– Добре ли си? – прошепва Брадуел. Май си личи, че не е на себе си.

– Добре съм – отвръща тя и излиза от вцепенението си.

– Момичето е от оцелелите – обяснява Ел Капитан. – Отведена е в Купола, там е пречистена и после е върната обратно. Носи послание.

– Пречистена ли? – прошепва Преша. – Това е невъзможно.

– Но е истина – отвръща Ел Капитан.

– Истина! – повтаря Хелмут с блеснали очи.

По гърба на Преша плъзват тръпки. „Възможно ли е да те пречистят?“

Скоро от мрака изплуват две млади жени на възрастта на Преша и едно момиче, облегнало гръб на стената. Ел Капитан представя жената с набръчканата кожа на лицето – Маргит. Другата е приятелка на Маргит и е сляпа. Ел Капитан не я назовава по име.

– Поклонници на Купола – процежда той с погнуса.

– А пред какво да се прекланяме? – обажда се в своя защита сляпата.

Брадуел мрази поклонниците на Купола.

– Куполът е ваш враг, а не божество – отвръща ядосано.

– Щом чуеш новото послание – казва Маргит, – ще си вземеш думите назад.

Брадуел отваря уста, ала Преша го стисва за ръката.

– Остави. – Приближава се до момичето, за което бяха говорили – с бледа кожа, проницателен поглед и тъмночервена коса.

– Казва се Уилда – добавя Ел Капитан. – Изгорихме дрехите, в случай че има скрити подслушвателни устройства.

Уилда носи стара размъкната рокля с провиснало деколте и навити до лактите ръкави. Партридж и Лайда са единствените Чисти, които Преша е виждала. Заради крехката си възраст момичето изглежда много по-чисто и уязвимо. Обзема я желание да я закриля – момичето я гледа с дълбоко отчаяние.

– Значи тя е Чиста и в същото време не е? – пита Преша.

– Все едно, носи ново послание от Купола – отвръща Ел Капитан.

– Истината! – обажда се Маргит.

Уилда държи дървена лодчица.

– Какво е това? – пита Преша.

– Истината! – надава вик Хелмут.

– Това е лодка. Хелмут я издялка от парче дърво. И я подари на момичето.

Преша се вглежда в лодката.

– Хубава е – казва на момичето. – Чудесна работа, Хелмут. Не знаех, че си толкова сръчен.

Той обръща смутено глава.

Ел Капитан се навежда напред, изгубил равновесие под тежестта на Хелмут.

– Хайде, повтори. Нека и те да чуят.

Хелмут тръсва глава. Не желае да го чува отново.

Момичето се озърта.

– Искаме да върнете сина ни – изрича тя със свити устни, сякаш не може да ги отвори повече.

Преша кима, окуражавайки Уилда да продължи.

– Това момиче е доказателство, че може да спасим всеки от вас – изрича тя, след което стисва устни и свежда брадичка към гърдите си. Преша недоумява как е възможно толкова красиво лице да излъчва такова страдание. Страните на Уилда се зачервяват и изопват. Устните ù изглеждат твърди като камък. Въпреки това промълвява: – Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници... – Тя стисва отчаяно очи и тръсва глава. Не иска да каже нищо повече, ала думите напират на гърлото ù и устните ù сами се раздвижват: – Един по един. – Вдига ръка, но се възпира и горчиво заплаква.

– Всичко е наред – казва Преша, след което се обръща към Ел Капитан и Маргит. – Кажете ù, че може да спре.

– Спри! – изрича Хелмут, разтривайки уши.

– Не може да спре – обажда се Ел Капитан. – Не е програмирана така.

Уилда се взира в Преша умолително, но въпреки това описва на гърдите си кръст, пресечен с окръжност.

– Новото послание – изрича уморено Ел Капитан.

– Но какво искат да кажат с това, че могат да спасят всички? – Преша никога не е била като това момиче – без белези, отпечатъци и сраствания. Лишена е от тази привилегия. Пречистили са момичето. Дали и тя би могла да си върне чистотата? Възможно ли е някога отново да зърне ръката си – такава, каквато трябва да бъде? Възможно ли е белегът с форма на полумесец да бъде изтрит от лицето ù? Ами птиците на Брадуел? Ами ако Ел Капитан и Хелмут отново да станат отделни индивиди?

