Какъв простор! Каква свобода!
Приживе светът непреодолимо бе ме привличал, а нямах средства и паспорт да го обиколя и разгледам. Както вече споменах, приживе бях си купил хубав куфар и шлифер и ги предлагах на познати и приятели да ги ползват при пътуванията си из чужбина. Когато ми ги връщаха, дълго ги съзерцавах, упоен от мириса, който носеха със себе си, и изпитвах странното чувство, че сам аз съм пътувал и видял непознати страни. С времето започнах да се превъплъщавам не само в куфар или шлифер, а и в ония, които пътуваха с тях. Така посетих много страни в няколко континента.
Но това бяха въображаеми пътешествия, а впечатленията ми от тях — прочетени от книгите, мъгляви и неясни като сънища. Сега можех да обиколя света с бързината на светлината, само че, както бива при толкова голям избор, не знаех откъде да започна. Докато се колебаех така, погледът ми попадна на парче вестник, на което пишеше, че някъде към Северния полюс е изригнал вулкан. Колко му е да го видя, казах си и в същия миг се озовах там. Отдалече видях огромни огнени езици сред безкрайната ледена пустиня, това необичайно зрелище бе изригналият вулкан. От дълбините на земните недра бликаше и клокочеше огнена лава, преливаше от кратера и течеше към близкото море. Наоколо бе смъртоносно горещо, носеше се тежка миризма на изгоряло, а околните ледени блокове се топяха. Бях зашеметен от тази страшна стихия и дълго не можех да се отдалеча от нея.
На връщане от Севера зърнах едно стадо китове. Плуваха спокойно и изхвърляха струи вода като гейзери. Най-големият плуваше най-отпред. Стори ми се огромен като кораб. Стъпих на гърба му и си спомних оня хумористичен епизод от Библията, в който се разказва как Господ заповядал на пророк Йона да отиде в някакъв град да проповядва на гражданите му да престанат да вършат зли дела, че иначе ще ги накаже много жестоко. Йона е знаел, изглежда, колко са страшни бандитите мафиоти в този град и отишъл да проповядва в друг град. Качил се на някакъв кораб и тръгнал в открито море, накъдето корабът го отведе. Изглежда, че Йона е бил наивен или не е бил кой знае колко вярващ в своя Господ, за да си помисли, че може да се скрие от очите му и да избегне наказанието му. Надигнала се страшна буря и корабът започнал да потъва. Моряците хвърлили жребие, за да узнаят заради кого иска да ги накаже Господ. Жребието се паднало на Йона. Нямало как, той си признал, че не е изпълнил заповедта на Господа, и сам пожелал в порив на самокритика да го хвърлят в морето, за да се спаси корабът. Моряците изпълнили желанието му.
Йона не знаел да плува и започнал да се дави. Тогава Господ заповядал на един голям кит да го глътне и Йона прекарал три денонощия в утробата му. Разкаял се за греха си и Господ заповядал на кита да го изхвърли на сушата. Йона отново тръгнал да проповядва заветите на Господа.
Любопитно ми бе да узная как се е чувствал пророк Йона в утробата на кит и реших да се вмъкна в нея. Издебнах, когато китът разтвори челюсти да глътне ято рибки, вмъкнах се в устата му, а оттам — в утробата му. И какво да видя! Там седи възрастен мъж с плешива глава и дълга като кълчищна къделя брада, с гъсти бели вежди, а под веждите — черни живи очи. Изненадата на двама ни бе толкова голяма, че дълго се гледахме и мълчахме. Утробата на кита бе широка колкото една стая. Чуваше се лек шум от дишането на кита и от бавните удари на сърцето му.
Мъжът бе облечен или увит в нещо като бял хитон. Стана от мястото си и се изправи срещу мен.
— Кой си ти и как попадна тука? — запита ме той безкрайно учуден, но и радостно възбуден. — Не се бой от мене, отвори устата си и говори! Аз съм пророк Йона.
Отворих уста и му се представих. Казах му от каква народност съм, обясних му къде се намира България. Казах му, че пребиваването му в утробата на кита, описано в Библията, ме заинтригува и реших да вляза в тази утроба, за да видя как се е чувствал в нея. Един дух може да си позволи подобен каприз. Само че съм изненадан. В Библията е казано, че е престоял в утробата на кита три денонощия, а аз го заварвам тук след около три хиляди години.
