Литмир - Электронная Библиотека
A
A

Опасностите, свързани с такова едно признание, бяха ужасяващи. На първо място, може да има изтичане на информация. Винаги има изтичане на информация. Изтича информация за документи на кабинети, за ведомствени докладни записки, както и за разменени писма.

По мнението на разузнавателната общност политиците са най-тежкият случай. Ако се вярва на кошмарните видения на ръководителите на разузнаването, те говорят на жените си, на любовниците си от дамски и мъжки пол, на фризьорките си, шофьорите и барманите. Те дори разговарят поверително помежду си, докато над масата им се е надвесил някой сервитьор.

Като се добави към това и фактът, че във Великобритания и Америка печатът и другите средства за масово осведомяване разполагат с ветерани, чийто талант да разследват кара Скотланд Ярд и ФБР да изглеждат бавно загряващи, човек може да разбере какъв проблем беше да се обяснява информацията на Йерихон, без да се признава, че той съществува.

И накрая, в Лондон и Вашингтон продължаваше да има стотици иракски студенти, някои от тях положително агенти на доктор Исмаил Убайди от Мухабарат, винаги готови да докладват у дома каквото чуеха и видеха.

Не ставаше въпрос само, че някой може да разобличи по име Йерихон, това би било невъзможно. Но само един нежелан намек, че от Багдад идва информация, и контраразузнавателната мрежа на Рахмани щеше да заработи усилено, за да открие и изолира източника. В най-добрия случай това би гарантирало бъдещото мълчание на Йерихон, тъй като той щеше да се постави в безопасност, а в най-лошия — щяха да го заловят.

Докато продължаваха да се отброяват последните часове до въздушната война, двете централи отново се свързаха с бившите си експерти по въпросите на ядрената физика и поискаха от тях бързо да преразгледат дадената вече информация. Имаше ли, в последна сметка, някаква допустима вероятност Ирак да разполага с по-голям и по-бърз завод за отделяне на изотопа, отколкото се е смятало преди?

Във Великобритания се консултираха отново със специалистите в Харуел и Олдърмастън; в Америка — в Сандия, Ливърмор и Лос Аламос. Отделът „Z“ в Ливърмор, чийто персонал непрекъснато следи разпространението на ядрените оръжия в Третия свят, бе подложен на специален натиск.

Учените отново, доста сопнато при това, потвърдиха казаното вече от тях. Дори да се приемеше най-лошото възможно развитие на нещата, заявиха те; дори да се приеме, че има не една, а две завършени каскади от газоводифузионни центрофуги, които работят не от една, а от две години, няма начин Ирак да разполага с повече от половината от количеството уран 235, необходим за едно устройство със средна мощност.

Това остави на централите редица възможности за избор.

Саддам греши, защото и него са го излъгали. Заключение — малко вероятно. Отговорните за това биха платили с живота си за подобно оскърбление на президента.

Саддам го е казал, но е излъгал. Заключение — съвсем вероятно. За да повдигне духа на отпадащите и разтревожени свои поддръжници. Но тогава защо съобщава вестта само на най-приближените си фанатици, които не отпадат духом и не се тревожат? Пропагандата за повдигане на духа е предназначена за масите и чужбина. На това нямаше отговор.

Саддам не го е казал. Заключение: съобщеното представлява всъщност куп лъжи. Вторично заключение: Йерихон е излъгал, защото е алчен за пари и смята, че при задаващата се война времето скоро ще изтече. Етикетът с цената, която бе сложил на информацията си, беше за един милион долара.

Йерихон е излъгал, защото е бил разобличен и е разкрил всичко. Заключение: също възможно и това поставя в страхотна опасност човека, който е в Багдад, за да поддържа връзката.

В този момент ЦРУ се настани здраво на шофьорското място. Тъй като плащаше, Лангли имаше пълното право да го направи.

— Ще ти кажа окончателната присъда, Стив — рече Бил Стюарт на Стив Ланг вечерта на 14 януари по сигурната линия, която свързва ЦРУ със Сенчъри Хаус. — Саддам греши или лъже, Йерихон греши или лъже. Каквото и да е, Чичо Сам няма да плати милион гущери в банкова сметка във Виена за такъв боклук.

