Селестин щеше да се измъкне незабелязана от никого. Никой не я бе я видял да влиза в замъка.

Бях толкова уплашена, че не знаех какво да правя. Долових собствените си стенания и се ужасих, защото от този миг сякаш вече не съществувах. Бях се превърнала в нещо друго.

Чувствах се изтощена и омаломощена. Нямаше да издържа дълго в тази тъмна и влажна дупка. Блъсках по стената, докато изпочупих ноктите си. По ръцете ми се стичаше кръв.

Очите ми се нагодиха към мрака и аз се огледах наоколо. Забелязах, че не съм сама.

Не бях първият посетител на скривалището. Пред мен лежаха останките на Алис. Най-после я намерих.

— Алис — простенах. — Алис, ти ли си? Значи си била тук в замъка през цялото време?

Тя не ми отвърна. Устните й бяха замълчали завинаги преди повече от година.

Покрих лицето си с ръце — картината пред очите ми бе ужасяваща. Въздухът бе пропит с миризма на смърт и разложение.

Колко ли дълго бе живяла Алис, след като вратата бе хлопнала зад гърба й? Исках да разбера колко време ми остава.

След това сигурно съм паднала в несвяст. По едно време ми се счу някакво трескаво бълнуване, май беше моят глас.

Гърчех се в зловещ кошмар, но някаква част от съзнанието ми трезво преценяваше всичко.

Вече не бях сигурна коя съм. Дали все още бях Марта? Или духът на Алис се бе вселил в мен?

Изживявах наново трагедията, сполетяла клетата жена. Всичко се повтаряше като в натрапчив сън. Твърдяха, че е избягала с Джефри. За мен ще се говори, че съм тръгнала с Питър. Подлата Селестин бе пресметнала всичко.

Но защо… защо…

Осъзнах, че тя никога не е обичала Алвиън. Беше заблудила всички ни с лицемерната си доброта; Тя не бе способна да обича. Беше се възползвала от Алвиън, по същия начин щеше да се възползва и от Конън.

Тя беше влюбена в замъка.

Представях си я как съзерцава цели часове Маунт Мелин от прозореца си, как му хвърля влюбени погледи.

Какво извращение!

— Алис… — шепнеха устните ми. — Ние станахме жертви на една маниачка…

Стори ми се, че Алис ми разказва как Селестин е дошла вечерта, рекла й е, че Джефри е хванал влака за Лондон; сетне я е повела към параклиса, за да й покаже откритието си.

Представих си как крехката, нежна Алис възкликва от изумление и слиза по двете каменни стъпала, за да срещне смъртта.

Не, това не беше гласът на Алис, аз бълнувах в мрака.

Все пак бяхме заедно. Най-сетне я намерих, тя щеше да ме утеши и нежно да ме поведе към света на сенките, към нейния свят, който щеше да стане и мой.

Ярка светлина ме заслепи. Някой ме носеше.

— Мъртва ли съм вече, Алис?

— Скъпа моя… скъпа моя… кошмарът свърши… ти си в безопасност — отвърна ми до болка познат глас.

Конън ме носеше на ръце.

— Мъртвите сънуват ли, Алис?

— Скъпа моя… скъпа моя… — нашепваше познатият глас.

Сложиха ме на някакво легло… Около мен се скупчиха много хора…

Видях някакво небесно създание с почти бяла коса.

— Алис, това е ангел.

Ангелът се наведе и ми прошепна:

— Това е Джили. Тя ни доведе при теб.

Джили ме възвърна обратно към живота. Разбрах, че не съм мъртва, че е станало някакво чудо. Ръцете на Конън наистина ме докосваха, наистина чувах гласа му.

Бях в спалнята си, през прозореца видях моравата и върбите; погледнах към спалнята на Алис, зад чиито завеси веднъж забелязах силуета на убийцата, която се опита да убие и мен.

Изкрещях.

Конън ме прегърна.

Чух нежния му глас:

— Всичко е наред, скъпа моя… Аз съм тук… любов моя… моя единствена любов… Ще остана с теб завинаги…

Често разказвам тази история на внуците си. Те са я слушали много пъти, но отново и отново искат да я чуят.

