От 7 до 12 — продължи на 61.

— Чакай ме тук — прошепваш ти. — Не се намесвай в никакъв случай, освен ако усетиш, че съм в опасност.

Таласъмът кимва и се прилепва до стената край светещия прозорец. В тъмнината фигурата му почти не се забелязва.

Вече се готвиш да продължиш напред, когато забелязваш как нещо дребно и космато се втурва от мрака към Шургуп. За момент те обзема страх, после се усмихваш. Маймуната! Тия двамата май наистина са неразделни. Е, какво пък, нека да са заедно. Само да не вдигат шум докато си вътре.

Отправяш се към вратата и решително влизаш в хана.

Мини на 141.

Пътят се оказва по-дълъг, отколкото си предполагал и когато излизате на прохода, нощта вече отдавна е настъпила. В небето над главите ви блестят хиляди звезди. Хладният вятър се спуска от шеметните висини на Химур-Ган.

Внезапно по планинските склонове се търкулва като гръмотевица ехото на чудовищен глас:

— ТВОЙ СЪМ… ТВОЙ… ТВОЙ… твой… твой… вой… ой… ой…

Арнир подскача и застива на място. Гилмориен запушва ушите си с длани. Шургуп се свива и прегръща маймуната. Няколко секунди стоите неподвижно, после джуджето прошепва:

— Какво беше това?

— Беше гласът на Тибур — тихо казва Гилмориен. — Намерил е онова, което търсеше и сега тия места не са добри за нас. Да се махаме час по-скоро!

Ти си на същото мнение. Накъде ще поведеш групата?

По планинските пътеки на северозапад, към връх Уруг-Ган — мини на 172.

По пътя на североизток, към гората Елоида — прехвърли се на 237.

По пътя на юг, към Големия кръстопът — отгърни на 143.

В крайна сметка страхът побеждава. Обръщаш гръб на цирка и тръгваш към градчето.

Ако днес е първата вечер, мини на 19.

Ако е втората вечер, мини на 118.

Минавал ли си вече нагоре по стълбата?

Да — продължи на 148.

Не — прехвърли се на 156.

Вождът сърдито поклаща глава.

— Укриваш нещо важно от мен и би трябвало да възнаградя мълчанието ти със смърт. Но не искам да осквернявам гората с кръвта ви. Напуснете Елоида незабавно и вече никога не се завръщайте тук!

— Почакай, братко — намесва се Гилмориен. — Има и още нещо…

Вождът поклаща глава.

— Ако е било важно, трябваше да го кажете най-напред. Ако не е важно, защо да хабим думите? Казах вече. Вървете си и не се завръщайте!

Единият край на обръча се разтваря. Лъковете на елфите отново са насочени към вас и ти разбираш, че всякакви увещания са излишни. Въздъхваш и бавно тръгваш към покрайнините на гората.

Мини на 107.

Един час по-късно твоят малък отряд стои пред висока каменна арка насред блатата. Старият елф я посочва и се усмихва.

— Това е Устуримската врата. Не е онази, която търсите, инак отдавна да сме я отворили. Но все пак благодаря на съдбата, че ви доведе. Без вас двете ни племена щяха да се изтребят до крак, а мрачната сила щеше да се смее в онова зловещо капище под Химур-Ган. Вървете сега и дано да успеете в своето търсене.

Съпроводени от същата група елфи, вие тръгвате обратно към мястото, където сте заловени. Когато го достигате, водачът на патрула махва с ръка.

— Тук се разделяме с вас. Простете ни, ако сме били несправедливи. Във времена като днешните трудно се различава враг от приятел.

Мини на 50.

Неохотно се прибираш в тясната си стаичка зад работилницата. Лягаш си, но до късно не можеш да заспиш, защото из главата ти се въртят мисли за цирка. Дали ще успееш да посетиш утрешното представление?

Когато на следващия ден майсторът влиза в работилницата, ти го пресрещаш още от прага с молба за един грош.

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 168.

От 7 до 12 — попадаш на 205.

— Как да ти докажа? — тъжно отвръща Гилмориен. — Нямам нищо освен думата на елф, която доскоро се смяташе за по-чиста от изворна вода.

Струва ти се, че усещаш със самата си кожа колебанието на водача. Сега съдбата ще реши всичко.

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 4 — мини на 127.

От 5 до 8 — продължи на 265.

От 9 до 12 — прехвърли се на 22.

Общата зала на хана е задимена и шумна. Около голямата дъбова маса са насядали десетина едри мъже с чаши вино и пиво. Увлечени в няколко разговора едновременно, те почти не ти обръщат внимание. Само дебелият мустакат ханджия те забелязва още от вратата и дотичва насреща ти.

— Какво ще обичате, млади господине?

— Трябва ми храна за из път — отговаряш ти. — Хляб, сирене, шунка, сушена риба, варени яйца… каквото се намери, стига да е повечко.

Ханджията пъргаво изчезва през задната врата и не след дълго се завръща с претъпкана вехта торба.

— Готово, млади господине. Изпълних всичко точно както наредихте, даже си позволих да прибавя малко ябълки и няколко глави лук. Е, хайде сега да ми платите. Чисти сметки — добри приятели, както се казва, хе-хе-хе…

Поемаш торбата от ръцете на гостилничаря и изваждаш кесията си. С какво ще му платиш?

С една златна монета — мини на 157.

С шепа медни грошове — продължи на 152.

Бавно поклащаш глава.

— Не, безнадеждно е. Нищо няма да излезе…

От гърдите на таласъма се отронва тежка въздишка.

— Аз съм виновен — горчиво изрича той и се тупва с юмрук по главата. — Глупак съм! Глупак и невежа! Ако знаех повече букви…

Джуджето пристъпва към него и го потупва по рамото.

— Не си виновен. Ти все пак знаеше нещо. А аз не мога да разчета дори една буква от писмеността на собствения си народ.

Усещаш, че унинието обхваща цялата група, затова побързваш да отклониш разговора от неприятната тема.

— Е, приятели, накъде ще продължим сега?

Вместо отговор всички погледи отново се отправят към тебе. От бягството насам непрекъснато си поемал ролята на ръководител и по всичко личи, че така ще продължи и занапред.

Ако още не си опитвал да отвориш Първата врата и желаеш да го сториш сега, мини на 188.

Ако искаш да излезете от залата през малката вратичка в левия ъгъл, прехвърли се на 28.

Ако смяташ, че е най-добре да се върнете обратно към хоризонталното разклонение, продължи на 40.