Преди Кенеди да продължи, държавният секретар Бърг я попита:

— От коя страна на границата се намира селото? — От интонацията й личеше, че знае отговора.

— От пакистанската.

Бърг, доста авторитетна и уважавана бивша сенаторка, бавно премести вледеняващия си поглед от Кенеди към президента.

— И защо не съм уведомена за това?

Хейс не беше в настроение да губи ценно време заради бюрократични битки.

— Не ти казах, защото не исках пакистанците да разберат. — Той се обърна отново към Кенеди: — Продължавай.

— В операцията бяха заловени трима висши функционери на „Ал Кайда“ заедно с неколцина по-дребни риби. Открихме няколко компютъра и голям брой папки. Част от събраната информация ни разтревожи най-много. Става въпрос за карта на Вашингтон.

Кенеди натисна няколко клавиша и на мониторите, монтирани в масата, се появи изображението на картата.

— Тези от вас, които са запознати с подобни обозначения, ще разпознаят кръговете като радиус на взрива на ядрено оръжие. Освен картата открихме и изчисления, показващи предполагаемата мощност на взрива.

— За колко голяма бомба говорим? — попита началникът на президентския кабинет.

— Двайсет килотона.

— Толкова мощна?

Кенеди се обърна към екрана:

— Генерал Флъд, вие сте.

Председателят на началник-щабовете се включи в разговора:

— За ядрена бомба е слаба, но когато става дума за ядрено оръжие, няма нищо малко.

— Какви ще са пораженията? — попита президентът.

— Зависи дали взривът ще е над или на земята и дали ще бъде задействана през деня или вечерта. Преките поражения се изчисляват на двайсет хиляди души, ако взривът е на земята, но могат да възлязат на половин милион или повече, ако е във въздуха през деня, в работно време.

Настъпи неловко мълчание. Никой от хората, осъзнаващи в момента размерите на надвисналото разрушение, не искаше да вземе думата. Чу се приглушена ругатня. Флъд отново се намеси:

— Освен че ще има жертви, самият град ще остане необитаем за период от трийсет до седемдесет години. Зависи колко време ще се задържи радиационният фон.

— Доктор Кенеди — обади се главният прокурор Стоукс, — след като задействахте операция Ноев ковчег, предполагам, не само картата ви е разтревожила.

— Да. От известно време се опитваме да установим местонахождението на няколко изчезнали пакистански ядрени учени. При операцията открихме материали, в които е отбелязано вербуването на тези учени. Мои хора сега преравят събраната информация, за да си съставим по-пълна картина на това, срещу което сме изправени. Няма никакво съмнение обаче, че пакистанците успешно са работили за „Ал Кайда“. Освен това имаме и няколко устни потвърждения от един от терористите, че нападението във Вашингтон ще е с ядрено оръжие.

— Как, по дяволите, са се сдобили с ядрено оръжие? — попита министърът на отбраната Кълбъртсън.

— В момента установяваме — отвърна Кенеди.

— Може би трябва да започнем от пакистанците? — реагира бурно министърът на отбраната.

Кенеди погледна към президента. Вече бяха обсъждали този въпрос.

— Мисля да говоря с генерал Мушараф — отвърна президентът. — Но преди това искам да анализираме по-цялостно информацията, която пристига от Кандахар.

— Как са успели да вкарат подобно нещо в страната? — попита началничката на кабинета.

— Още не знаем със сигурност. Едната версия е със самолет, но е възможно да са вкарали бомбата и с кораб.

— Знаем ли кога са пристигнали?

— Смятаме, че е било вчера.

— Как по дяволите са минали покрай всичките сензори?

Кенеди бе леко объркана. Досега поне два пъти в същата зала бяха обсъждали с Джоунс недостатъците на сензорите.

— По-късно ще имаме време да разберем как точно са вкарали оръжието в страната. Сега трябва да се съсредоточим върху усилията ни да го открием и да се приготвим за най-лошото.

— Ами Вашингтон? — не мирясваше Джоунс. — Нали всеки мост и шосе, влизащи в града, са натъпкани с устройства, които могат да засекат подобни неща.