Децата ми носят цветя, когато се връщат от игра в парка или в гората — искат да зарадват старата дама, която толкова увлекателно разказва как се е омъжила за дядо им.

Спомням си всичко толкова ясно, като че ли се е случило вчера. Пред очите ми е картината на пристигането ми в замъка; още потръпвам при мисълта за кошмарните часове, прекарани в мрака с мъртвата Алис.

С Конън живяхме бурно, но интересно. И двамата сме твърде своеволни, по тази причина често спорехме. Като погледна назад, не съжалявам за нищо, защото прекарахме заедно прекрасни, незабравими години.

Вече остаряхме, още трима потомци на рода Тремелин носят името Конън — синът ни, внукът ни и правнукът ни. Щастлива съм, че дарих съпруга си с богата челяд — пет сина и пет дъщери. Всички те се радват на многобройно потомство.

Почна ли да разказвам историята си, децата все ми задават въпроси и искат да им разясня всичко до най-малката подробност.

Защо всички са повярвали, че мъртвата жена във влака е Алис? Заради медальона. Селестин казала, че тя й го била подарила, макар че сигурно го е виждала за пръв път.

Тя умирала от желание да приема Джасинт, защото се е бояла, че Конън може би ме харесва, и по тази причина искала да насърчи приятелството между мен и брат си. Тя съборила върху мен канарата, за да ме убие или осакати.

Селестин съчинила анонимните писма, спекулиращи с внезапната смърт на сър Томас, и ги изпратила до лейди Треслин и до прокурора. Мислела си е, че ако се вдигне голям шум, бракът на Конън с Линда Треслин ще бъде осуетен. Чувствата му към мен обаче не влизали в сметката й. Щом разбрала за годежа ни, тя незабавно решила да ме премахне от пътя си. Първият й опит не успял, не й оставало нищо друго освен да ме прати при Алис. Заминаването на Питър й предоставило прекрасна възможност — всички знаеха, че той ме ухажва, и никой нямало да се изненада, че съм избягала с него.

Селестин скрила диамантената гривна в спалнята на г-ца Джансън, защото гувернантката твърде много се интересувала от потайностите на стария замък и вероятно скоро щяла да открие тайната врата за килията на прокажените. Тъй че тя се възползвала от ревността на отмъстителната лейди Треслин и стоварила върху нея вината за изгонването на красивата млада гувернантка.

Селестин била страстно влюбена в Маунт Мелин и искала да се омъжи за Конън само за да стане негова господарка. Когато открила скривалището, тя запазила тайната за себе си и при първа възможност се отървала от Алис. Тя знаела за връзката й с Джефри, знаела, че Алвиън е негово дете. Катастрофата й предоставила прекрасно прикритие за жестокото деяние.

Само Джили не влизала в сметките й. Кой би предположил, че клетото създание ще изиграе такава важна роля в дяволския й план? Джили обичала Алис така силно, както по-късно обичаше и мен. Детето знаело, че Алис все още е в замъка, защото тя всяка вечер й пожелавала лека нощ дори и когато отивала някъде на вечеря или на бал. Джили не вярвала, че тя е забравила да й пожелае „Лека нощ“ преди да замине — просто Алис никога не забравяла това. Детето си мислело, че господарката все още е в замъка и непрекъснато я търсело. Бях видяла нейното лице зад тайното прозорче. Джили познавала всички скрити отвори в замъка и непрекъснато ги използвала, за да наблюдава Алис.

Тя видяла как двете със Селестин сме прекосили балната зала и сме влезли в параклиса. Затова бързо отишла при другото тайно прозорче, за да може да ни наблюдава. Когато сме се приближили към килията на прокажените, Джили вече не ни виждала, уплашила се и се качила в стаята на г-ца Джансън. Стигнала тъкмо в мига, в който сме влезли вътре. Зачакала да излезем. Чакала много дълго, но не се появил никой, защото Селестин се измъкнала през градината, убедена, че никой не я е видял да влиза в замъка.

Докато аз съм бълнувала трескаво, затворена с мъртвата Алис, Джили наблюдавала вратата на килията от стаята на г-ца Джансън.

Конън се прибрал към единайсет часа и много се изненадал, че не го чакам.

Посрещнала го г-жа Полгри.