— Оказвате ми огромна чест, Ваша светлост — каза Оутс и наведе глава, опитвайки се да прикрие самодоволната усмивка, която се появи на грамадната му брадичка, голяма почти колкото останалата част на лицето му.

— Изтънченост и почтеност, доктор Оутс. Вие наричате нещата с истинските им имена.

— Много сте любезен, Ваша светлост — подсмихна се той.

— Бих искал да знам колко сме, а не каквото реши да ми каже лорд Лукас. И какви са шансовете ни за успех.

— Не сме много, но сме достатъчно.

— За бога, докторе, говорите като Лукас! Моля ви, не бъдете тъй сдържан, инак ще си помисля, че заговорът е фантазия. Мъдреците строят къщите си не върху пясък, а върху скала. Затова бих искал да знам на кого можем да разчитаме, защото нямам доверие на хора без имена.

Оутс присви очи и се вторачи навън. След Хампстед следваше имението Тайбърн с множеството си кравеферми, които снабдяваха Лондон с мляко и сирене. Оутс може би се усъмни, че нещо не е наред, затова сложих ръка на заредения си пистолет, скрит в кожения маншон, който бях преметнал на коленете си като мъртъв кокершпаньол. Оутс обаче замислено кимна.

— Милорд — умолително рече той, — по-безопасно е да не знаете. Въпреки това се питам защо лорд Лукас не ви е информирал по-добре. Много странно.

— Лукас не е отзивчив човек. Всъщност мога тайно да ви кажа, че не го харесвам.

— Вярно, че е изключително нетърпелив и раздразнителен — съгласи се Тайтъс Оутс. — Тогава ще ви кажа, каквото знам. В Тауър са той, капитан Лакост, капитан Мартин, сержант Роан и неколцина души от гарнизона — Кузен, Дюрел, Ласко, Дево и Харалд. В Монетния двор са господин Фуке, заместник-главният майстор, господин Колинс, един от химиците, потомък на Колини, великият адмирал хугенот, който беше заклан в нощта на Свети Вартоломей, Валие, работник в леярната, господин Силвестър, ковачът, и Питър Бейл, доставчикът. Общо тринадесет в Лондонската крепост. Извън Тауър има стотина англичани в казармите в Уайтхол и Съмърсет Хаус и сред тях още неколцина хугеноти — полковник Кеснал, капитан Лорен, капитан Саразен, капитан Хес, капитан Попарт, лейтенант Делафонс и сержант Бар. Сред цивилните има може би още стотина, сред които аз, сър Джон Хублон от Банката, сър Джон Пейтън, мосю Пиозе, пастор в „Савой“, господата Примроуз, Ламот, Шарден и Моро, които са в Grande comite frangais59. В Сохо са мосю Жизар, чийто баща е бил изгорен на кладата за ерес, и мосю Пейфери, както и няколко десетки шапкари, производители на копчета и перуки, тъкачи на коприна, занаятчии, търговци и аптекари от Сити, които наброяват най-малко шестдесет-седемдесет. И накрая, памфлетистът Даниел Дефо, издателят Удуърд и печатарят Даунинг, а също и неколцина подпалвачи, които ще ми помогнат да запаля Уайтхол, включително младият господин Тонг, специалист в тази област. Всички са добри протестанти, милорд. Затова бъдете сигурен, че шансовете ни за успех за големи.

— Ще обвинят римокатолиците за пожара, нали? — попита Нютон.

— Да — отвърна Оутс, — защото това биха направили, ако имаха възможност.

— Кой би подозирал, че ще стане подобно нещо след заговора на Ейлсбъри? — добави Нютон. — Или бунтът на сър Джон Фенуик? Водачите им бяха обезглавени.

— Въпреки това тази година бяха арестувани много якобити и се опасявам, че са потънали вдън земя и ще намерим малко римокатолици. През февруари не им ли беше забранено да не се доближават на по-малко от шестнадесет километра от Лондон? — попитах аз.

— Да, милорд, но предпазната мярка беше смекчена след месец. Малцината, които бяха задължени да напуснат града, скоро се върнаха, като плъховете след Големия пожар.

— Тогава, моля ви, кажете ми, доктор Оутс, колко точни са списъците ви кой да бъде убит? Никой римокатолик не трябва да се измъкне.

