— Айрини, възможности като тази не се появяват всеки ден — настоя Рап.

— Знам.

— Тогава да го направим.

— А твоята роля каква ще е?

Разбираше накъде бие и отстъпи половин крачка назад.

— Всичко е написано в доклада.

— И преди съм чувала тези думи — изсумтя тя.

— Ще наблюдавам и контролирам акцията от високо. Единствено момчетата от оперативния отряд ще се забавляват. Аз ще бъда там само за да сме сигурни, че нещо няма да се обърка. И за да задам няколко конкретни въпроса, когато всичко свърши.

Кенеди кимна. Фактът, че Рап ще участва, до голяма степен успокояваше президента.

— А жена ти?

Мич за малко не си изпусна нервите. На езика му бе да отговори, че не е нейна работа, но се възпря навреме.

— Вчера отпътува за Уисконсин, отива на гости при родителите си.

— Знам, както знам и за обещанията, които й даде… и за тези, които даде на мен. — Тя прикова очи в него, за да няма недоразумения. — Значи се разбрахме, никакви каубойски изпълнения повече. Нали?

— Тъй вярно, госпожо — отвърна Рап с известно недоволство в гласа си.

Кенеди пренебрегна тона му. На възраст четирийсет и две години, тя беше само с осем години по-голяма от него. В думата „госпожо“ обаче бе вложен друг смисъл — звучеше като обръщение на подчинен към своя командир.

Е, време беше да се поеме риска. Директорът на ЦРУ стана и взе папката.

— Имаш одобрението ми. Тръгвай и, моля те, върни се невредим.

— А президента?

— Ще се погрижа за президента. Само гледай да не се отклоняваш много от плана и като свършиш, веднага си изнасяй задника оттам.

> 3

Ъгловият кабинет, към който се беше запътила, вероятно бе най-впечатляващият в цял Вашингтон. Дори по-впечатляващ от онзи, Овалния, намиращ се малко по-надолу по улицата. Високата и стройна блондинка мина покрай двама административни служители и охраната и влезе, без да иска разрешение. После затвори след себе си тежката дървена врата и приближи към огромното бюро на шефа си. Жената се държеше самоуверено и излъчваше целеустременост с цялото си поведение. Много добре знаеше какво иска и се ориентираше перфектно в обстановката.

За Пеги Стийли нямаше средно положение. Преди тринайсет години бе завършила право във Вашингтонския университет и оттогава животът й беше непрестанна борба. Дело след дело, кауза след кауза. Към някои от тези съдебни дела се отнасяше с по-големи пристрастия, отколкото към други, но едно беше сигурно — във всичките Пеги влагаше цялата си енергия. Повече мразеше да губи, отколкото обичаше да печели — ключът към разбирането на нейния характер.

И докато някои мъже я намираха за неустоима, други, които в никакъв случай не бяха по-малко, смятаха, че е груба като валяк, дори плашеща. Тя имаше изваяно като статуя тяло, висока бе метър и осемдесет, краката й бяха дълги и стройни, а скулите — като на скандинавска богиня. Обличаше се консервативно, с костюми, полите й стигаха до над коляното. Русата й коса бе неизменно вързана на опашка. Но когато искаше, ако сметнеше, че това ще й даде предимство, не се стесняваше да добави и сексапил към външния си вид. Но никога не отиваше по-далеч от разпускането на косата си и безобидното флиртуване.

След дипломирането си като юрист тя беше спала само с един свой колега и това се беше случило преди дванайсет години в Сиатъл. Не искаше да си го признае, но тогава беше наивна. Само няколко месеца след завършването си тя се чувстваше изтощена, самотна и недоспала. Беше свалила гарда си и бе преспала с новоизгряващата звезда в правната кантора — адвокат, с шестнайсет години по-голям от нея. Аферата беше доста страстна, най-страхотният секс, който някога беше правила.

Всичко беше приключило внезапно и неочаквано, когато водещите бизнесмени и един от водачите на партията от Сиатъл го избраха за следващия американски сенатор, представител на щата Вашингтон. Цялата й представа за него се промени за нула време. Нещастникът дори нямаше достатъчно смелост да си признае, че е обвързан.

