Според съобщението вестта от Лондон вероятно означаваше, че ако президентът стои здраво на позициите си, настъплението на коалицията за освобождаването на Кувейт ще бъде отменено.

Едва ли някога ще стане ясно дали тази дезинформация е стигнала до най-висшите кръгове на Багдад, но седмица след това Саддам Хюсейн вече беше заявил, че госпожа Тачър била свалена от власт, защото британският народ бил отвратен от враждебната й позиция към него.

И накрая, искаха от Майк Мартин да попита Йерихон дали някога е чувал за оръжие или оръжейна система, известна като Юмрука на Бога.

Той прекара остатъка от нощта, пишейки въпросите на арабски на два листа тънка хартия за въздушна поща. Двайсет часа по-късно те бяха прибрани на сигурно място зад една разместена тухла в стената близо до светилището на Имам Аладхам в Аадхамия.

Мина седмица, докато получи отговорите. Мартин прочете арабските паячета на Йерихон и ги преведе на английски. От гледна точка на един военен те бяха интересни.

Трите дивизии от Републиканската гвардия, разположени срещу англичаните и американците по границата — Тауакулна и Медина, към които вече се беше присъединила Хамурапи, бяха снабдени с бойни танкове Т-54/55, Т-62 и Т-72, все руско производство.

Но при една неотдавнашна обиколка командващият бронираните войски генерал Абдуллах Кадири установил за свой ужас, че повечето екипажи извадили акумулаторите на танковете и си служели с тях, за да захранват вентилатори, готварски котлони, радиоприемници и касетофони. Сега вече било съмнително дали някоя от машините ще е в състояние да запали двигателите си при бойни условия. Били извършени няколко екзекуции на място, а двама от старшите началници били освободени от длъжностите си и изпратени обратно.

Братът на Саддам Хюсейн Али Хасан Маджид, сега генерален губернатор на Кувейт, докладвал, че окупацията се превръща в някакъв кошмар, защото не били в състояние да сложат край на нападенията срещу иракски военни, а броят на дезертьорите нараствал. Съпротивата не давала признаци, че има намерение да спре да действа, въпреки енергичните разпити и множеството екзекуции, изпълнени по нареждане на полковник Сабауи, и двете лични посещения на неговия шеф от АМАМ Омар Хатиб.

Нещо повече, съпротивата сега използвала придобит по някакъв начин пластичен експлозив, наречен Семтекс-Х, който бил много по-мощен от промишления динамит.

Йерихон беше посочил още два главни бойни командни пункта, и двата изградени в подземни пещери и невидими от въздуха.

Сега хората от най-близкото обкръжение на Саддам Хюсейн били определено убедени, че неговото влияние е допринесло най-вече за падането на Маргарет Тачър. Два пъти вече повторил, че в никакъв случай няма и да помисли за изтегляне от Кувейт.

И накрая, Йерихон не бил чувал за нещо, което да носи кодовото название Юмрука на Бога, но щял да се ослушва за него. Лично той се съмнявал, че съществува някакво оръжие или оръжейна система, за която съюзниците да не знаят.

Мартин записа цялото съобщение на лента, ускори го и го предаде. В Рияд жадно го уловиха и радистите отбелязаха кога е пристигнало: 23.55 часа, на 30 ноември 1990-а.

Лейла Ал-Хила излезе бавно от банята, спря се на вратата и вдигна ръце, за да ги опре отстрани на касата, позирайки за момент.

Светлината от банята, преминаваща през неглижето й, очерта в най-добрия му вид зрелия й и сластен силует. Това се очакваше от него; то беше черно, от възможно най-прозрачната дантела и струваше цяло състояние; беше внос от Париж, закупено от един бутик в Бейрут.

Едрият мъж на леглото се вторачи жадно в него, прокара пресъхнал език по дебелата си долна устна и се ухили.

Лейла обичаше да се повърти в банята, преди да се залови с полов сеанс. Имаше места, които трябваше да се измият и намажат, очите трябваше да се подчертаят с туш, устните да се начервят, а отделните части на тялото да се напръскат с различни парфюми.

След трийсет лета тялото й беше добро, такова, каквото обичаха клиентите; не тлъсто, а добре закръглено там, където трябва, с пълни бедра и едри гърди, а под овалните форми имаше здрави мускули.

