— Хубаво, но казва ли полезни неща?

— Мисля, че да. Той им е човекът за компютрите. Така е разбрал кой си ти.

— Как така?

— Накарали са го да събере всичко, което е излизало в пресата за теб. Искали да знаят за твоя живот, както и… адреса ти.

Рап сбърчи вежди.

— И разбрал ли е къде живея?

— Май че не.

Рап надникна отново в палатката= Нищо не го учудваше, но все пак беше тревожно. Щеше да я провери тая работа. В момента обаче имаше по-важни задачи.

— Каза ли откъде са взели бомбата или как са я транспортирали в Щатите?

— Засега не.

— Тогава за какво говорихте?

— За бойните клетки, които имат в САЩ.

Рап остави Урда да изплюе камъчето.

— Обясни как поддържат контакти с хората си в Щатите — чрез електронна поща. Може да ни даде адресите на електронната поща. Каза и още нещо. Много важно.

— Какво?

— Най-вероятно някаква голяма клечка е отишла в Америка, за да ръководи атаката.

— Каза ли ти кой?

Урда кимна.

— Мустафа ал Ямани.

Рап стисна юмруци.

— Как и кога?

— Знаели са, че няма да стане с пътнически самолет. Затова са решили да го вкарат по вода.

— Как?

— Още не съм стигнал до там.

— Да влизаме тогава и да разберем.

Урда стисна ръката на Рап.

— Бъди по-любезен с него. Той те мисли за самия дявол. Не преувеличавам.

— Ще се държа добре с него само ако сътрудничи.

Урда седна на малката маса, а Рап взе един сгъваем стол и се настани между двамата.

— Ахмед — започна Мич спокойно, — ако ми казваш истината, няма от какво да се страхуваш. Как Мустафа ал Ямани е влязъл в Америка?

— С яхта. — Младият пакистанец прибра треперещите си ръце под масата.

— Знаеш ли кога?

— Вчера.

Абдула бе казал същото.

— Бомбата с него ли беше?

Халили поклати глава.

— Сигурен ли си?

— Да. Той трябваше да пристигне до Куба със самолет, а оттам да вземе яхта и да влезе във Флорида някъде по източния бряг.

Рап искаше да разбере повече за ал Ямани, но първо трябваше да попита нещо, което бе от първостепенна важност.

— Как трябваше да влезе бомбата в страната?

— Не знам точно — отвърна младежът с треперещ глас. — Но мисля, че с кораб.

— И защо така мислиш?

— Преди около три седмици тя беше натоварена на контейнеровоз в Карачи.

Ако Ахмед казваше истината, значи Абдула го лъжеше. Освен ако бомбата не беше разтоварена в някое друго пристанище и после прехвърлена на самолет. На Рап подобен маршрут му се струваше твърде сложен и несигурен. Защо направо не я качат на самолета?

— Ахмед, преди час ти се кълнеше, че не знаеш нищо. Как да съм сигурен, че ми казваш истината?

Той го погледна с умоляващ поглед.

— Това са неща, които не трябваше да знам. Неща, които подочух от разговорите на другите.

— Чу ли Абдула да говори за подробностите около прехвърлянето?

Ахмед изглеждаше объркан, не каза нищо, само впери очи в Рап.

— Абдула каза ли как ще вкарат бомбата в Америка?

— Да, с кораб.

— Сигурен ли си?

— Да.

Рап изгледа изпитателно лицето на пленника.

— Не са ли говорили, че ще я качат на самолет?

Младият пакистанец поклати глава.

— Не, не съм ги чул.

— А чу ли в кое пристанище ще вкарат бомбата?

— Не. Споменаха няколко града.

— Кои?

— Спомням си само Ню Йорк и Балтимор.

— Ами Маями и Чарлстън?

— Да, май и тях.

Рап се облегна назад и погледна към Урда.

— Трябва да се обадя по телефона. Вие през това време можете да си поговорите как господин ал Ямани е влязъл в Америка и кой му помага.

Урда кимна. Когато Рап излезе от палатката, той каза на младия пленник, че се представя добре и го попита дали не иска още чай.

Отвън Мич не извади сателитния телефон. Обаждането до Кенеди щеше да почака докато не попиташе Абдула защо го е излъгал. Този път лъжата щеше да му коства пръст от ръката.

