Рап сви рамене.

— Айрини каза, че в Министерството на правосъдието направо са побеснели. Тръгна да ми казва нещо за Валъри Джоунс, но аз затворих.

Телефонът му отново иззвъня. Пак беше Кенеди. Той се замисли, накрая изключи звука на апарата и го остави настрани.

— Трябва да побързаме. Нямаме много време.

> 79

Рап се приближи до масата и сложи ръка на рамото на Акрам.

— Трябва да поговорим.

Оставиха Макмахън да пази ал Адел и се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват.

— Нямам никакво време. Каза ли ти нещо досега? — попита го Рап.

— Аз едва сега започвам. Каза само, че е американец и иска да се види с адвоката си.

— Да… като папагал повтаря. Ето какъв е планът. Вече са разбрали, че е при мен. Затова трябва да го накараме да проговори бързо и, както ме посъветва, ще е най-добре ако по тялото му не останат никакви следи. Какво предлагаш?

Акрам се замисли за миг.

— В лимонадата, която пие, има стимулант, който ще засили чувството му за страх, когато го хвърлиш в басейна.

Рап погледна към осветения басейн, после недоумяващо се втренчи в Акрам.

— Плуването не е много популярно в Саудитска Арабия — обясни колегата му.

Виж, тази мисъл не беше хрумвала досега на Мич.

— Ако все пак по някаква случайност може да плува, просто ще влезеш във водата да го потопиш. — Акрам погледна часовника си. — Ще се върна след десет минути да видя как върви.

Той се върна обратно при масата.

— Господин ал Адел, боя се, че времето ни изтича. Ще ви задам един въпрос. Ако откажете да отговорите или ме излъжете, ще бъда принуден да ви дам на тези двама джентълмени. Обещавам ви, че преживяванията с тях няма да са никак приятни.

Акрам отдавна се подготвяше за този миг. Важно бе да не прекалява много, затова започна с нещо леко. Нещо, което отдавна им бе известно.

— Бомбата, която взехте от пристанището в Чарлстън… къде трябваше да я закарате? В кой град?

Ал Адел категорично поклати глава.

— Аз съм американски гражданин. Знам си правата. Няма да говоря с никой от вас. Искам да видя адвоката си.

Акрам го изгледа съчувствено.

— Страшно съжалявам за това, което ще последва, но сме принудени да го направим. — Обърна се към Рап и прошепна в ухото му: — За да го накараш да говори, почни от малкото. Накарай го да говори за нещо друго освен за адвоката, така ще стигнеш до същественото.

Акрам влезе в сградата.

— Стани — каза Рап на затворника.

Ал Адел не помръдна. Рап понечи да го сграбчи за китката, но терористът се хвана здраво за облегалките на стола.

— Покана ли чакаш? Ставай.

Ал Адел продължаваше да упорства.

Рап нанесе светкавичен удар по слънчевия му сплит. Ал Адел се преви и пусна стола. Много по-приятно щеше да е, ако му бе разбил носа, но засега трябваше да се въздържа от подобни крайности. Сграбчи го за косата и го вдигна от стола. Ал Адел се държеше за корема, докато Мич го мъкнеше по терасата към стълбите, водещи към басейна.

— Обичаш ли да плуваш, Ахмед? — Рап го повлече към басейна. При вида на водата терористът взе да се дърпа. — Какво има? Да не би да се боиш от водата?

Ал Адел напрегна мускули и опита да спре пътешествието си към басейна. Рап го дръпна по-силно за косата и го изправи. Само на няколко крачки от басейна краката на саудитския имигрант се подкосиха и той се строполи на земята. Макмахън се показа точно навреме и го сграбчи за краката. Рап го хвана за ръцете. Залюляха терористът и го хвърлиха, както си беше с оранжевия комбинезон.

Арабинът замаха отчаяно с ръце и запляска във водата. Отваряше уста, за да си поеме въздух, но в резултат поглъщаше вода. Очевидно не можеше да плува. Рап взе спасителния прът. Свали сакото си и протегна пръта. Първоначално си помисли, че този идиот няма да го види и се приготви да скочи в басейна, за да го спаси. За щастие в този миг удавникът закачи с едната си ръка пръта и веднага се вкопчи в него.

