– Защо закрихте нелегалната организация? – Отправят се към овощната градина, като се провират под устремените към земята клони и стъпват по възлестите коренища.

– Много хора заминаха, малцина се върнаха. Разказваха ужасяващи истории. Някои просто изчезнаха, а други загинаха. Накрая изгубихме надежда. Или кураж, а може би и двете. – Брадуел спира да си поеме дъх. Обляга се на едно дърво. – Все още се надявам, че има оцелели, но в същото време ме е страх, че може всички да са загинали. Това не ми дава мира.

– Но ако не се бяха опитали да избягат, вероятно щяха да бъдат заловени от ОСР и да участват в Лова на хора, дори по-лошо, да послужат за живи мишени. Не са имали избор. А ти си помагал с каквото си можел.

– Съжалявам за Фандра – казва Брадуел

Тя поклаща глава.

– Все още се надявам. Просто не мога иначе.

Продължават нататък, минават покрай съборени конюшни и изпотрошена оранжерия. Финън бръмчи подире им, използвайки ръцете си, за да преодолее неравностите по пътя – корени, камъни и парчета стъкло. Брадуел диша дълбоко.

Преша зърва общежитието, където Уилда вероятно се приготвя за лягане. Втренчва се в един от светещите прозорци. Уилда. Иска ù се да я успокои, че се опитват да намерят решение.

Брадуел спира при циментовата стена, защитена от рухнала училищна сграда и останала непокътната от взривната вълна. Когато се приближава, Преша вижда какво е привлякло вниманието му – очертанията на човешка фигура – някой се е навел да вдигне нещо и в същия миг тялото му се е изпарило.

– В града имаше много такива следи – казва Брадуел. – Край някои от тях изградиха малки олтари.

– Дядо винаги ми ги показваше. Като малка се плашех, защото ми приличаха на мрачни призраци.

– Аз мисля, че са красиви – възразява Брадуел.

– Така е. – Преша си спомня как я бе упрекнал, че съзира красота навсякъде, само не и в себе си. Свежда поглед към главата на куклата – грозна, очукана и изцапана с пепел. Вярно е, казва си тя наум.

Внезапно духва силен вятър, после замира. Финън се свира между краката на Брадуел.

– Мисля, че Партридж е прав – казва Преша.

Брадуел не обича, когато Партридж се оказва прав.

– За какво? – пита неохотно той.

– Символът върху Финън не е знак за авторско право, както смяташе ти, всъщност е числото пи. – Щом чува името си, Финън присветва с лампички. – Уолронд ни дава указание. Отначало най-добрите от най-добрите са били двайсет и двама и от тях Уилъкс е избрал седем. Щом потърсих информация за пи, Финън ми обясни, че хората изразяват пи като три цяло и четиринайсет, но също и като двайсет и две делено на седем. Нали помниш, че с Ел Капитан преброихме думите в двете послания от Купола?

– Двайсет и две плюс седем е двайсет и девет – отвръща той. – Може да е съвпадение.

– Всяко съвпадение трябва да бъде внимателно обмислено. Мозъкът на Уилъкс все още работи с фикс-идеи. Пи е безкрайно число. Но което е по-важно, то е неделима част от окръжността. Куполите са окръжности. А Уилъкс е бил обсебен от куполите.

– Хм – изсумтява Брадуел, сякаш отстъпва от позициите си. – Куполи. Да допуснем, че Уолронд е създал празен файл за формулата, за да послужи като улика, а после я е скрил другаде. Във видеозаписа споменава, че трябва да надникне в бъдещето.

– Аз също мислих за това – отвръща Преша. – Трябвало е да надникне в бъдещето, за да намери сигурно скривалище за формулата. Може би Уилъкс е решил да пощади някои места, които е смятал за свещени. Той е отговарял за Детонациите – за планираното унищожение – така че е имал властта да го стори.

– Уолронд го нарече романтик, нали? – казва Брадуел. – Може би куполите са били специални за него.

– Именно – отвръща Преша.

– Но куполи е имало навсякъде, във всяка култура. Кой е бил най-ценният?

– Тук вече удряме на камък. – Тя докосва фигурата на стената.

– Уилъкс е изписал числа, смесени с букви. Опитвам се да открия нещо с помощта на Финън, но няма съвпадения.

– Кои са числата?