– Заложници, Преша! – прекъсва мислите ù Брадуел. – Те са готови да убиват хора.

Разкайва се задето първата ù мисъл бе да възвърне чистотата си, но ù става неприятно от забележката на Брадуел. Той се подпира на тръбата и поклаща глава.

– Те ще ни спасят – обажда се Маргит. – Заложниците ще станат като нови.

– Нови – прошепва Хелмут на Преша. – Нови!

– Куполът не отвлича хора, за да ги прави нови и лъскави! – възразява Брадуел.

– Паяците – сеща се Преша. – Ето как хората ще бъдат убивани. Затова са тук.

– Ако им върнем сина, ще ни пречистят! – намесва се сляпата жена.

– Партридж – прошепва Ел Капитан.

Момичето става, олюлява се и се отправя към изхода.

– Уилда! – опитва да я спре Преша.

Маргит настига момичето и го сграбчва за лакътя.

– Никъде няма да ходиш – казва тя. – Трябва да им кажеш да ни спасят!

– Пусни я! – повишава глас Преша. – Не виждаш ли, че я плашиш?

Маргит пуска лакътя на Уилда. Тя свива ръка пред гърдите си, започва да я разтрива.

– Искаме да върнете сина ни! – кресва момичето. Но този път думите не звучат като послание, а като заплаха.

Сляпата жена се олюлява, сякаш е пияна.

– Можем отново да станем Чисти! Пише го в Първата библия. Бог ни изпрати единствения си син. И сега трябва да си го върнем!

– Спрете най-сетне да боготворите враговете си! – обажда се Брадуел. – Знаеш ли защо си ослепяла? Заради тях. Всичко е заради тях!

– Какви доказателства имаш? – изсъсква сляпата жена. – Моето доказателство е Куполът! И това момиче! Това Чисто момиче!

– Чисто момиче – обажда се Хелмут с надежда. Може би Хелмут вярва, че Куполът може да спаси и него? Да го отдели от брат му и да го пречисти. Преша също иска да повярва, че могат да я пречистят, да стане нова и лъскава, както каза Брадуел. – Чисто момиче!

– Млъкни, Хелмут! – прогърмява гласът на Ел Капитан. Всички започват да си крещят, думите им отскачат от стените на тръбата – дори Хелмут се развиква на брат си.

– Млъкни! Млъкни! Млъкни!

Уилда стиска очи и също крещи:

– Това момиче е доказателство, че можем да ви спасим! Ако не изпълните молбата ни, ще убием заложниците. – Впива пръст до болка в гърдите си и описва кръст, пресечен с окръжност. Настъпва тишина.

Уилда отваря очи. Преша пристъпва към нея и коленичи. Момичето забелязва главата на куклата. Обгръща я заедно с ръката на Преша и започва да я люлее, утешавайки самата себе си.

– Искаме да върнете сина ни. Това момиче е доказателството. – Накрая се отпуска в скута на Преша.

Преша започва да я люлее.

– Тихо, всичко ще се оправи. – Преша бе научила наизуст първото послание, написано на листчетата, които вид летателен апарат бе разпръснал. И започва да декламира: „Братя и сестри, знаем, че сте тук. Един ден ще излезем от Купола и ще дойдем при вас с мир. Засега ще бдим отдалече с чувство на милосърдие.“

Момичето кимва. Сега вече говорят на един и същи език.

– Какво става? – обажда се сляпата жена.

– Тихо – отвръща Маргит. – Не говори.

– Кръстът – обръща се Преша с тих глас към другите. – Пресечен от кръг по средата. Същият като този, който бе отпечатан в края на първото послание. – Тя поглежда Брадуел. – Двете послания много си приличат.

– И как точно? – пита Брадуел.

– Не знам. Но са еднакви по дължина и по форма. Разбираш ли?

– Двайсет и девет – казва Ел Капитан.

– Двайсет и девет какво? – пита Брадуел.

– Думи. Всяко послание съдържа точно двайсет и девет думи – обяснява Ел Капитан.

– Всичко ще е наред – Преша продължава да шепне на Уилда, разтривайки тясното ù гръбче.

– Наред, наред – гука Хелмут.

Прегърнало куклата, момичето прошепва:

– Искаме да върнете сина ни.

– Да, знам – отвръща Преша. – Ние ще се погрижим за теб.

Ел Капитан

Паяци