— Ще ви открия, негодници! Непременно ще ви открия! Има да съжалявате, че сте разгневили Тибур, ловеца на тролове!

Вместо да ви спре, заканата удвоява силите ви. Само след няколко минути достигате подножието на планината и поемате нагоре по стръмния склон.

Дори посред бял ден изкачването би било трудно, а сега на моменти е просто невъзможно. Грамадни скали често препречват пътя ви, в краката ви се заплитат жилави храсти, коварни сипеи ви принуждават да се връщате и да заобикаляте. Но въпреки всичко продължавате да се стремите все напред и напред — към свободата.

Не знаеш колко време е траяло бягството, но трябва да са минали поне два часа, когато най-сетне спирате да си починете между скалите. Всички дишате тежко — даже джуджето, чийто народ се слави със своята издръжливост.

Ненадейно от тъмнината долита шум на падащи камъчета. Скачаш на крака и свиваш юмруци, готов за схватка с преследвачите. Но вместо преследвачи от мрака се появяват… таласъмът и маймуната. Преди да се опомниш, таласъмът пъхва в ръцете ти зареден арбалет и самодоволно заявява:

— Вземи. Да видиш, че и от таласъм има полза. Задигнах това от Тибур. Май се канеше да ти надупчи кожата, обаче аз му обърках плановете.

Оглеждаш арбалета. Стабилно оръжие със стоманен лък и кух приклад, в който има още четири тежки железни стрели. Добре би било да го задържиш, но разбираш, че при бягството тежестта му ще ти пречи.

Ако задържиш арбалета, мини на 67.

Ако не желаеш да го носиш, прехвърли се на 4.

Елфът тежко въздъхва, но не възразява. За няколко секунди в залата настава тишина.

— Е, какво ще правим сега? — раздава се зад гърба ти грубоватият глас на трола.

Мини на 57.

Свиваш рамене. Какво пък толкова, нека дойде. Глупаво би било да се правиш на командир.

Докато се промъкваш между стъблата на брезите, гласовете стават все по-силни. Групата наближава. Откриваш място, откъдето ще можеш да виждаш открития склон, и залягаш зад един дънер.

Неочаквано Гилмориен те потупва по рамото и прошепва с укор:

— Ех, човече… Та ти нямаш никакъв усет за гората! Не виждаш ли, че си избрал най-лошото скривалище? Ела малко по-настрани.

Ако приемеш предложението на Гилмориен, мини на 260.

Ако откажеш, прехвърли се на 263.

Вече си вътре, когато внезапно груба ръка те спипва за яката. Стреснато скачаш на крака. Пред тебе стои огромен мъжага с кожени дрехи и железни гривни на китките.

— Накъде така, приятелче? — пита той със зловещ глас. — Имам чувството, че не си платил на входа.

Печално свиваш рамене. Прав е и нямаш какво да му кажеш.

Мъжагата се ухилва зловещо.

— Хайде, пръждосвай се, додето не съм решил да те пребия за назидание на останалите.

С наведена глава тръгваш към изхода. Внезапно онзи подвиква изотзад:

— Хей, хитрецо! Ако толкова ти се иска да посетиш представлението, имаш един шанс. Предлагам ти да се биеш срещу трола.

Ако се съгласиш, мини на 186.

Ако не поемеш подобен риск, мини на 213.

Стискаш зъби и се мъчиш да удържиш гнева си, ала не знаеш дали ще успееш.

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 6 — мини на 42.

От 7 до 12 — прехвърли се на 196.

Харесваш спътниците си, но вече знаеш, че всеки от тях си има недостатъци. Затова им заръчваш да те чакат близо до пътя и се отправяш сам към „Желязната корона“.

Въпреки лошите предчувствия, ти се мъчиш да бъдеш храбър. Какво пък толкова? Ще купиш малко храна и веднага се връщаш при останалите. Не изглежда чак толкова трудно.

Когато влизаш в хана, настроението ти е почти весело.

Мини на 141.

Завръщаш се в своята тясна стаичка зад работилницата, но видяното тази вечер не ти дава покой. Цял час крачиш напред-назад между четирите стени, докато накрая не издържаш. Излизаш и отново тръгваш към цирка.

Нощта е обгърнала заспалото градче. По улиците не се мярка жива душа. Наближаваш шатъра сред пълна тишина и изведнъж до слуха ти долита тиха, безкрайно нежна песен. Никога не си чувал подобни омайни звуци, но веднага се досещаш — това е една от легендарните магически песни на елфите. И макар че не разбираш нито една дума, смисълът прониква право в сърцето ти. Плененият елф те моли да го освободиш.

Много добре знаеш, че ако го сториш, ще нарушиш закона. А и шансовете за успех са нищожни. Как ще се справиш с ключалките и дебелите решетки?

Но когато си припомняш колко тъжен изглежда пленения елф, разбираш, че не ще имаш сили да откажеш. Пристъпваш напред и неуверено спираш пред брезентовата грамада на цирка. Какво ще решиш?

Ако се опиташ да освободиш елфа, мини на 249.

Ако не желаеш да го сториш, мини на 135.

— Търпението ми се изчерпа! — възкликва вождът. — Може и да греша, но не ще допусна компромиси с гордостта на моя народ. Напуснете Елоида незабавно и вече никога не се завръщайте тук!

Единият край на обръча се разтваря. Лъковете на елфите отново са насочени към вас и ти разбираш, че всякакви увещания са излишни. Въздъхваш и бавно тръгваш към покрайнините на гората.

Мини на 107.

Майсторът се навъсва.

— Чакай бе, момче! Нали онзи ден ти дадох два гроша. Похарчи ли ги? — Той се почесва по тила и въздъхва. — Хайде, от мен да мине. Ще ти дам. Ама гледай да не ти стане навик.

Сам не знаеш защо си толкова щастлив, когато привечер с един грош в ръка изтичваш към цирка. Мини на 43.

— Правилно! — възкликва джуджето. — Тази площадка не е създадена току-така! Трябва да има някакъв изход.

Разпръсквате се по площадката и започвате внимателно да опипвате всеки камък. След минута таласъмът надава тържествуващ вик:

— Открих! Тези плочи се движат!

Веднага изтичваш към него. Наистина, две от плочите в ъгъла на площадката поддават при натиск. Около тях е издигнат правоъгълен бордюр, навярно за да не бъдат настъпени случайно. По всичко личи, че тези две плочи управляват някакъв скрит механизъм.

Ако искаш да натиснеш една от тях, мини на 280.

Ако не искаш да рискуваш и предложиш да се изкачите нагоре по спиралната стълба, мини на 136.

Когато спирате пред купчината камъни, тролът лекичко те измества настрани и протяга ръце.

— Отдавна трябваше да свършим тая работа. Но не се безпокой, след малко пътят ще е свободен.

Мини на 180.

Слизането надолу не е особено трудно. Малко след полунощ минавате край светещите прозорци на хана „Желязната корона“ и продължавате към Големия кръстопът.