— Не вярвай много-много на Библията! — каза той. — По онова време много нечестивци и зевзеци се обявяваха за пророци, мъдреци и проповедници. Сънуват някакъв сън и заявяват пред хората, че Господ им се явил и им заповядал да пророчестват. Тъй че моята история, както ми я разказа, не е напълно вярна. Съчинявали са я някои конюнктурчици, за да се докарат пред Господа и да го прославят като милостив и благ към човеците. Истина е, че и на мене Господ се яви във вид на светлина. Тя заслепи очите ми и тогава чух глас, който ми заповяда да отида в големия град Ниневия и да проповядвам там, защото гражданите на този град злодействат и не живеят по закона на Господа. Отидох и започнах да проповядвам. Около мене веднага се събра много народ. Хората ме слушаха и вярваха в това, което им говоря, защото бяха много измъчени, наивни и доверчиви, та намираха упование във всяко справедливо слово.
Тогава дойдоха едни дебеловрати бабаити с ятагани в ръцете. Господ ми беше заповядал да проповядвам на хората да се отвърнат от лошия път и от насилието на ръцете си и аз им го проповядвах. Ония с бичите вратове и ятаганите ми викнаха да се махам, щото не ме чака добро, задето съветвам народа да се отклони от досегашния си път. Не ги послушах и продължих да проповядвам словото Господне. Те дойдоха при мене, вързаха ръцете ми, отмъкнаха ме на края на града и ме хвърлиха в една хумба. Тя беше дълбока, влажна и тъмна. Държаха ме там цяла нощ и ми казаха, че ако продължавам да говоря на народа за някакъв си Господ, ще ме накажат още по-тежко.
Не ги послушах и на следния ден отново излязох на площада да проповядвам. Ония пак дойдоха, вързаха ръцете ми и ме закараха в същата хумба. Биха ме с пръчки и отрязаха с ятаган малкия пръст на левия ми крак. На следния ден се повтори същото. Отрязаха малкия пръст и на десния ми крак. И казаха ми, че ако отида пак да проповядвам, ще ме режат парче по парче, докато остана само голи кости.
Изплаших се и не отидох вече да проповядвам. Не намерих сили да издържа да ме режат парче по парче, а и народът не ме защити. Всички се изплашиха от мафиотите и се изпокриха по къщите си. Куцук-куцук, отидох в друг град и се качих на един кораб, за да се спася от ония с бичите вратове. Знаеш от написаното в Библията какво е станало по-нататък. Казваш, че съм прекарал тук около три хиляди години. Може и така да е. Господ ме е забравил или не може още да ми прости.
Изповядвах му вината си, но той не спря ръцете на дебеловратите мафиоти от Ниневия. Докога щеше да изпитва търпението и твърдостта на вярата ми? Докато ме умъртвят разбойниците? Забравил ме е Господ или не иска още да ми прости.
— В наше време работата с Господа стои по-иначе — казах му. — Изглежда, че се намира в криза. Все по-малко хора вярват в него и няма власт над тях ни за добро, ни за зло. Лъжепророци обаче, наречени екстрасенси, се навъдиха много. Ако излезеш на бял свят, ще бъдеш единственият истински пророк.
Йона се въодушеви от идеята ми.
— Ще ме заведеш в Ниневия. Само че, както казваш, аз съм вече на около три хиляди години. Какво ще работя, как ще живея?
— Няма да работиш. Страната, в която ще живееш, ще се грижи за теб, защото ще бъдеш единственият жив трихилядолетник и свидетел на библейските времена, ще идват да те гледат и разговарят с теб хора от цял свят. Ще даваш на държавата, в която живееш, най-голямото перо от туризъм, ще бъдеш най-щастливият и богат човек.
— А как ще стигна до моята страна? Не мога да вървя, стар съм.
— Освен кораби, както в твое време, сега има много и различни превозни средства. Влакове, автомобили, самолети, ракети. Движат се с бързината на стрела, с електричество, с бензин, с атомно гориво. За час можеш да обиколиш Земята, а за ден — да стигнеш до Луната.
Йона слушаше удивен, но и с известно недоверие, като че му разказвах фантастични приказки. Любопитството му растеше, а очите му блестяха от вълнение. Задаваше ми въпрос след въпрос, а аз му отговарях търпеливо и подробно. Минаха часове. Разказах му за чудесата на науката, за техническия прогрес, за телевизията и компютрите, за радиото и телефоните, за космическите кораби.
