— Значи сте го арестували, когато е слязъл в Атланта?

— Още не. Имаме проблем със записите от камерите, но очакваме да го разрешим тази сутрин.

— Ами какво стана с двамата, които хванахте в Чарлстън?

В този момент Макмахън съвсем се притесни.

— Държим ги под арест — заувърта.

— Къде? — Рап усети нещо нередно.

Макмахън стана и затвори вратата.

— Държат ги в Изправителното заведение на окръг Феърфакс.

— Не, не говориш сериозно. Те са тук, в града?

— Виж… преди да си се втурнал… трябва да ти кажа някои неща. За начало… и двамата са натурализирани американци.

— Ни ме пука, ако ще да са първородните братя на президента! — извика Рап. — Трябваше да ги затворят в казармата на флота в Чарлстън или дори в Гуантанамо. Но най-добре ще е, ако ми ги предадат на мен!

— Мич, те имат адвокат.

— Адвокат! — Рап скочи на крака. — Ти майтапиш ли се?

— Не е обикновен адвокат… Той е специалист по човешките права от Атланта. Има много връзки във Вашингтон. Вчера се обърна към медиите и…

— Не ме интересува кой е! — прекъсна го Рап. — Та това е смешно!

— Вината не е моя — оправда се Макмахън. — Повярвай ми.

— Чакай да позная. Те са араби, нали?

Макмахън кимна.

— Саудитци?

Заместник-директорът на ФБР кимна отново.

— Значи ми казваш, че двамата саудитци, които без съмнение са уахабити, вчера са се появили в Чарлстън, за да приберат ядрена бомба и ФБР е решило да бие отбой, защото са си наели адвокат?

— Ние не бием отбой и заповедта не е по инициатива на Бюрото. Идва директно от Министерството на правосъдието.

— От главния прокурор?

— Малко или много.

— Главният прокурор получава заповедите си от президента. Да не би да намекваш, че идеята е на президента?

— Не. Знам със сигурност, че не е негова идея. Дошла е от някъде другаде.

— Откъде?

Макмахън се поколеба, не от страх, че ще си навлече неприятности, а от предпазливост.

— Добре, ще ти кажа как започна всичко. Но искам да разбереш и гледната точка на останалите.

— Какво ще рече това? — изсумтя Рап.

— На теб не ти се налага да играеш по правилата, но ФБР е длъжно. Искам от теб само да разбереш законовите и политическите последици от случилото се вчера. Изслушай ме и после постъпи така, както намериш за добре.

Рап не разполагаше нито с търпение, нито с желание да слуша повече. Но тъй като искаше да разбере кой стои зад изключително глупавото решение, озапти гнева си за още няколко минути.

> 55

Тъмносиньото беемве петица се стрелна по натоварените улици с шеметна скорост. Макар и ядосан, мъжът зад волана владееше напълно автомобила. Вместо да прекоси река Потомак по моста Теодор Рузвелт Мемориъл, той пресече двете платна на шосето и отби по пътя към Паметника на морските пехотинци. Лесно откри лимузината. Рап зави към северната страна на монумента и рязко спря точно зад лимузината.

Както винаги, той набързо огледа района, докато паркираше колата и разкопчаваше колана си. После взе ключовете и слезе. Докато вървеше към лимузината, продължи да проверява обкръжаващия го пейзаж за нежелани наблюдатели. Задната врата на автомобила беше отворена и той се качи в него.

Доктор Кенеди беше включила портативния телевизор и четеше някаква папка. Тя дори не си направи труда да вдигне очи, за да погледне към най-добрия експерт на ЦРУ по борбата с тероризма. Кенеди не беше присъствала на срещата, по време на която бяха убедили президента да постъпи по този начин. Когато разбра за това обаче, първата й мисъл беше как ще побеснее Рап.

— Добро утро.

— И какво му е толкова доброто? — отряза я Рап.

Кенеди затвори папката и бавно свали очилата си.

— Радвам се да те видя отново цял и невредим.

След жена му и брат му Стивън, Айрини навярно беше следващият най-близък и важен човек в живота му. В много отношения нейното влияние върху него беше по-силно от това на първите двама, взети заедно. Кенеди знаеше за него неща, които те най-вероятно никога нямаше да разберат.