Свали ръце и се приближи към смътно осветеното легло, полюлявайки бедра, като високите токове добавяха десет сантиметра към височината й и подсилваха отклонението, което правеше ханшът, докато тя вървеше.

Но мъжът на леглото, легнал по гръб и гол, обрасъл като мечка с черни косми от брадичката до глезените, беше затворил очи.

„Да не ми заспиш сега, селяндур такъв, помисли си тя, не тази вечер, когато си ми необходим.“ Лейла приседна отстрани и прокара острите червени нокти през четината на корема към гърдите, завъртя силно и двете му зърна, а сетне прокара ръка обратно, от стомаха до чатала.

Приведе се и целуна мъжа по устата, езикът й се помъчи да я разтвори. Но устните му едва реагираха и тя долови силния мирис на арак.

Пак пиян, помисли си тя; защо глупакът му с глупак не престане да се налива? Но бутилката арак всяка вечер имаше и своите преимущества. Е, на работа.

Лейла Ал-Хила беше добра куртизанка и знаеше това. Според някои беше най-добрата в Близкия изток и определено най-скъпата.

Беше се обучавала преди години, като дете, в една школа в Ливан, където по-големите момичета демонстрираха хитрините и номерата на майсторките на секса от Мароко и Индия, на изисканите професионалистки от Далечния изток, докато децата гледаха и се учеха.

След петнайсет години в професията тя знаеше, че 90 процента от изкуството на добрата проститутка никак не е свързано със задоволяването на неутолима мъжественост. Това го имаше в порнографските списания и филми.

Талантът се състоеше в това, да ласкаеш, хвалиш, да даваш висока оценка и да задоволяваш, но преди всичко да предизвикваш ерекция при притъпени апетити и помръкнали възможности.

Тя измъкна ръка от чатала и попипа пениса на мъжа. Въздъхна вътре в себе си. Мек като желе. Тази вечер генерал Абдуллах Кадири, началник на бронираните войски на Република Ирак, щеше да има нужда от малко насърчаване.

Изпод леглото, там където я бе прибрала още преди това, тя извади мека платнена торба и изсипа съдържанието й на чаршафа до себе си.

Взе с пръсти гъсто, подобно на сметана желе и намаза среден по размер изкуствен член — вибратор, вдигна едно от бедрата на генерала и го пъхна изкусно в ануса му.

Генерал Кадири изръмжа, отвори очи, погледна надолу към голата жена, приклекнала до половия му орган, и отново се ухили, зъбите му проблеснаха под гъстия черен мустак.

Лейла натисна диска в основата на вибратора и настойчивото пулсиращо бръмчене започна да изпълва долната част от тялото на генерала. Под ръката си жената усети как отпуснатият орган започва да набъбва.

От едно шише с тръбичка, която се подаваше през запушалката, тя напълни наполовина устата си с безцветно петролно желе без мирис, сетне се наведе и пое събудилия се пенис на мъжа в устата си.

Комбинацията от гладкото желе и бързото опипване на изкусния й език започна да дава резултат. В продължение на десет минути тя гали и смука, докато я заболя челюстта, а ерекцията стана най-добрата, на която генералът някога щеше да е способен.

Преди това обаче тя вдигна глава, преметна мощно бедро през него, напъха члена в себе си и се намести върху бедрата му. Беше усещала по-големи и по-добри, но и този вършеше работа — едвам.

Лейла се наведе и заклати гърди над лицето му.

— О, моят голям, силен, черен мецан — гукаше тя, — ти си великолепен, както винаги.

Той й се усмихна. Тя започна да се надига и снишава, не прекалено бързо, вдигайки и отпускайки се бавно, докато поемеше всичко, с което той разполагаше. Докато се движеше, използваше добре развитите си и разработени вагинални мускули да захваща, стиска и отпуска, и отново да захваща и стиска.

Знаеше въздействието на двоякото стимулиране. Генерал Кадири започна да сумти, след това да вика. Виковете му бяха къси и отривисти, изтръгваха ги усещането за дълбоко пулсиращия вибратор в областта на сфинктера и жената, която се надигаше и спускаше с непрекъснато ускоряващ се ритъм.