Според Държавните архиви 362 (1696) в Публичния регистър в Кю, Лондон, на 26 август Върховният съд — централният правителствен орган в отсъствието на крал Уилям III Орански, който воювал с Франция, решава, че на доктор Нютон му е необходим помощник след загадъчното изчезване на предишния му служител Джордж Мейси. Нютон избира някой си Кристофър Елис, по-малкия брат на Чарлс Елис, който преди назначаването си за Главен инспектор на Монетния двор бил заместник-секретар на Уилям Лаундс, постоянния секретар на Първия лорд-ковчежник на Хазната лорд Годолфин. (Годолфин напуска в последните дни на 1696 година и е заменен от министъра на финансите Чарлс Монтагю, бъдещия лорд Халифакс, покровителя на Нютон в Монетния двор. Назначението на Кристофър Елис е одобрено от Съвета, отговарящ за държавната хазна на 17 ноември (Архив на Хазната, 310, 325 (1693–1696), за да помага в „необикновената работа“ на доктор Нютон, да разкрива и преследва фалшификатори на монети, с годишна заплата шестдесет фунта стерлинги, която да започне да му се изплаща от септември. Освен тези факти обаче, малко други неща са известни за Кристофър Елис.

Интересът на Нютон към алхимията, както и неговите разколнически, да не кажа богохулствени ариански възгледи, които ярко го противопоставят на управляващата религиозна ортодоксалност по онова време, поддържаща Триединството, също не е измислица. Всеки, който иска да научи повече по този въпрос, може да прочете биографията на Нютон от Ричард Уестфол, написана за магистърската му степен, както направих аз. Всички грешки в романа са мои.

Много съм задължен на Нийл Агаруол от Харвардския университет, който ми помогна с шифъра.

Филип Кер, 29 ноември 2001