— Така е, но не са ефективни на сто процента.

— Господин президент — обади се министърът на вътрешната сигурност, — след около два часа този град ще се събуди и ще дойде час пик. Ако наистина Вашингтон е мишена, трябва да обмислим затварянето на всички пътища. Както посочи генерал Флъд, жертвите ще са най-много, ако хората влязат в града.

Президентът погледна към Кенеди за съвет.

— Позволете ми да не се съглася — отвърна директорът на ЦРУ. — Докато не получим по-конкретна информация, подобни действия ще бъдат прибързани и само ще възпрепятстват търсенето на устройството.

Вътрешният министър се намръщи.

— Най-малкото трябва да започнем да проверяваме всички камиони и микробуси на влизане в града. Трябва да помислим и дали да не затворим метрото.

— Бих ви посъветвала да изчакаме още един час — каза Кенеди.

Министърът на финансите Кийн, който се намираше в Маунт Уедър заедно с министъра на вътрешната сигурност и вицепрезидента, също поде темата:

— Господин президент, ако тръгне мълвата, трябва да сме готови да затворим финансовите пазари… дори преди да отворят.

В един миг съвещанието се превърна в какофония от гласове и разговори между отделните групи. Президентът Хейс леко отдръпна стола си от масата и се замисли докъде може да ги докара подобно безумие.

Директорът на ЦРУ Кенеди се наведе до него и каза:

— Сър, ако въведете ред в съвещанието, бих могла да предложа начин на действие.

Хейс обичаше да чува уверения и успокояващ глас на Кенеди.

— Тишина, всички! — Както повечето добри оратори и президентът знаеше как да използва гласа си, за да влияе на хората. Не се наложи да повтаря отново.

— Има думата, доктор Кенеди — отсече той.

Кенеди сложи длани на масата и заговори с още по-уверен тон:

— С всяка следваща минута ние получаваме по-ясна представа за ситуацията. Колкото и да е странно и нелогично, най-добрият начин на действие в момента е да не правим нищо. Сега е четири и петнайсет сутринта. Остава малко време, докато столичани излязат на път за работа. Предлагам в следващия час да дадем на хората ни за борба с тероризма да се заемат с това, за което са обучени, и да не им се месим. В пет и половина ще се съберем отново и ще решим какво да предприемем по-нататък.

Преди другите да реагират, президентът ги изпревари:

— Добре, ще се съберем в пет и трийсет. Междувременно разгледайте плановете за действие при подобни ситуации и си съобразете програмата със следващата ни среща. Искам ясни и сбити доклади за всичко: разузнаването, военните, финансовите пазари, пресата… И, Айрини и Беатрис — Хейс се обърна към Кенеди и държавния секретар, — искам двете да изработите координирана стратегия за стъпките ни спрямо Пакистан и всички останали съюзници, върху които трябва да упражним натиск.

Президентът огледа останалата част от залата, после се обърна към големия екран.

— Изключително важно е да не разгласяваме ситуацията. Последното, което ни трябва сега, е да подадем сламка на медиите. Те ще създадат такава паника, че ситуацията ще излезе от контрол, преди да се усетим.

> 31

# Афганистан

Когато влезе в палатката, Рап забеляза на слабата светлина Урда, седнал на малка маса с един от пленниците. Това беше Ахмед Халили, младежът от Карачи. На масата пред тях имаше две чаши. Ръцете на Халили все още бяха вързани, но чашата се намираше достатъчно близо, за да пие от нея. Рап прие това за добър знак. Когато Мич приближи масата, пакистанецът извърна глава от него.

— Не се тревожи, Ахмед — каза Урда, който усети как младежът се изнерви от присъствието на Рап. — Нищо няма да ти сторим, ако продължиш да ни сътрудничиш. — Шефът на ЦРУ в Кандахар се изправи. — Ще те оставя за малко. Пий си чая. Скоро се връщам.

Когато двамата излязоха навън, Урда започна:

— Той говори доста.