— Е, момчета, слушайте внимателно. — Групата му приклекна в кръг и той включи холографската видеокарта. Цветните светлини на дисплея осветиха лицата им — първо на високия мичман втори клас Мурка, помощника на Торн, после на още двама едри войници. Сержант Лорийн Андерсън, водачка на въздушния фургон, заедно с боеца Сенди Хенълд и капитан Торн бяха определени за външна поддръжка. Майлс имаше някои бараярски предразсъдъци срещу вземането на жени-бойци в комплекса Риовал. За Бел Торн това важеше с два пъти по-голяма сила. Не че полът беше от значение за последствията в случай на плен, дори ако една десета от слуховете, които бе чувал, излезеха верни. Но пък Лорийн претендираше, че може да прекара всеки направен от човек летателен апарат през иглени уши, макар че според Майлс тя никога през живота си не беше вдявала нещо в иглени уши. Все пак не беше възразила срещу назначаването й във външната поддържаща група.

— Главният ни проблем е, че все още не знаем къде точно в комплекса се намира това създадено в Къща Барапутра същество. Така че най-напред трябва да проникнем през оградата, външните дворове и главното здание тук и тук. — Майлс натисна едно копче на контролното табло и по проектирания маршрут светна червена нишка. — След това бързо хващаме някого от хората вътре и му прилагаме фаст-пента. От този момент нататък ще се надбягваме с времето. Ключовата дума е тишина. Не сме дошли да убиваме хора и не сме във война със сътрудниците на Риовал. Дръжте стънерите, плазмените дъгомети и останалите оръжия прибрани, докато открием целта. Справяме се бързо и тихо с нея, аз вземам генетичните материали — той докосна куртката, под която беше специалната кутия, в която щеше да запази живи генетичните материали, докато се върнат на „Ариел“ — и отлитаме. Ако нещо се обърка преди да взема скъпата порция месо, не се опитвайте да си пробиете път с бой. Не си струва. Тук имат странни съкратени процедури по обвинение в убийство и не виждам никаква нужда някой от нас да завърши като източник на резервни органи в банките за плът на Риовал. Ще чакаме капитан Торн да се уговори за откуп и след това ще изпробваме нещо друго. В случай на критични обстоятелства имаме едно-две нещица за Риовал.

— На ужасни критични обстоятелства — промърмори Бел.

— Ако нещо се обърка, след завършването на касапската мисия прилагаме бойните правила. Образецът трябва на всяка цена да бъде предаден на капитан Торн. Лорийн, сигурна ли си за мястото, откъдето трябва да ни вземеш при критични обстоятелства?

— Да, сър. — Тя посочи видеоекрана.

— Разбраха ли всички? Въпроси? Предложения? Съображения, възникнали в последния момент? Няма! Тогава да се проверят радиостанциите, капитан Торн.

Всички радиостанции-гривни бяха в изправност. Мичман втори клас Мурка внимателно прибра в джоба си кубчето с холографското копие на картата, за която преди няколко часа бяха платили почти колкото за закупуване на цяла строителна фирма. Четиримата от групата за проникване в комплекса излязоха от фургона и се сляха с мразовитата тъмнина.

Тръгнаха през гората. Замръзналите листа и клонки се плъзгаха под краката им и разкриваха слой хлъзгава кал. Мурка зърна една охранителна видеокамера и преди да ги беше засякла, я заслепи с микровълнов импулс. Едрите момчета с лекота прехвърлиха Майлс през стената на комплекса. Той се опита да не мисли за древния кръчмарски спорт да се подхвърлят джуджета. Вътрешният двор беше гол и утилитарен — товарни докове с големи затворени врати, контейнери за събиране на отпадъци и няколко паркирани коли.

В нощната тишина прозвучаха стъпки и те бързо се свиха зад един контейнер. Покрай тях мина облечен в червено пазач с инфрачервен скенер в ръка. Клекнали, покрили главите си с наметките си, те приличаха на чували за смет. Щом пазачът отмина, на пръсти тръгнаха към товарните докове.

Тръбопроводите. Ключът за проникване в комплекса на Риовал се оказаха тръбопроводите — за отопление, за достъп до силовите оптически кабели, за комуникационната система. Бяха тесни. Прекалено тесни за едри хора. Майлс свали наметката си и я подаде на човека зад себе си.