> 32

Рап откри Абдула на петдесетина метра от палатката. Бяха го вкарали в склад-бункер за съхранение на боеприпаси. Складът беше наполовина под земята и ограден от чували с пясък. Пред входа на бункера седяха двама командоси от „Делта“ и играеха карти, докато Абдула лежеше вътре на носилка. Ако медикът му беше бил желаната доза морфин, обезболяващият ефект щеше да премине скоро.

Докато Рап слизаше по стълбите, наведе глава, за да не се удари в тавана. Веднага станаха ясни две неща: Абдула искаше още морфин и определено не се радваше, че го вижда. Мич се надвеси над него, обмисляйки следващия си ход. Макар да беше обещал, че ще му реже пръстите, ако онзи го лъже, реши да използва за примамка морфина.

— Уахид — обърна се той на малко име към пленника, — как е коляното ти?

Саудитецът се извърна настрани и прехапа устната си.

Рап надигна крак и понатисна с подкованата подметка бинтованото коляно. Абдула издаде пронизителен вик. Рап се наведе и го фрасна по лицето. После на арабски каза на терориста да спре да пищи като жена.

След като саудитецът спря да крещи, Мич го попита:

— Уахид, искаш ли още морфин?

Онзи първоначално замълча, но накрая през стиснати зъби отговори:

— Знаеш, че искам.

— Е, това няма да е проблем. Имаме достатъчно.

Абдула, който беше легнал настрани, с гръб към Рап, отвори очи и погледна към мъчителя си с искра надежда в очите.

— Точно така… имаме достатъчно морфин, за да облекчим болката ти. Полетът до Америка ще е дълъг и аз искам да се чувстваш удобно. — Рап забеляза, че Абдула се е отказал да сипе обиди.

— Веднъж вече ме излъга. — Рап отново вдигна кубинката си и срита окървавеното коляно на Абдула. Терористът изкрещя. Рап го изчака да свърши и продължи: — Ако искаш още морфин, ще пратя някой да донесе. Няма да се бави повече от трийсет минути… така че, колкото по-скоро ми кажеш истината, толкова по-скоро ще ти бият инжекцията.

— Трийсет минути? — изплака ужасеният саудитец.

Рап сви рамене.

— Може да се опитам да намеря и по-бързо, но всичко зависи от това колко искрен ще си с мен този път.

— Казах ти истината — изстена той.

Този път кубинката удари доста по-силно раненото коляно. След като Абдула отново се накрещя, Рап продължи:

— Другите говорят, Уахид. Вече знам, че си ме излъгал.

— Другите… кои други?

— Другите двама.

— Те не знаят нищо. Те не са участвали изобщо в планирането.

— Така ли? — Рап коленичи и го сграбчи за косата.

— Би ли ми разказал къде е в момента твоят приятел Мустафа ал Ямани?

Абдула се ококори, но устата му остана затворена.

— Вашият голям план малко по малко се разкрива — каза Рап. — Двамата ви помощници знаят много повече, отколкото си мислиш. Знаем, че ал Ямани е отлетял със самолет за Куба, след което се е качил на яхта за Флорида. Проследяваме имейлите, които сте изпратили до вашите клетки в Америка. ФБР вече извършва арести на тези хора. Целият заговор се разпада и ти оставаш сам. — Рап стана и огледа саудитеца. — Може би трябва да ти дам повече време за размисъл. Ще се върна след един час — След тези думи той тръгна да си ходи, но преди да стигне до вратата, Абдула извика:

— Няма да влезе в Америка със самолет.

— Тогава как ще бъде превозена?

— С кораб.

— Към кое пристанище се насочва?

Абдула измърмори нещо неразбираемо.

— Не те чух? Към кое пристанище?

— Първо искам още морфин.

Рап натисна с кубинката раненото коляно.

Абдула зави от болка.

— Няма да махна крака си, докато не ми кажеш името на пристанището!

Абдула продължи да крещи.

— Кое пристанище! — Рап премести почти цялата тежест на тялото си върху коляното. — Кое е пристанището, Уахид?

— Чарлстън! Чарлстън! — Лицето на пленника беше обляно от пот и изкривено от гняв.

Мич приповдигна крака си, но го остави върху коляното.