– Двайсет точка шейсет и две, четирийсет и две точка нула три, NQ-четири.

– Приличат на координати.

– Не намирам нито едно място на планетата, което да отговаря на тези координати.

Брадуел поглежда към небето. Отслабнал е, станал е по-изпит, а скулите му – по изразителни.

– Може би не са за тази планета.

– Ако формулата е скрита някъде във вселената, спукана ни е работата.

– Звездите също имат координати. – Брадуел свежда поглед към Финън. – Използвай числата, които Преша ти е дала, и провери дали не се отнасят за някой от обектите над нас – съзвездия, звезди, планети.

Финън забръмчава тихичко, докато яйцето в него се върти. Преша не знае много за нощното небе. Звездите са скрити от пепелта толкова отдавна, че човек рядко може да ги зърне. Дядо ù обичаше да чертае схемите им – Орион, Голямата мечка, Млечния път. Беше ù споменал, че има легенди за звездите, но нищо повече. Накрая Финън грейва в светлина, разкривайки бавно въртящ се модел на нощното небе. Появяват се думите: ректасцензия: 20.62 ч.; деклинация: +42.03°; квадрат: NQ4; зона: 804 кв градуса, изписани до съзвездие с името Северен кръст (Cygnus).

– Сигнус? – изрича смаяно Брадуел. – Всички пътища водят до тази дума.

– Какво имаш предвид?

– Днес размишлявах върху второто ти име – обяснява Брадуел. – „Бриджит‟ означава огнена стрела. Бриджит е и име на светица, а преди това на езическа богиня. Свързва се с огъня, била е покровителка на поетите, знахарите и ковачите. Поставила е началото на оплакването на мъртвите – начин за изразяване на скръбта чрез жалостиви вопли и ридания. Изгубила е сина си. Лицето ù е било наполовина красиво, наполовина грозно.

Преша забива поглед в земята. Усеща обгорените места на окото си – пареща треска, сякаш току-що се е изгорила, която плъзва по цялото ù лице. Описанието не отговаря ли и на самата нея – наполовина нормална, наполовина обезобразена?

– Но най-важното, Преша, е това, че неин символ е бил лебедът.

Вятърът опарва очите ù. Тя вдига ръка и докосва медальона във вдлъбнатината на ключицата ù. Лебедът е била майка ù, а не тя. Поглежда мрачното небе, премрежено с воал от пепел. Обзема я чувството на дълбока загуба, залива я непреодолима скръб, примесена с объркване.

– Майка ти неслучайно е искала да ти го остави – казва тихо Брадуел. – Това е чудесно завещание. Да наследиш тази част от нея.

– Само че аз не го искам. Какво от това, че е била жената лебед? Била е заложница на двама силни мъже. Криела ме е, сякаш съм позорна тайна? Аз не съм лебедът. И не искам да имам нищо общо с нейното завещание.

– Съжалявам – казва Брадуел. – Мислех, че това ще те направи щастлива.

Тя посочва светлината – същата, която мислеше, че идва от стаята на Уилда.

– Ако искаме да спасим Уилда, единственият важен въпрос е защо Уилъкс е бил толкова обсебен от лебеда. Какво е означавал той за него? Върху това трябва да се съсредоточим. Да си поставим проста и ясна цел. – Тя опира длани на очертанията върху стената. – Спомена нещо за огъня. Бриджит е била олицетворение на огъня, огнена стрела. А Уилъкс е написал, че е възроден сред пламъци. Какво означава това?

– Не знам.

– Рано или късно ще трябва да приемем, че има загадки, които не можем да решим. – Замисля се за глупавите любовни стихове на Уилъкс и за онези проклети преплетени змии, които неспирно е рисувал. Може да са просто налудничавите драсканици на лабилен млад човек, направени без особена причина.

– Ще успеем да намерим достатъчно отговори. Спомни си какво каза Уолронд – кутията е ключът към следващия ни ход. Това е всичко, от което се нуждаем.

– Значи не задаваме правилните въпроси – казва Преша.

– Какво имаш предвид?

– Не съм сигурна. Явно второто ми име означава нещо, но какво значат имената на Партридж и Седж?

– Знаеш ли трите им имена?

Тя поклаща глава.

– Ингършип веднъж назова Партридж с цялото му име. Знам, че първото е Рипкард, но другите не помня.