После, стъпил на раменете на мичман втори клас Мурка, Майлс внимателно свали разположената високо на стената над вратите на товарния док вентилационна решетка, мълчаливо я подаде надолу, огледа се и се мушна в дупката. Беше тясна дори и за него. Той се спусна леко на бетонния под, намери таблото за отваряне на вратата, прекъсна веригата на алармената система и повдигна вратата на около метър. Групата се промуши под нея и той тихо спусна вратата на мястото й. Дотук добре. Не се беше наложило да разменят нито дума.

Отнякъде се появи един облечен в червено служител с електрокар, натоварен с почистващи роботи. Мурка докосна ръкава на Майлс и го погледна въпросително…

Майлс поклати глава. Не този. Бе малко вероятно работник по чистотата да знае къде се намира тяхната плячка. Не можеха да си позволят да оставят след себе си хора в безсъзнание. Електрокарът отмина.

Каналът за главното здание се намираше точно на мястото, показано от кубчето-карта. Както й очакваха, вратата в края на канала беше заключена.

Майлс отново се качи на раменете на Мурка. Кратко жужене на режещия инструмент — и той свали от тавана един панел, промуши се… слабата поддържаща рамка сигурно не би издържала по-тежък човек… и намери кабелите, захранващи ключалката на вратата. Точно мислеше върху проблема и вадеше инструментите от джобовете на униформената си куртка, когато Мурка сложи до него чантата с оръжията и тихо нагласи панела на мястото му. Майлс се хвърли по корем и притисна очи към пролуката. От коридора под него един глас извика:

— Замразете ги!

През ума на Майлс минаха най-люти ругатни, но той стисна зъби и продължи да гледа надолу към наемниците. За един миг те бяха заобиколени от половин дузина въоръжени охранители с червени куртки и черни панталони.

— Какво правите тук? — изръмжа сержантът на охранителите.

— О, по дяволите! — извика Мурка. — Моля те, не казвай на моя командващ, че си ни хванал тук. Ще ме тикне в карцера!

— Така ли? — каза сержантът и опря оръжието си в гърдите на Мурка: смъртоносен невроразрушител. — Горе ръцете! Кой си ти?

— Казвам се Мурка. Дойдохме с наемническия кораб на станция Фел, но капитанът не ни пусна да слезем. Помислете си само — да изминем целия път до Джексън Хол и този кучи син да не ни пусне! Да не ни разреши да видим комплекса на Риовал!

Охранителите в червени куртки извършиха бързо сканиране, не много внимателно, и откриха само стънери и част от устройствата за проникване зад охранявани обекти, които носеше Мурка.

— Сложих бас, че ще влезем, дори и да не е през официалния вход. — Мурка оклюма нос. — изглежда, ще го изгубя.

— Изглежда, вече го изгуби — изръмжа сержантът.

Един от неговите хора му подаде няколко дреболии, които беше взел от Дендариите.

— Не са въоръжени като убийци — отбеляза той.

— Ние наистина не сме убийци! — възрази обидено Мурка.

Сержантът на охраната взе един стънер.

— И ви очаква наказание за самоотлъчка?

— Не, ако се върнем преди полунощ. — Мурка едва не заплака. — Виж, командирът е истинско копеле. Може би има някакъв начин да ни пуснете, без никой да разбере, а? — Мурка бръкна многозначително в джоба си.

Сержантът на охраната го огледа.

— Може би.

Майлс слушаше възхитен. „Мурка, ако номерът ти мине, ще те повиша…“

Мурка спря.

— Не може ли първо да разгледаме? Не момичетата, само мястото? Така ще мога да кажа, че съм го видял.

— Това не е публичен дом, приятел! — отсече сержантът.

Мурка го погледна смаян.

— Какво?

— Това е биологическа лаборатория.

— О! — възкликна Мурка.

— Идиот! — намеси се един от охраната. Майлс безмълвно благослови хората си. Никой дори не вдигна очи нагоре.

— Но онзи в града ми каза… — започна Мурка.

— Кой? — строго запита сержантът.

— Ами онзи, дето ни взе парите — отвърна Мурка.