Както се вижда, Учителят посочва Огъня като основен принцип, върху който трябва да се сближат различните форми на познанието. Основен принцип, защото това е и основната енергия на Космоса:
„Вечният Огън изпълва всички тела и чрез тях се съединява с висшата огнена енергия. По такъв начин се преработва сокът на Вселената. Не може другояче да се нарече тази обновяваща се съкровена субстанция. Така всичко проявено служи като за обновяване на вечната Субстанция.“ (М.)
Две са понятията на Учението, които най-трудно се разбират и най-мъчно се възприемат. Едното е Йерархията, за която по-късно ще стане дума. Другото е Огънят. Но да не усвоим тия понятия в истинския им смисъл, това на практика означава да не усвоим Живата Етика. Не случайно една от книгите на Учението е озаглавена „Йерархия“, а две други — „Агни Йога“ („Огнена Йога“) и „Огнен свят“.
Трудността при възприемане на Огнената Йога произтича често от това, че ние свързваме понятието за Огъня с представите си за обичайните му прояви, сиреч за нещо, което пари, обгаря, опожарява, следователно повече ни плаши, отколкото привлича.
Подобни представи не са изцяло погрешни. Учителят сам казва, че можем да гледаме на Огъня не като на някакъв символ, а като на нещо реално, дори съвсем физическо („Не е нужно да се гледа на работата на Огъня като на нещо психическо. Смятайте, че Огънят е нещо физическо. Тъй на средното съзнание ще бъде по-лесно да мисли.“ М.). Същевременно думите на Адепта ясно подсказват, че подобна представа се приема само като удобна за „средното съзнание“, но че тя едва ли изчерпва смисъла на явлението. Защото прозаичните ни познания за огъня са свързани единствено с неговата най-плътна и най-елементарна проява. Именно затуй Учителят уточнява:
„… Не бива да се мисли, че в Огнения свят неговите същества са постоянно обкръжени от езиците на пламъка.
Огънят може и да кристализира, но обичайното му състояние може да бъде характеризирано като Светлина. Тия сведения са прости, но по-добре да ги споменем, за да се избегне обичайното неразбиране.“
И тъй очевидно е, че не става дума само за огъня, който ние използваме при своите домакински и промишлени нужди, че тази енергия — все още почти непозната за нас — притежава различни, често дори невидими форми на проявление. И ако не сме в състояние засега да изучим всички тия форми, необходимо е поне да знаем, че най-общо погледнато съществуват два вида огън: „Отдавна е казано за двата огъня — творящият огън и унищожителният огън. Ако първият сияе, и грее, и възнася, то вторият изгаря и изпепелява. Но аз съм ви насочвал само към творящия огън.“ (М.)
Космическият Огън е могъща стихия, проявяваща се във всяко живо същество и изпълваща цялото Пространство. То е неизчерпаема творческа сила на Вселената, ала като всяка стихия, при известни условия може да забушува и като страшна разрушителна енергия. Именно оттук — и неотложната задача, стояща пред човечеството днес:
„Когато се обявява Новата Ера на Огъня, значи тази стихия трябва да се овладее. Иначе казано, трябва да се осъзнае жизнеността на Огъня… Където е старото, там новият огън ще изгаря, и животът няма да получи ново благословение.“
„Нека думите за огъня не се приемат като отвлечен символ. Говоря за действително съществуващия огън. Вече не за пръв път планетата изпитва въздействието на тази стихия. При смяната на расата огънят се приближава като струя на пречистване. Човечеството помни разрушението, причинено от съединението на пространствения огън с неговото подземно натрупване. Защо да се повтаря разрушението на Атлантида, ако може да се привлече благотворността на стихията на огъня? Но за да се приближиш безстрашно към огъня трябва да се научиш да мислиш за него и да го приемеш в съзнанието си.“ (М.)