Беше организирал обяд за двама у тях. Тогава се появи майка му. Разбира се, оказа се женен, с две деца. Някои важни хора вече бяха дали големи суми за кампанията, кандидатурата му беше обявена официално, състезанието беше стартирало и партията искаше да победи. Старата вещица й разясни, че няма да е нито първата, нито последната жена, в леглото на сина й. Въпросният господинчо — също като дядо си, комуто дължеше богатото си наследство — имал мъничък проблем: не можел да си държи оная работа в гащите. Докато ровеше из салатата, майка му намекна, че е възможно да й даде известна финансова компенсация. Пеги веднага отхвърли предложението. При все че тогава бе наивна, не й липсваха достойнство и гордост.

Когато пристигна основното им ястие, Пеги беше чула достатъчно, за да реши, че не иска да се замесва в скандал, който ще съсипе кариерата й. Никой освен политическия опонент на въпросния син нямаше да извлече изгода, ако информацията за любовната афера излезеше наяве. Затова сключиха друга сделка. Сделка, която да гарантира, че звездата на Пеги Стийли ще продължи да се изкачва на небосклона.

Ето защо, още ненавършила четирийсет, Стийли бе заместник на помощник-главния прокурор, посветила се на борбата срещу тероризма. В момента стоеше пред човека, чийто пост възнамеряваше някой ден да заеме. Тя чу достатъчно от телефонния разговор на главния прокурор, за да заключи, че не говори нито с президента, нито със съпругата си. Затова му направи знак да свършва по-бързо.

Главният прокурор Мартин Стоукс се намръщи, но послуша подчинената си и затвори, без да изчака директорът на ЦРУ да се доизкаже. Стоукс познаваше Стийли достатъчно добре. За нея не беше необичайно дори сама да се пресегне към телефона и да прекъсне разговора. Понякога се питаше защо трябва да я търпи, но отговорът му беше добре известен — Стийли бе умна, мотивирана и умееше да върши много работа. През годините не един и два пъти му беше давала ценни съвети, независимо дали беше склонен да я послуша или не. Именно поради това тя беше незаменима.

Подмазвачите се срещаха често както сред политиците, така и сред юристите. В този смисъл прямият подход на Пеги Стийли беше освежаващ. Тя беше като силна пролетна буря: виждаш я как се задава, вълнението и страхът ти нарастват с очакването за невероятния спектакъл, който ще започне. Ако бурята отминеше бързо, преживяването беше по-скоро приятно. Краткият дъжд пречистваше въздуха, а светкавиците правеха тревата още по-зелена и красива. Но ако вихърът се разразеше в пълната си сила, дърветата биваха изтръгвани с корените, пороят отнасяше цели къщи, рушаха се покриви и се преобръщаха коли.

Такава беше Пеги Стийли. Ако съумееше да изложи мнението си кратко и ясно, отношенията с нея бяха приятни. Но ако решеше да бълва огън и жупел, ситуацията наподобяваше селце в окото на ураган. За предпочитане бе да не й се пречкаш, а бързо да си потърсиш убежище.

Стоукс затвори слушалката и се помоли наум да е кратко и ясно. Преди още да я попита каква е работата, тя започна:

— Този Закон за защита на нацията е цяло бедствие! И ако още храните илюзии, че някой ден ще влезете в Белия дом като стопанин, най-добре си налягайте парцалите и си набийте в главата, че законът ви превръща в скапан фашист! Обърнете внимание, че американците не избират за президенти фашисти… поне не демократите.

Значи това било. Изрече всичко на един дъх. Като цяло беше съгласен с нея, с изключение на последната част. В Демократическата партия също имаше фашистки тенденции, но не това беше важно сега. Тропическата буря Пеги се намираше в офиса му и по всичко личеше, че скоро ще прерасне в истински ураган, ако не предприеме нещо.

Той кимна и отговори:

— Идваш в много подходящ момент. Тъкмо си блъсках главата какво ще стане, ако някой от тези случаи стигне до Върховния съд.

— Какво ще стане ли? Ще ни свалят гащите и така ще ни загреят задниците, че ще почервенеят. После цялата правна общност ще им ръкопляска и в крайна сметка ще се сбогувате с мечтата за Белия дом.