— Смея да твърдя, че никой няма да избяга, милорд — фанатично се ухили Оутс и аз видях какво огромно удоволствие изпитва при мисълта за кръвопролитното съзаклятие. — Ще започнем с къщата на испанския посланик на Уайлд Стрийт в Ковънт Гардън, която придава католически вид на целия район. Там очаквам да намеря документи, съставени за апостолическия католически свещеник във Фландрия за броя на римокатолиците в Англия и Уелс и техните имена. Мисля, че не трябва да убиваме по-малко католици, отколкото хугеноти са били заклани в Париж, милорд.

— Подобаващо е броят да бъде същият — измърмори Нютон. — А кога ще бъде извършено?

— Глупако — рекох аз, преструвайки се пред Оутс, че вече знам това. Не изглеждаше добре, че не знаем нищо. — Нали ти казах! Проклетникът никога не слуша. Кажете му, докторе.

— След като кралят се завърне от Фландрия, разбира се — отвърна Сутс. — Каква е ползата от заговор на католици да го убият, ако кралят не е в Англия. Всичко ще излезе наяве, след като убият Исак Нютон. Католиците ще бъдат обвинени за смъртта му и останалата част от кървавия им заговор ще бъде разкрита.

— Как ще бъде убит? — попитах аз. — Чух, че е изключително интелигентен човек. Може да ви надхитри.

— Не знам точните подробности. Но навиците му са ни известни. Ще бъде убит на улицата и вината ще бъде приписана на един прословут католик, който работи в Тауър.

— След като бъде подписан мирният договор — хладнокръвно отбеляза Нютон, сякаш обсъждахме убийството на непознат.

— Разбира се, че това чакаме — рекох аз. — Да пукна, но сте голям тъпак, Джон. Естествено, че ще бъде след сключването на мирния договор, защото кога по друго време би се върнал кралят? — Погледнах Тайтъс Оутс и уморено поклатих глава. — Понякога се питам защо все още го държа да ми служи, докторе. Непрекъснато ме обижда.

Заприказвахме се отново и постепенно и ловко научихме повече за плановете им и когато каретата спря в Акс Ярд, на половината разстояние между Кинг Стрийт и парка „Сейнт Джеймс“, знаехме много неща, с изключение на съдържанието на памфлета, който с нетърпение чаках да прочета.

— Веднага ще го донеса — каза Оутс, отвори вратата на каретата, слезе на улицата и влезе в къщата.

— Отвратителен подлец — отбеляза Нютон.

— Да — съгласих се аз. — Несъмнено une etourdie bete60.

— Точно така — усмихна се Нютон. — А вие сте сбъркали призванието си. От вас би могло да излезе превъзходен актьор, драги мой. Изпълненият ви с френски изрази английски е изключително уместен и звучи аристократично. L’affaire a bien tourne61, както се казва. Изумен съм!

— Благодаря, сър. А сега ще разберем какво е написал вашият приятел господин Дефо.

— Друг подлец. Ненавиждам всички, които пишат анонимно нещата, които или не искат, или не смеят да признаят за собствени творения. Това е малодушие!

Оутс се върна с проклетия памфлет. Дадох му една гвинея, за която презреният и противен тип беше много благодарен. Той я обърна в странно почернелите си пръсти и това ме накара да си помисля, че постъпихме добре, като му дадохме истинска, а не някоя от фалшивите, които бяхме намерили.

— Няма да кажа на лорд Лукас за нашата среща — обещах аз, — защото ще помисли, че слухтя зад гърба му. Придава си вид, че му досаждам, затова не искам да си правя труда да му обяснявам. Кълна се, че лорд Лукас се прави на най-онеправданият човек, когото познавам.

— Рядко съм разговарял с него — рече Оутс, — но доколкото знам от сержант Роан, наистина му се носи лоша слава. Ваше превъзходителство трябва да бъде сигурен, че няма да кажа на никого за нашия разговор. Очаквам с нетърпение отново да се видим, може би когато направим Англия по-добро място за живеене.

— Имате предвид без католици.

— Амин — отвърна Оутс и се поклони в знак на съгласие.

Нютон затвори вратата на каретата и ние потеглихме, ужасени от чутото и уплашени от фактите, които бяхме узнали.