— Мили Боже!

— Да, знам. Току-що преговорихме всичко с Пол Раймър. Той каза, че трябва на всяка цена да спрем бомбата, преди да е отишла още по` на север. Разполагам с четиричленен тактически екип от Ленгли и смятам да щурмуваме лодката, когато се озове под моста. Разбира се, освен ако не искате да чакам ЕСЗ… В този случай лично ще наблюдавате операцията от прозореца на кабинета си в Пентагона.

— Щом смяташ, че разполагаш с необходимите сили за задачата, Мич, действай, и то бързо.

— Така си и знаех, че ще ми кажете. Но в случай, че нещо се провали, имайте предвид, че вашият АУАКС е маркирал лодката и я следи. Ако не успеем, накарайте ги да предадат координатите на ударната група на Шестицата, предупредете ги само да пазят хладилната камера на кърмата, защото според мен там се намира бомбата. — Рап стигна до реката и погледна към масивните бетонни подпори на моста. Отгоре, върху шестте пътни платна, се движеха непрестанни потоци от коли. — Трябва да вървя, генерале. Ще ви се обадя отново след няколко минути, когато установя контрол над моторницата.

Мич затвори телефона и го пъхна в джоба. Лодката се приближаваше все повече, вече се виждаше съвсем ясно. Зад нея хеликоптерът на Парковата полиция бързо скъсяваше дистанцията. Погледна часовника си и се обърна към един от хората на Брукс:

— Застани ето там, в онези храсти.

— И аз си мислех същото — отвърна бившият снайперист от морската пехота.

— Добре, приготви се. Стреляй само ако видиш оръжие или ако ти дадем заповед. — Рап за последно хвърли поглед към моторницата и изтича обратно в хеликоптера.

Влезе в машината и провря глава в пилотската кабина.

— Имате ли някакви въпроси?

Двамата пилоти поклатиха глави.

— Добре. Кога ще пристигнат терористите?

— След по-малко от минута.

— А хеликоптерът на Парковата полиция?

— Не знам.

— Опитай да разбереш. Последното, което ни трябва сега, е да се блъснем с тях във въздуха.

Докато пилотът говореше с оператора от АУАКС-а, Рап седна отзад, с лице към страничния борд. Препаса колана на седалката си и го закопча. Стиснал един от картечните пистолети MP-5 със заглушител, в седнало положение, той максимално се издърпа напред, прицели се от рамо и увисна на колана. Беше левак, а заетата позиция му даваше широко поле за стрелба. Погледна към Брукс, който седеше до него. Водачът на екипа повтори същите действия и двамата вдигнаха палец нагоре в знак, че всичко е наред.

Рап се обърна към бившия рейнджър, който му бе отстъпил картечния си пистолет.

— Стан, помни… не вади пистолета, преди да си стъпил на палубата. Ще те прикриваме. Тичай веднага към руля, но не спирай двигателите, преди хеликоптерът да се е вдигнал достатъчно високо. Пилотът ще гледа да поддържа същата скорост от трийсет и два километра в час, при това ще лети странично. Ако издърпаш дроселите и намалиш скоростта на лодката прекалено рязко, перките може да ти отрежат главата.

Бившият рейнджър кимна.

Вертолетът бавно се издигна и остави под себе си мократа от дъжда трева. Достигна височина от шест метра и полетя. Бавно, едва доловимо се насочи напред, успоредно на моста, притаен зад огромните бетонни платна, по които профучаваха коли от единия щат за другия. Машината напредваше метър по метър, приблизително на първата трета от моста спря. Макар и да очакваха появата му, хеликоптерът на Парковата полиция ги стресна. С ревящи двигатели той светкавично изскочи над моста, после рязко се гмурна до височина само десет-петнайсет метра над водата.

След като го изчака, хеликоптерът на ЦРУ продължи напред. Целта бе да застане точно на мястото, където щеше да се появи моторницата. Рап се наведе навън, доколкото му позволяваше позицията. Искаше да забележи лодката възможно най-рано, за да имат повече време да реагират. Няколко секунди по-късно се показа първо носът, а после и капитанският мостик. Когато цялата моторница мина под моста, вертолетът се снижи и я последва странично — с вратата напред. Пилотите си вършеха работата перфектно, застанаха точно зад съда и бързо изравниха скоростта.

