Скулпторът се зае да нахвърля с бясно темпо ескизи върху листове сива хартия. Няколко минути изминаха в мълчание.
После Ритин безсилно отпусна ръце.
— Не става! Много е бързо! Вие се движите така стремително, както и мислите. Изпълнявайте само крайните движения и когато ви направя знак, «застивайте» на място!
Така работата тръгна по-добре. След привършването на сеанса скулпторът се залови да опакова голямата купчина скици.
— Ще продължим утре!. Впрочем разрешете ми да постоя, да почакам. Вие ще разговаряте с «Ангелите», а аз ще ви порисувам и седнала. Никога не съм мислил, че хората от висшата цивилизация ще бъдат такива яки!
— Тази грешка не е само ваша. Мнозина наши прадеди са мислили, че човекът на бъдещето ще стане тънък, крехък и нежен. Прозрачно цвете на гъвкаво стебълце.
— Точно така, точно така, дори го казвате със същите думи! — провикна се скулпторът.
— А с какво ще живея, ще преодолявам живота, ще се боря с него и в същото време ще му се радвам? За сметка на машината ли? Какъв живот ще е това? За да стана майка, по телосложение аз трябва да представлявам амфора на мислещия живот, иначе ще осакатя детето. За да понасяме натоварването с трудни дела, защото само така човек живее пълнокръвно, ние трябва да бъдем силни, особено мъжете ни. За да възприемаме света в цялата му пъстроцветност и дълбочина, ние трябва да притежаваме остри сетива. На бюрото на Председателя на Съвета на Четиримата аз видях символична скулптура. Три маймуни: едната е запушила ушите си, друга е затулила очите с лапите си, третата е закрила устата си. А противно на този символ на тайната и покорното поведение човекът е длъжен да чува всичко, да вижда всичко и да говори за всичко.
— Когато вие обяснявате, всичко е ясно — каза скулпторът, — но това не ми помага да разбера разностранността на вашата особа. С глината ще започна да работя, когато навляза в образа. Странен, небивало прекрасен образ, но не чужд — и това ще ми създаде допълнителни главоболия. Разберете ме, такова нещо отведнъж не става!
— Не ме убеждавайте, разбирам всичко. И ще поседя още с вас, след като всички си отидат. Но преди да дойдат «Сивите ангели», трябва да разбера за Светилището на трите крачки. Научихте ли нещо, Гахден?
— Светилището е било създадено по време на основаването на храма, когато религиозният култ към времето бил в разцвета си. Тук можели да влизат само онези, които били преминали трите стъпала на изпитанието или трите крачки на посвещаването.
— Значи аз не съм сгрешила — тази вяра е била донесена тук от Земята! Вярата в това, че заслугите могат да се постигнат веднъж завинаги, без продължително служене и без борба. И ето че тук за две хилядолетия те не са могли да достигнат дори уравновесяване на силите на мъката и радостта!
— За какви изпитания говорите? — заинтересува се скулпторът.
— Във всяка религия съществуват изпитания преди посвещаването в най-високото, тайното знание. Те са три, трите крачки към индивидуалното величие и мощ. Сякаш може да съществува някаква отделна сила, независеща от останалия околен свят.
Първото изпитание, така нареченото «изпитание с огън», е придобиването на издръжливост, на висше мъжество, достойнство и доверие към себе си, това е един вид процес на изгаряне на всичко лошо в душата. След изпитанието с «огън» все още е било възможно да се върнеш назад, да станеш обикновен човек. След другите две връщане назад няма: който ги е понесъл, вече не може да живее делничен живот.
— И всичко това се е оказало суеверие, така ли? — попита, леко заеквайки, Таел, който се появи от галерията.
— Далеч не всичко. Ние сме възприели много от тези неща за психологическата тренировка. Но вярата във върховното същество, което бди над най-добрите съдби, е била наивна отживелица от пещерната представа за света. Дори нещо по-лошо — отживелица от религиозния фанатизъм на Тъмните векове.
В подземието, озъртайки се, влязоха осем души със сурови дори за мрачните тормансиани лица, с тъмносини плащове, свободно наметнати върху рамената им.
Архитектът Гахден понечи да ги заведе при Родис, но първият от тях небрежно го отстрани.
— Ти ли си владетелката на земните пришълци?… Ние дойдохме да ти благодарим за апаратите, за които сме мечтали хилядолетия. Много векове ние сме се крили и бездействували, а сега отново можем да поведем борбата.
Фай Родис погледна твърдите лица на влезлите — от тях лъхаше воля и ум. Те не носеха никакви украшения и знаци, облеклото им, с изключение на плащовете, наметнати очевидно за нощното странствуване, по нищо не се различаваше от обикновеното облекло на средни «джи». Само всеки имаше на палеца на дясната си ръка широк пръстен от платина.
— Отрова ли е това? — попита Родис предводителя, като го покани с жест да седне и посочи пръстена.
Той вдигна едната си вежда съвсем като Чойо Чагас и едва разтегли устни в сурова усмивка.
— Последното ръкостискане на смъртта — за онези, върху които падне изборът ни.
— Откъде идва името на вашето дружество? — попита Родис.
— Не ми е известно. По този въпрос не са останали никакви предания. Така сме се наричали от самото основаване, тоест от момента на появяването ни на планетата Ян-Ях от Белите звезди или от Земята, както твърдите вие.
— Така си и знаех. Наименованието на вашето дружество е по-дълбоко по смисъл и значително по-древно, отколкото си мислите. През Тъмните векове на Земята се родила легендата за великото сражение между Бога и Сатаната, между доброто и злото, между небето и ада. На страната на Бога се били белите ангели, на страната на Сатаната — черните. Целият свят бил разделен на две, докато Сатаната заедно с черното си войнство не бил победен и запратен в ада. Но имало и ангели, които не били нито бели, нито черни, а сиви, те не тръгнали с никого, на никого не се подчинявали и не се сражавали на ничия страна. Небето ги отхвърлило, не ги приел и адът и оттогава те завинаги останали между рая и ада, тоест на Земята.
Навъсените пришълци слушаха със светнали очи: легендата явно им харесваше.
— Името «Сиви ангели» било възприето от едно тайно дружество, което се борело срещу зверствата на инквизицията през Тъмните векове. Струва ми се, че вие сте наследници тъкмо на тези ваши земни братя.
