С какво? С това, че, първо, да не се участва в този строй, в това, което го поддържа: във военщината, в съдилищата, в данъчните, в лъжливото учение и тем подобни, и второ, да се върши това, единственото, в което човек винаги е съвършено свободен: да замени в душата си себелюбието и всичко, което произтича от него – злоба, корист, насилие и др. – с любов и с всичко, което произтича от нея – разумност, смирение, милосърдие и др. Тъй както колелата на машината не могат да се обърнат със сила, защото всички те са свързани със зъбчатите колела и другите колела, а трябва да се пусне или да не пусне парата, която ги задвижва толкова лесно, точно толкова страшно трудно е да се изменят самите външни условия на живот, но да бъдеш добър или лош е лесно. А това: да бъдеш добър или лош – изменя всички външни условия на живота.
20 ноември 1899. 1) Говорим за целта на живота - макар и не такава, каквато би била разбираема за нас, а такава, каквато би била разбираема за висшия разум. Целта - все едно, че е причина. Причината – назад. - Целта – напред. А причината, понятието за причина (а затова и за цел) се явява само тогава, когато има време, т.е. съществото в своето разбиране е ограничено от времето. И затова за Бога и за човека, живеещ божи живот, няма цел. Има живот, в който расте съзнание, това е всичко.
18 декември 1899. 2) Една от главните причини за злото на нашия живот е възпитаваната в нашия християнски свят вяра в грубия, еврейски Бог – индивид; когато главният признак (ако може да се изрази така) на Бога е в това, че той не е ограничен от нищо, следователно не е индивид.
3) Трябва да се победи смъртта – не смъртта, а страха от смъртта, произлизащ от неразбирането на живота. Ако само разбереш живота и необходимото за него благо условие – смъртта, то ще престанеш да се боиш от нея, да й се противиш. А като престанеш да се боиш от нея, ще престанеш да служиш на себе си – смъртния, а ще служиш на безсмъртния Бог, от когото си дошъл и при когото отиваш.
4) Материята е всичко това, което е достъпно за нашите чувства. Науката ни заставя да предполагаме, че има материя, която е недостъпна за нашите чувства. В тази област може да има същества, съставени от тази материя и усещащи я – тази недостъпна за нашите чувства материя. Аз не мисля, че има такива същества, мисля само, че нашата материя и нашите чувства, които я усещат, е само една от безбройните възможности на живота.
5) Аз съм роб, аз съм червей, аз съм цар, аз съм Бог. Роб и червей е истина, а цар и Бог – неистина. Напразно хората придават особено значение и величие на своя разум. Пределите на човешкия разум не са далечни и веднага се забелязват. Тези предели са безкрайността на пространството и времето. Човек вижда, че окончателните отговори на въпросите, които си задава, все повече се отдалечават и отдалечават, и във времето, и в пространството, и в тези двете области няма окончателни отговори, защото и двете области са безкрайни. Човешкият разум има не особено далечни предели. Той е напълно годен да отговори само на въпросите, как да живее човек. Само в тази област дава окончателни отговори.
6) Четох за книгата на Енгелхарт. Еволюция на прогреса на жестокостта. Мисля, че тук има голяма доза истина. Жестокостта се е увеличила преимуществено затова, защото се е извършило съдействащо увеличение на материалното богатство на хората, разделение на труда. Всички говорят за ползата от разделението на труда и не виждат това, че необходимо условие за разделението на труда, освен омашиняването на човека, е още отстраняването на условията, предизвикващи човешко нравствено общуване на хората. Ако вършим едно и също дело, като земеделци, разбира се, че между нас ще се установи обмен на услуги при нужда от помощ, но между овчаря и фабричния тъкач не може да има общуване. (Струва ми се невярно. Ще помисля.)
8) При съществуващия, споделян от всички мироглед, че сегашният икономически и политически строй е най-добрият – би трябвало да има и войска, и съдилища, и капитализъм, и проституция, и църква. – И затова всички осъждания на съществуващия строй са неоснователни, и всички опити за неговото измененние, подбрение, без да се променя общия за хората мироглед, грубо материалистически, разделящ се на атеизъм и църковно суеверие, са безполезни.
