Преша

Мъх

Преша и Брадуел живеят в малка вила, където ги доведе спасителният отряд в нощта, в която едва на умряха. Избраха малката къщичка с каменни стени, обрасли отвсякъде с мъх, заради малката печка, с която лесно се отопляваше. Преша се възстанови бързо от хипотермията, но в дробовете на Брадуел се бе насъбрала вода. Нещо, което оцелелите познават добре – затруднено дишане, пристъпи на кашлица.

През последните три седмици Преша посвещава времето си на две неща – да изучава внимателно Финън и оставените от Уолронд записки и да се грижи за Брадуел, който спи почти непрекъснато.

Отначало Преша пишеше на хартия, нещо много ценно, но когато хартията свърши, продължи да пише на тясната маса. А когато и там не остана празно място, използва дъска за рязане, а после камъни от овощната градина. Старае се да пише със ситен почерк. Във вече познатите ù трептящи конуси от светлина Финън прожектира видеоклипове, изображения на сканирани документи – удостоверения за раждане, брачни свидетелства, смъртни актове, дипломи, академични справки – както и ръкописните бележки на Уилъкс за книгите, които чете, с номера на страници, но не и заглавията, или пък авторите – безкрайни неясни записки, които Преша преписва дословно.

В това време Брадуел се надига от леглото, колкото да отпие глътка вода или малко свински бульон. Ел Капитан се е погрижил войниците да им носят храна и понякога да ги посещава медицинска сестра. Финън помага с информация за пневмониите, за възможните рискове, начините на лечение и лекарствата, с каквито не разполагат. Но Преша не го вини. Все пак той се опитва да бъде полезен.

Ел Капитан я умоляваше да не стои при Брадуел – бе възможно да е заразен. Тя категорично отказа

– Аз съм добър приятел.

Нима са само приятели? Преша си спомня тялото му, голо и мокро. Понякога я измъчва мисълта, че я бе видял почти гола. Дава си сметка, че е глупаво да се притеснява. Щяха да умрат. Какво толкова, че е била без дрехи? Той спаси живота ù. Ала при тази мисъл я обзема безпокойство, сякаш всичко се случва в момента. В съзнанието ù изплува усещането за допира на кожата му до нейното треперещо тяло и изведнъж усеща, че отново пропада в тази непозната бездна. Пропада, пропада, пропада – в мрежите на любовта?

Точно сега е себично и глупаво да мисли за такива неща. Присяда на леглото му в очакване на мига, в който Брадуел ще дойде на себе си, ще примигне срещу светлината и ще я познае. А може и да се влоши. Водата в белия дроб има фатални последствия. Не бива да се отдава на такива мисли. Най-добре да се хваща за работа. За да му покаже докъде е стигнала, щом дойде в съзнание. Та нали тя оцеля! И той ще успее.

Тя става и се обляга на обраслата с лишеи стена. От всички видеоклипове, съхранени в паметта на Финън, има един, който Преша превърта отново и отново – родителите ù като млади. Разполага с подробни бележки за него. Просто не може да му се насити. Обикновено го моли да ù го пусне, но сега като награда за дългото ровене из записките на Уилъкс, Преша му казва:

– Финън, пусни ми отново онзи филм.

Финън се включва, създавайки трептящ конус от светлина. Първо се появява майката й; смее се, огряна от слънцето, и отмята къдравата си коса. После до нея застава млад мъж, сигурно е баща ù. Има тъмни бадемовидни очи като нейните и закачлива, малко странна усмивка. Намират се сред поле, облечени с кадетските си униформи; не носят колани, а яките им са разкопчани. Двамата махат към камерата.

Преша копнее да се спусне към слънчевото поле, да хване майка си и баща си за ръце и да им каже: „Това съм аз. Вашата дъщеря. Ето ме. Тук съм.“ Образът на родителите ù – толкова красив, толкова истински – е болезнен и прекрасен. Липсват ù по особен, по-интимен начин.

В далечината зърва Улиъкс – би го разпознала навсякъде – с вечния му бележник. Увлечен е в разговор с мъжа, чието лице Преша си спомня от моргата, от вестникарската изрезка, затисната с камбанката – кадетът, чиято смърт е обявена за злополука. Лев Новиков. Навели са глави един към друг в напрегнат разговор. Майка ù се приближава към тях, показвайки им, че камерата е включена. Подканя ги да помахат. Понечва да хване ръката на кадета. Лев я притегля към себе си и я целува. Уилъкс слага бележника под мишница. После помахва, пъха ръка в джоба си и се отдалечава.