Следва внимателно да се прочетат многобройните пасажи от книгите на Учението, засягащи горния въпрос, за да се разбере в подробности за какво става дума. Казано съвсем накъсо, човешките прояви, не само във физическия, но и в Тънкия свят имат своите връзки на взаимозависимост с огнената стихия, както във вътрешността на планетата, тъй и в пространството. Все по-голямото развихряне на тъмните сили — проявяващо се в тъмните помисли и дела на хората, в насилията, жестокостите, убийствата, хищничеството, аморализма — води и до все по-голямо засилване напрежението на огъня, което на свой ред увеличава психическото напрежение на планетата. А тази адска механика на взаимно усилващи се колосални напрежения на разрушителните сили може да има само един епилог — унищожителният взрив — в случай, че не бъде неутрализирана от градивната пречистваща енергия на Светлината.
„Трябва да се усеща колко голямо е напрежението. Трябва да се признае, че не е имало такова време. Не може да има обичайни мисли в необичайно време. Да разбереш това, вече ще означава да се приближиш към първата редица в битката… Също тъй, като здрав щит трябва да се пази съзнанието за Победа. Пространството трябва да се изпълва с победни мисли, тъй като в тях има озон и закрила.“
„… При нарастване на космическото напрежение нараства и напрежението на психическата енергия на човечеството… Подобно на експлозивен газ, тя създава опасност от взрив, става т бъде насочена в мощното предуказано направление, иначе тя ще сложи край на еволюцията.“ (М.)
„Хората често са чели за огнената гибел на планетата. Още преди две хиляди години е указано, че Огънят ще погълне Земята, още преди много хиляди години Патриарсите са предупреждавали човечеството срещу огнената гибел. Науката не е обръщала внимание на много знаци. Никой не желае да мисли в планетарен мащаб… Възможно е да не се пропусне последният час. Може да се изпрати помощ, но ненавистта няма да стане лекар.“ (М.)
В Живата Етика не веднъж се подчертава, че Светлината е непобедима, че в грандиозната пространствена битка силите на мрака са обречени на поражение и че еволюцията не може да бъде спряна. Именно затуй не е изключено някой да изтълкува като белег на непоследователност цитираната по-горе фраза за евентуалния „край на еволюцията“. Но подобно тълкувание ще бъде неоснователно. Учителят не формулира съжденията си според едни или други дидактични съображения. Когато говори за възможната гибел, то не е за да ни плаши. И когато изтъква неотменимата победа, то не е, само за да ни ободрява.
Процесът на еволюцията действително не може да бъде спрян. Това е космически закон, обаче той съвсем не отменя възможността една или друга планета да отпадне от еволюционното движение под ударите на друг космически закон — законът на Кармата. Всеки процес на изграждане дава и своите отпадъци. И само от човечеството зависи дали то Ще влезе в нов период на възход по пътя към безпределност-та, или ще се сгромоляса като отпадък в бездната, за да бъде претопено като инертна материя. Що се отнася до хората, заслужили с помислите, стремежите и делата си по-добра Карма, те ще продължат съществуването си в други форми и на други планети.
Учението отделя твърде голямо внимание и на вече споменатата Психическа енергия. Всъщност, както обяснява Елена Рьорих в едно свое писмо, „Огънят и психическата енергия са неделими, защото последната е качество на огъня. Психическата енергия е всеначална енергия“. Именно затуй отбелязахме, че би било съвсем погрешно да отнасяме понятието психическа енергия към феномените на човешката психика. Тази енергия естествено се проявява и у човека, но тя е не чисто човешко, а космическо явление и по-точно — енергията, лежаща в основата на цялата проявена Вселена.
„Огненият свят — казва Учителят — намира израз под названието психическа енергия. Така хората по-бързо ще разберат. На всеки е ясно, че у него съществува нещо, за което езиците нямат название. Силата или енергията по-бързо ще бъде приета, отколкото огнената искра. Човечеството твърде много се противопоставя на Огъня. Огънят поглъща, но не твори — мислят хората. Затуй по-добре им назовете психическата енергия и само на развитото съзнание кажете за Огъня.“