Въпреки силната му привързаност към Кенеди, понякога нейното дяволски спокойно и уравновесено поведение го подлудяваше.

— Айрини, главата ми ще се пръсне всеки момент… затова, да си спестим любезностите. Какво по дяволите се е случило, докато бях в Афганистан?

Именно затова Кенеди го беше помолила да се срещнат тук. Не можеше да позволи подобно избухване в Белия дом.

— Най-простата версия, Мичъл, е, че вчера са били арестувани двама американски граждани във връзка с готвена терористична атака. Имали са право на адвокат, наели са и…

Рап затвори очи и заклати глава.

— Не ми повтаряй официалното заявление. Искам да знам как за Бога си позволила да стане така.

— С две думи… изпревариха ме и ме изиграха.

— Как?

— Бях заета с друго.

— Дори не са се посъветвали с теб? — Рап не вярваше на ушите си.

— Не точно. Когато разбрах, вече беше твърде късно.

— Идеята на Джоунс ли беше? — Рап ненавиждаше началничката на президентския кабинет.

— Тя участва във взимането на решението, но според мен инициативата е на Министерството на правосъдието.

— Стоукс?

— Да, и една от заместничките му.

Рап поклати глава.

— Не разбирам. Мислех, че сме се оправили с всичките тия глупости, като приехме Закона за защита на нацията.

— И аз така мислех, но явно сме се лъгали.

— Как така?

— Левите не биха позволили съществуването на подобен закон. Трябваше да се досетя, че щом шокът от 11 септември 2001 г. поутихне, ще се заемат с отмяната му.

— Айрини… ти ме познаваш. Пет пари не давам за политиката и за ония деветдесет и девет процента глупости, които се вършат в тоя град. Но извинявай… тези двамата са участвали в заговор за взривяването на ядрена бомба в столицата Вашингтон. И сега от ФБР ми казват, че не мога да говоря с тях, защото си имат адвокат.

— Мич, на мен също никак не ми харесва подобно развитие, но точно сега не виждам какъв друг избор имаме. Цялата работа беше огласена в медиите.

— Знам как да действаме. Ще им отнемем американското гражданство, защото са дошли в Америка с цел да извършат терористични актове. После ще ги стиснем в менгемето, докато не издадат и последния си проклет съучастник, и последното късче информация.

— Мич, някой вече е пуснал духът от бутилката. — Тя посочи към телевизора, по който показваха някакъв репортер, застанал в прес залата на Белия дом. — Медиите вече научиха доста неща. Всеки момент президентът ще направи изявление. Става въпрос за политика, за кампания за преизбиране. Президентът иска да съчетае и двата подхода. Един строг съдебен процес срещу тези двамата ще се отрази добре на имиджа му и ще бъде добър рекламен ход. В същото време ще гледа да успокои притесненията на крайно левите за Закона за защита на нацията.

Рап поклати глава.

— Мустафа ал Ямани се разхожда на свобода из Щатите. Имаме мъртъв арабин в закрит паркинг в Чарлстън, имаме изчезнал пакистански ядрен учен, който е пристигнал в понеделник в Атланта и, по стечение на обстоятелствата, двама мъже, заловени в Чарлстън вчера, които също са от Атланта. — Рап замълча. Беше крайно разочарован. — На някой не му ли мина през ума, че двамата мъже, които ФБР държи, ще ни помогнат да открием ал Ямани и ядрения учен?

Кенеди споделяше разочарованието му. Но знаеше, че Министерството на правосъдието за нищо на света не би позволило някой от ЦРУ, камо ли Мич Рап, да припари до двамата ценни арестанти. В същото време нейният храненик вече беше избрал пътеката на войната и тя не възнамеряваше да го спира.

— Необходимо е само да го кажеш на президента. Постарай се все пак да проявиш уважение — отвърна тя.

> 56

# Атланта

Вторият мотел беше по-зле от първия. Мокетите бяха лекьосани и почернели от мръсотия, а покривките на леглата бяха направени от някакъв грозен лъскав плат. Имтаз Зубаир не се оплака. Да го стори пред ал Ямани щеше да е глупаво, особено предвид факта, че саудитецът в момента повръщаше в банята. Умираше от радиационно облъчване.