Преша извръща поглед от трептящата светлина, от което покритите с мъх стени заблестяват. Дали целувката не означава, че майка ù е имала връзка с Лев? Всички ли са я обичали? И коя всъщност беше Арибел Кординг? Преша недоумява как е възможно с такава лекота да даваш и да приемаш любов. Може би майка ù е имала непостоянен нрав? Подчинявала се е на сърцето си, а не на разума. Преша би трябвало да е благодарна; нали това е причината да се роди. И все пак ù се иска майка ù да е била... каква? По-силна? Не така влюбчива? Любовта е лукс. Нещо, което не можеш да си позволиш, когато се бориш за своето оцеляване и за живота на други хора. Колкото и да не ù харесва, Преша стига до заключението, че майка ù е била разточителна и подвластна на чувствата си. Какво е спечелила от това?

Брадуел издава стон. Изритва с крак завивките. Преша го вика с надеждата, че идва на себе си, но накрая той отново притихва. Ако в този миг бе отворил очи и я бе познал, какво щеше да му каже?

Преша си дава сметка, че страхът подлага любовта ù на изпитание. Може би влюбвнето не е признак на слабост, а на кураж. Може би любовта не означава да загубиш ума си, а да се осмелиш…

Записът свършва с пращене. Стаята помръква. Тя прокарва пръсти по камъните, изписани с нейните бележки. Медицинската сестра я бе посъветвала да говори на Брадуел. Ще бъде добре за него. Не е изключено да те чува дори в съня си.

Затова Преша непрекъснато го осведомява за събитията. Каза му, че макар и да не знаят със сигурност, Партридж е в Купола, защото паяците роботи са деактивирани. В деня след пристигането им в наблюдателния пост разбрали как за миг от тях се разнесло пращене, след което краката им се изопнали, а дисплеите угаснали. Разказа му, че Ел Капитан е в един медицински център в града, където отстранява паяци роботи, които все още са впити в телата на хората.

Преша премълча само лошите новини – още деца бяха изчезнали. Някои се бяха върнали, две от тях скитали из пазара. Едно бе намерено заспало в гората, а друго – бе заварено в леглото, като че никога не е изчезвало, само дето, подобно на Уилда и останалите деца, тялото му беше съвършено – всички белези и следи от изгаряния бяха излекувани, ампутираните крайници – израстнали наново, а пъпът – покрит с нова кожа. Ел Капитан бе наредил да доведат децата и да ги държат в сградата на общежитието под охрана, за да не попаднат в ръцете на последователите на Купола. Уилда е настанена там. Въпреки че ù липсва, Преша не може да я посети; не е изключено Брадуел да е заразно болен, а имунната система на детето може да отслабва с дегенерирането на клетките.

Подобно на Уилда, децата бяха програмирани да не съобщават много информация.

– Пропаганда – каза Ел Капитан. – Невръстни говорители на Купола. – Всяко послание, както при Уилда, завършва с келтски кръст.

Наричат ги пречистени, тъй като не са истински Чисти, а дубликати. Всички имат тикове на ръцете и главата.

Преша се надява да открият формулата, която да използват в комбинация с мускалите на майка ù и с третата мистериозна съставка. Може би ще успеят да спасят децата, преди да е станало прекалено късно. Никога няма да признае пред Брадуел, че понякога се взира в главата на куклата толкова дълго, опитвайки се да си представи как изглежда ръката отдолу, че накрая очите ù се замъгляват от сълзи. Да се отърве от главата на куклата? Сигурно това е другата причина да работи така неуморно.

– Знаеш ли, Брадуел, за мен Уилъкс си остава непознат – казва тя. Как да систематизираш бълнуванията на един безумец? Как да откриеш указания, които биха имали смисъл за някой от седморката или за родителите на Брадуел? В крайна сметка Уолронд е насочил всички улики към тях. Пък и Брадуел познава Уилъкс по-добре от нея. – Имам нужда от теб – казва тя. – Събуди се и ми помогни. – Работата е там, че никак не е сигурна дали ще ù помогне, дори да беше буден. Брадуел копнее да научи истината, а не формулата.