— Значи няма как да е вярна възможността, която не сте взели предвид, така ли, Бил?

— За какво става дума?

— Че Саддам го е казал и е прав?

— Няма начин. Това е елементарен номер. И ние няма да се хванем на въдицата. Йерихон беше чудесен в продължение на девет седмици, макар сега да трябва да проверяваме отново всичко, което ни е дал. Половината вече е доказана и е добра стока. Но той гръмна всичко с последното си съобщение. Смятаме, че той е приключен. Не знаем защо, но това е мъдрото заключение от връх планината.

— Това ни създава проблеми, Бил.

— Зная, друже, и затова ти се обаждам минутки след приключването на съвещанието при директора. Или са хванали Йерихон и той е казал на бандата главорези всичко, или се готви да се измъква. Но сигурно като разбере, че не му пращаме милиона долари, ще стане неприятен. И в двата случая това е лошо за вашия човек там. Добър е, нали?

— Най-добрият. Страхотно смел.

— Тогава го измъквайте оттам, Стив. Бързо.

— Смятам, че ще трябва да направим това, Бил. Благодаря ти, че ми каза. Жалко, беше добра операция.

Стюарт затвори. Ланг отиде горе да се види със сър Колин. Решението беше взето в рамките на един час.

До часа за закуска на сутринта на 15 януари всеки член на самолетните екипажи в Саудитска Арабия, бил той американец, англичанин, французин, италианец, саудитец или кувейтец, знаеше, че бойните действия ще започнат.

Политиците и дипломатите не бяха успели да ги предотвратят. Този ден всички въздушни поделения преминаха в състояние на бойна готовност. Нервните центрове на кампанията се помещаваха в три ведомства в Рияд.

В периферията на военновъздушната база Рияд имаше няколко огромни бараки с климатични инсталации, получили името „депото“ поради зелената светлина, която ги изпълваше през брезента. Това беше първият филтър за приливната вълна от снимки, доставяни от въздушното разузнаване в продължение на изминалите седмици, която щеше да се удвои и утрои през идващите.

Резултатите от работата на „депото“, синтез на най-важната снимкова информация, която се стичаше от множеството разузнавателни набези, отиваха на километър и половина по-нататък по същия път в главната квартира на Кралските саудитски военновъздушни сили, голяма част от която беше преотстъпена на Централните военновъздушни сили, СЕНТАФ.

Под грамадната сграда от сив бетон и стъкло, изградена на колони и дълга 150 метра, има мазе, което заема цялата й дължина, и там, едно ниво под земята, бяха настанени СЕНТАФ.

Въпреки огромните му размери, в мазето все пак нямаше достатъчно пространство, затова паркингът беше задръстен от още зелени палатки и преносими бараки, където продължаваше тълкуването на снимките.

Фокусът на всичко това се намираше в мазето — съвместния център за разчитане на образи, множество свързани помежду си помещения, в които в течение на цялата война работеха 250 специалисти, англичани и американци, от трите рода войски и от всички чинове. Това беше Черната дупка.

Теоретически тя беше на подчинение на главнокомандващия военновъздушните сили генерал Чък Хорнър, но тъй като често го викаха в Министерството на отбраната, още километър и половина по-нататък, там присъстваше обикновено неговият заместник генерал Бъстър Глосън.

Онези, които планираха въздушната война в Черната дупка, се справяха всеки ден, ако не и всеки час, с един документ, наречен Основен график на целите, списък и карта на всичко в Ирак, което беше определено за „удряне“. От него те извличаха онова, което трябваше да прави през деня всеки командир на военновъздушна част, разузнавачът на ескадрилата, щабните офицери и екипажите в театъра на военните действия — Заповедта за разпределение на задачите.

Тази заповед за деня беше страшно подробен документ, който възлизаше на повече от сто машинописни страници. Необходими бяха три дни, за да се приготви.

88
{"b":"216734","o":1}