Рап се прицели в главата на мъжа на мостика, който се беше вторачил в хеликоптера на Парковата полиция. Мъжът усети, че зад гърба му става нещо непредвидено, и бавно се обърна. Рап го гледаше напрегнато, чакаше и най-малкия повод да натисне спусъка. Вертолетът не се откъсваше от моторницата. Деляха ги трийсет метра. Изминаха няколко секунди, но за Мич действията се развиваха като на забавен каданс.

Мъжът — висок, мургав, чернокос, се обърна и погледна право към Рап. В тази част от секундата непознатият реагира по абсолютно изненадващ и неочакван начин. Той се усмихна.

Рап натисна два пъти спусъка. Миг след това цевта се премести надясно и спря върху човека, който управляваше моторницата. Хеликоптерът увисна над лодката. Тъкмо когато онзи се обръщаше по посока на шума, Мич изстреля бързо още два куршума. И двата улучиха мишената над лявото ухо.

> 91

# Река Потомак

Моторницата започна бавно да завива надясно. Ако не я овладееха бързо, положението щеше да излезе от контрол. За щастие двамата пилоти от ЦРУ бяха наистина много добри. Те се настроиха към новата посока на съда и така направиха маневрата, че страничната врата на хеликоптера се озова точно над платформата на кърмата. Рап взе на мушка каютата и когато увиснаха на два метра от палубата, извика:

— Хайде! Тръгвай!

Командосът от ЦРУ скочи и се приземи на палубата точно както го бяха обучавали — с равно разпределена тежест на тялото върху двата крака и с леко сгънати колене. Претърколи се на левия си хълбок и светкавично извади пистолета от кобура. Веднага щом той се затича по стъпалата към мостика, Рап рязко откопча колана и скочи след него. Удари се малко по-твърдо от планираното, но въпреки болката в лявото коляно стисна зъби и тръгна към стълбите за каютата.

Най-отпред се движеше дебелият черен заглушител на оръжието му. В сенките забеляза някой на пода, но онзи беше с гръб към него. Мич очакваше, че надолу по стълбите, вдясно, се намира тоалетна. Освен там терористите нямаше къде другаде да се скрият с изключение на багажното отделение в носа на моторницата. Тъй като нямаше много време и никой не го прикриваше, той изстреля откос от осем куршума по тоалетната, след което рязко отвори вратата. Празна беше.

Извъртя се бързо и удари с крак мъжа, който беше седнал на пода. Кракът му се заби право в корема на непознатия и го събори по гръб. Мич насочи автомата към главата му и се вгледа в лицето. Първото, което забеляза, беше струйките кръв по краищата на устата му. После видя изпъкналите кървясали очи и изгорялата, белеща се кожа. Този сякаш го бяха извадили от микровълнова фурна.

Въпреки това нещо в човека му се стори познато. Рап сбърчи вежди и изрече:

— Мустафа ал Ямани.

Ал Ямани се усмихна примирено като истински набожен мюсюлманин и изкашля още кръв.

— Закъсняхте — отвърна той, докато кръвта капеше от устата му. — Вече с нищо не можете да ни спрете.

— Къде е Зубаир? — Рап допря заглушителя в челото на саудитеца.

— Мъртъв е. — Ал Ямани се усмихна и показа кървящите си венци. — Само той можеше да обезвреди оръжието. — Терористът се разсмя. Почти веднага обаче цялото му тяло се разтресе от конвулсии и той изплю отново кръв.

Рап натисна със заглушителя главата му на земята и каза:

— Приятно прекарване в Ада, Мустафа.

Дръпна спусъка само веднъж. Гърчещото се тяло се отпусна неподвижно на пода.

Рап изтича обратно на палубата и даде сигнал на хеликоптера да се оттегли. После отиде при руля, обърна лодката в обратна посока и спря двигателите. Моторницата изръмжа и от рязкото спиране носът щръкна във въздуха на двайсетина сантиметра. Рап веднага се вторачи в хладилната камера. Какъв отвратителен начин да умреш.

Обади се на Раймър.

— Пол, овладяхме лодката и сега се отдалечаваме от града. Имаш ли някакви гениални идеи какво да правим с бомбата?