— Следващият въпрос, моля — обади се Джоунс.

— Робърт Кинзли, Ей Би Си. Колко дни ще продължи полетът?

Джоунс се усмихна и се обърна към Кеслър.

— Смятам да предоставя отговора на теб. В края на краищата ти си командирът.

Кеслър отвърна с усмивка:

— Сегашната програма предвижда да останем в орбита четири дни.

— Каква е главната цел на полета? — попита същият репортер.

— Преди всичко да бъде проверена „Лайтнинг“ за използване за търговски и военни цели. Капитан Джоунс и аз ще направим цяла серия от проби, за да потвърдим функционалността на „Лайтнинг“ в космоса. Това е основната причина за двучленния екипаж. Няма да има никакви други специалисти на борда при този полет… да, дамата на втората редица.

— Предвижда ли се излизане в космоса при този полет?

— Не.

— Но „Лайтнинг“ носи най-съвременната апаратура за разходки в космоса, така ли е?

— Всеки космически кораб, независимо от задачите, винаги разполага с два комплекта за излизане в открития космос. Ако ни се наложи по каквато и да е причина, двамата с капитан Джоунс имаме стотици часове подготовка, за да направим това.

Кеслър погледна Джоунс, докато десетина души изпъваха ръце за въпроси. Джоунс повдигна вежди и се усмихна.

Ленгли, Вирджиния

Джордж Пруит остави криминалето и сбърчи вежди, когато ограденото в жълто квадратче на НАСА стана изведнъж червено. Дясната му ръка посегна към мишката и той защрака с нея, докато изведе на екрана последното попълнение в съответния списък.

Чете няколко минути и изсумтя.

— Боже мой!

— Добре ли си, Джордж? — попита един специалист, надничайки над ниската преградка в кабинката на Джордж.

— Ъ-ъ… да, да, добре съм, благодаря.

Колегата му го изгледа озадачено, преди да се върне към работата си.

Какво значи това? запита се Джордж. Трима бивши учени от Атена убити при нападение в един склад? Двама от тях застреляни в главата от упор? Кой е стрелял? Може би другите седем неидентифицирани мъртви мъже, намерени там? Всичките са имали автоматични оръжия. Никой не е носел никакви документи за самоличност.

Съобщението беше кратко, но изчерпателно. Първоизточникът беше всекидневната сводка за дейността на Surete¹¹, осигурявана от специалисти на ЦРУ.

— Хъм-м… Виж, това е интересно, помисли Джордж, докато избираше командата за разпечатка от списъка с опциите в дясната страна на екрана. Първо Клод Гийю, а сега още трима учени от същата космическа агенция? Секунди по-късно лазерният принтер „Хюлет Пакард“ се включи с леко бръмчене. Той засмука лист хартия от наредените на подложката и го изкара от другия край. Джордж го грабна и внимателно прочете отново целия списък. Аналитичният му ум сега му подсказа, че Гийю също е бил убит. Ами злополуката в НАСА?

Джордж не можа да се стърпи. Може би беше попрекалил с шпионските романи или просто искаше неговият алгоритъм да засече нещо важно, но той грабна телефона и поиска от бюро „Справки“ номера на отдела за връзки с обществеността в космическия център „Кенеди“. Дадоха му го и той вдигна телефона отново.

Десет минути по-късно сложи слушалката и нагласи компютъра така, че никой да не може да получи достъп до него, ако не знае паролата. Доволен, Джордж стана и тръгна към факса през коридора, където служителят от космическия център „Кенеди“ му изпрати копие от официалния доклад за злополуката.

Джордж се върна в кабинката си, седна на въртящия се стол и бавно прочете доклада от две страници. Изглежда, че Вера Баумбъргър беше загубила равновесие, докато слизала от един от главните двигатели на совалката — това според един млад техник, който работел с нея на платформата и който също пръв стигнал до мястото, където паднала тя. Докладът не хареса на Джордж, но реши засега да остави този въпрос. Учените от Атена обаче несъмнено заслужаваха известно внимание.

