В съседната стаичка лежеше Оутс, обвит в белия пушек на опиума. Той ни видя, изслуша съдържанието на заповедта за арест и бавно се изправи. Но ако бяхме очаквали да покаже страх и да отрича обвиненията, тъй като така постъпваха повечето мъже и жени, които задържахме, дълбоко се лъжехме. Оутс беше отпуснат и безразличен и не се възпротиви, когато сложих белезници на ръцете му.

— Познаваме се, нали? — каза той, докато го извеждахме навън. — Наистина повярвах, че вие сте лорд Ашли, а вие — неговият прислужник.

— А сега накъде, доктор Нютон? — попита един от хората на Хазната.

— Към „Нюгейт“ — отвърна Нютон.

Почти неподвижните очи на Оутс блеснаха като въглени.

— За мен е чест да ме арестува великият Нютон — усмихна се той.

Приличаше на голяма ленива змия и този факт изостри интереса ми, докато вървяхме към реката.

Качихме се в лодката и се отправихме към другия бряг. Не можах да сдържа любопитството си.

— Не изглеждате обезпокоен от вашия арест и от провала на заговора, господин Оутс — отбелязах аз.

— „Нюгейт“ и аз сме стари познати, милорд. Не знам как другояче да ви наричам — ухили се той. — Мисля обаче, че този път няма да остана там дълго. В момента настроенията на протестантите срещу римокатолиците са много силни.

— Ще видим — измърмори Нютон.

— Може ли да попитам дали бяхме предадени?

— Единствено от вашето нехайство — отвърна Нютон.

— Как така?

— Разгадах писмата ви.

На лицето на Оутс се изписа недоверие.

— Ако това е истина, ще ви попитам само каква е ключовата дума, която сме използвали, докторе.

— Ще ви отговоря. „Кръв“.

Оутс подсвирна.

— Тогава е вярно, че сте най-умният човек на света, както се говори.

— Да, разгадах шифъра, но бих искал да знам как е бил измислен.

Изненадата на Оутс отстъпи място на спомените.

— Оригиналният шифър е бил измислен от френския дипломат Блез дьо Вигенер през 1570 година. Той е бил секретар на крал Шарл IX, докато разкрили, че е хугенот. Напуснал двореца и се посветил на шифрите. Работата му била продължена от мосю Декарт.

— Имате предвид философа Рене Декарт?

— Да, сър. Той е живял в Поатие като студент, когато градът все още е бил хугенотски. Открих шифъра там, докато учех във френската семинария.

— Но господин Декарт не беше ли римокатолик?

— Семейството му бяха римокатолици, но той поддържаше тесни връзки с хугенотите и през целия си живот беше голям приятел на нашата протестантска религия. Господин Декарт усъвършенства шифъра на Дьо Вигенер и го направи неразгадаем до деня, в който вие го разкодирахте, докторе.

— Тогава триумфът ми е пълен, защото най-много от всички останали бих искал да победя господин Декарт.

— Лорд Халифакс несъмнено ще ви възнагради за усилията.

— Мисълта, че съм се борил с ума на Декарт, е достатъчна награда.

— Я стига, сър! Известно е, че лорд Халифакс ви харесва. Вече се шушука, че когато господин Нийл напусне Монетния двор, вие ще бъдете следващият Главен майстор.

— Лъжлив слух, сър. В това поне имате предимство пред мен. Лъжите и неверните слухове са ви присъщи похвати.

— Но този факт не ви ли дразни и огорчава, сър? Да знаете, че причината да предпочетат вас, не са вашите флуксии или земното притегляне, нито дори превъзходният ви ум? Не се ли чувствате неловко, като знаете истинската причина за издигането си?

Нютон не отговори.

— Дори на оскъдната светлина виждам истината, изписана на лицето ви — продължи Оутс.

— Млъкнете, сър! — заповяда му Нютон.

— Не казвам, че ви обвинявам, сър. Вероятно и аз бих постъпил по същия начин.

— Замълчете, сър — настоя Нютон.