Рап напрегна мишци и издърпа главата и раменете на терориста над водата. Онзи се увеси на пръта с обръча като плъх, спасяващ се от корабокрушение.

— Ахмед, ако още един път ми кажеш, че искаш среща с адвоката си, ще те оставя да потънеш на дъното и да се удавиш — заплаши го Рап. — Ясен ли съм?

Онзи не отговори веднага и Рап разклати пръта.

— Да! Да! Ясно!

— Сега, Ахмед, ме слушай много внимателно. Къде трябваше да закарате бомбата от Чарлстън?

Ал Адел стискаше силно обръча, затворил очи, целият треперещ от страх.

Рап повтори въпроса още по-категорично и започна да брои на глас. Когато стигна до пет и не чу отговор, потопи пръта заедно с арабина под водата. Държа го така само два секунди, но знаеше, че за човек, който не може да плува, това време се равнява на цяла вечност. Отново повдигна пръта и извади плюещия вода ал Адел. Извика въпроса отново, но този път дори не го изчака да отговори. Щом го видя, че отваря уста, за да вдиша въздух, веднага го потопи.

Миг по-късно пак го извади, но този път беше възнаграден с отговор. С пълна с вода уста ал Адел изграчи две думи и отчаяно отвори уста за още въздух. Рап не повярва на ушите си. Погледна към Макмахън на другия край на басейна и отново повтори въпроса.

Ал Адел даде същия отговор. Рап понечи отново да го потопи и онзи занарежда като картечница. Даваше най-различни детайли от операцията на терористите, докато стискаше пръта, както удавник — сламка.

> 80

Рап и Макмахън съставиха план. Разполагаха само с трийсет минути да го обсъдят и изпипат. Говориха накратко с шефовете си: Рап — с директора на ЦРУ Кенеди, а Макмахън — с директора на ФБР Роуч. По телефона не можеха да се впускат в подробности и, разбира се, не им казаха къде се намира изчезналият затворник. В момента пътуваха към Белия дом, където щяха да се видят с началството в полунощ, в Ситуационната зала. Нито Кенеди, нито Роуч одобряваха тази стъпка, но на Рап и Макмахън не им пукаше. Предстоеше им да се съберат в една стая с всички свои критици. Честно казано, не шефовете ги притесняваха — те щяха да постъпят както е необходимо. Другите, включително и президентът, будеха у тях повече тревога.

Президентът трябваше най-накрая да разбере, че хората в администрацията, които непрекъснато му шепнеха в ухото, не действат в интерес на националната сигурност. Щом Рап му съобщеше какво са открили, тези същите хора щяха отново да предложат неуместните си съвети. Неуместни съвети, които биха довели до преждевременния взрив на втората бомба.

Само поради тази единствена причина Рап и Макмахън решиха да държат в тайна всичко от началниците си, докато всички не се съберат в Ситуационната зала. За да осъществят плана си, бяха решили да оставят опонентите си да загубят самообладание, да пощуреят в присъствието на президента. Да започнат да ги заплашват, че ще ги уволнят, ще ги лишат от пенсия, ще ги съдят. Всичко това трябваше да стане пред очите на върховния главнокомандващ. Защото когато Рап и Макмахън извадеха на масата тайния си коз, техните критици щяха да загубят ума и дума от изненада.

Агентът от Сикрет Сървис Джак Уорч ги чакаше под навеса на Уест Екзекютив Драйв. Рап го беше помолил за това по телефона. Облечен беше в смокинг останал му от официалната вечеря. Изглеждаше притеснен.

— Какво, по дяволите, става? — попита ги той.

— Много е дълго за обяснение, Джак. Трябва да ми се довериш.

— Знаеш, че не бива да участвам в подобни неща. Някои са ти доста ядосани горе. Джоунс иска главата ти на тепсия, онази, другата кучка от Министерството на правосъдието, също. Дори шефовете ти не смеят да те защитят, а президентът… Мога да ти кажа само, че отдавна не съм го виждал толкова бесен.

— Добре. Президентът в Ситуационната зала ли е? — попита Рап.

— Тръгна натам.

Мич погледна часовника си.

— Искам да ми направиш една услуга, Джак. Айрини ми каза, че „Марийн-1“ е тук.