Набързо провери шестцифрения брояч на лазерния принтер и си записа номера на разпечатката. По този начин гарантираше, че никой не може да разпечата нещо от неговия компютър, без той да знае за това.

Джордж натрака кратка записка на малката електрическа пишеща машина до бюрото му, взе разпечатката и тръгна към архива на компютърния отдел на втория етаж. Мина през двойната врата и подаде документите на архиварката.

— Моля ви да изпратите копия на Европейския отдел и да приберете оригиналите.

— Дадено — рече тя, стана и отиде до ксерокса.

— Благодаря. — Джордж погледна часовника и тръгна обратно към компютъра си.

Париж, Франция

След три прехвърляния в метрото и кратко разстояние пеша Кемрън отключи вратата на хотелската им стая и вкара Мари вътре. Погледна и двете страни на коридора, преди да влезе, и заключи. Нямаха никакви проблеми с намирането на стая. Туристическият сезон почти привършваше.

Изтощени, и двамата се строполиха върху двойното легло. На Кемрън му хрумна за миг, че е неприлично да бъде така близко до повереничката си и гузно осъзна, че хич не го е еня. От стажа си знаеше, че двама души, често двама агенти, са склонни да изпитат физическо влечение един към друг по време на стресови задачи, но нещо му подсказа, че ако това стане между него и Мари, ще се дължи не толкова на стреса, колкото на шеметната й красота.

Приоритетите. Кемрън знаеше, че са чисти, че не са ги проследили от склада. А нарочно реши да не търси убежище в посолството, защото забеляза паркирания до страничната му врата закрит сив камион. За миг се запита дали в посолството знаят за този надзор, после започна да мисли за надеждно място, където да се срещне с началника си. Гласът на Мари прекъсна мислите му.

— Така, а по-нататък?

— К-какво?

— Какво ще правим сега?

— О, свързвам се с Потър и го карам да ни прибере.

— Как?

Той се усмихна.

— Разчитай на мен.

— Ами френската полиция?

— Още не съм сигурен как да се справя с това. Нека първо да сме на сигурно място и да поговоря с нашите хора. Убеден съм, че има начин да се уреди нещо.

Тя се намръщи.

— Как смяташ, че ще реагира Потър?

— О, отначало ще бъде отегчен и вероятно ще ме ругае няколко минути. После мисля, че ще ни изслуша.

— Кога възнамеряваш да…

— Видях две телефонни кабини на другата пресечка. Просто исках да те настаня първо на безопасно място.

Тя се усмихна пак и докосна ръката му с признателност.

Силна жена, помисли Кемрън. След всичко преживяно все още пази хладнокръвие и не рухва. Гийю действително е бил късметлия.

Кемрън стана.

— Ще се върна след няколко минути.

— Моля те, внимавай.

Кемрън се усмихна и излезе от стаята.

Ленгли, Вирджиния

На втория етаж Хигинс вдигна телефона и погледна през прозореца.

— На телефона Хигинс.

— Здравейте, сър. Рич Потър се обажда. Съжалявам, че ви безпокоя.

— Няма значение. Какво има?

— Може да си имам проблем с един от моите агенти. Още не мога да кажа.

— Продължавай.

— Казва се Стоун — Кемрън Стоун. Обади ми се преди няколко минути и поиска незабавно обгаряне — рече Потър, имайки предвид прибирането на компрометирани агенти.

— Основанията му?

— Твърди, че някаква организация се кани да саботира НАСА. Че тя ще унищожи новата совалка, по-точно казано. Той смята също, че може да е замесена и френската полиция.

Хигинс пое дълбоко дъх и затвори очи. Наложи си да запази самообладание.

— Определи ли мястото, откъдето да го приберете?

— Да, сър.

— Много добре тогава, приберете го и го охранявайте добре. Уведоми ме какво ще каже той. Ясно ли е?

— Да, сър.

— Добре. Кога и къде?

— Ботаническата градина, пет часа днес следобед. След един час.