— Кой не би изтъргувал добродетелта на красивата си племенница заради кариерата си? Известно е, че лорд Халифакс е влюбен в девойката. И че я е направил своя любовница и курва. Лорд Лукас го е чул от лорд Харли, който го е научил от самия Халифакс. Тя е седемнадесетгодишна, нали? Хубав период за едно момиче. Катеричката й не е нито твърде млада, нито твърде стара, същинско доматче, което все още не е почервеняло изцяло. Освен това е порядъчно момиче, затова катеричката й е чиста. Има много блудници, които се преструват на девственици. Но истинската девственица е нещо различно. И кой друг може да си позволи подобно удоволствие, ако не богаташ като лорд Халифакс? Цената е вашето служебно повишение, докторе.

— Това е проклета лъжа! — възкликна Нютон и го удари с всичка сила по лицето — нещо, което видях за пръв и последен път.

Оутс наведе глава.

— Щом казвате, сър, ще ви повярвам, макар че цял Лондон е на друго мнение.

След това всички се умълчахме.

Най-вече аз.

Въпреки всичко мислех, че госпожица Бартън бе станала курвата на лорд Халифакс по свое желание.

Така на косъм беше предотвратено голямо бедствие за страната. Трябва да призная обаче, че събитията не ме интересуваха много, имайки предвид собственото ми нещастие. Ала най-лошото беше, че не бе направено много за наказването на главните подстрекатели, обвинени в противодържавна дейност. Човек би помислил, че някои членове на правителството са в съюз с организаторите на заговора. Това би обяснило защо Оутс беше спокоен, щом научи, че плановете му са се провалили. И Нютон беше на същото мнение, когато по-късно обсъдихме нещата. Той каза, че често става така и от обикновените хора се търси отговорност, докато знатните се измъкват безнаказано.

Тайтъс Оутс беше осъден не за предателство или подмолна противодържавна дейност, а за дългове. През 1698 година беше освободен и необяснимо на какво основание му бе отпусната сумата петстотин фунта и още триста фунта годишно от Пощите под формата на пенсия. Нютон не откри обяснение за случилото се.

Или поне не благоволи да ми го каже. Оутс със сигурност продължи подривната си дейност, защото на 6 януари 1698 година дворецът Уайтхол изгоря до основи. Оцеля само Банкетната зала. Говореше се, че холандска перачка е проявила небрежност с ютията. Много по-късно обаче Нютон получи информация, че жената не е била холандка, а французойка и хугенотка.

Никакви действия не бяха предприети срещу лорд Ашли и лорд Лукас. Те дори не бяха арестувани. Лукас остана Главен майстор и прие цар Петър Велики по време на посещението му в Лондонската крепост Тауър през февруари 1698 година. Същата година лорд Ашли подаде оставка като член на Парламента и през 1699 наследи баща си като трети граф на Шафтсбъри, а през юли 1702, след възкачването на престола на кралица Ана, се оттегли от публичния живот. Жан Фуке продължи да работи като Заместник-главен майстор на Монетния двор, а сър Джон Хублон стана Първи гуверньор на Английската банка.

Кралят се върна в Англия и слезе на брега в Маргейт в неделя, 14 ноември 1697 година. Валеше почти непрекъснато, но лошото време не охлади въодушевлението на всички лоялни англичани за завръщането на Уилям. Из целия Лондон биеха камбани, а в Тауър стреляха оръдия толкова силно, че покривът на къщата ми се срути. Два дни по-късно кралят пристигна в Лондон. Шествието беше грандиозно, но мнозина, които го помнеха, казаха, че не е толкова величествено, колкото завръщането на крал Чарлс.

Вторник, втори юни, беше Денят на благодарността за мира и въпреки че навсякъде беше мокро и влажно, вечерта имаше фойерверки. На другия ден мнозина от арестуваните като якобити френски хугеноти бяха осъдени за държавна измяна. В затворените за широката публика съдилища те шумно протестираха, че не са якобити, нито римокатолици. Предложението им обаче да докажат, че не са паписти, като получат Светото причастие, както изисква Законът за проверката, бяха пренебрегнати като нечестни, цинични и подвеждащи опити за възпрепятстване на правосъдието. Истината е, че през онзи декември имаше малко справедливост и съдебните процеси бяха по-скоро фарс, отколкото действителни, или предрешен въпрос, както се е изразил Шекспир. Над сто души бяха изселени в Америка, но шестима, сред които Валие и Роан, бяха осъдени на смърт.