— Добре, сър — рекох аз. — Ще работя за вас, но при едно условие.

— Кажете, господин Елис.

— Винаги да поправяте невежеството ми по някой въпрос, защото знам, че сте учен човек. Бих искал да ми покажете света такъв, какъвто вие го разбирате, и да разговаряте с мен за естеството на нещата, за да мога да се самоусъвършенствам. Трябва да призная, че университетската степен ме запозна с класиката и „Логика“ на Сандърсън5, но не много повече. Ще работя за вас, сър, но искам да хвърлите светлина в тъмнината, която ме владее, и да насърчите и обогатите познанията ми за нещата.

— Добре казано, господин Елис. Трябва да сте интелигентен, за да признаете невежеството си, особено след като имате университетска степен. Искам обаче да ви предупредя, че не съм добър преподавател. През цялото ми време в Кембридж управата на колежа „Тринити“ ми възложи да обучавам само трима студенти, което приех по-скоро заради възнаграждението, отколкото от желание да бъда центърът на един съвременен лицей. За всички нас е трудно да проумеем как сме се появили на света, но откровено казано, смятам, че съм научил само толкова, колкото да се уверя колко малко всъщност от света познавам. Предполагам, че това противостои на еврейската жилка, която може би притежавам. Но съм съгласен с условието ви. Не знам точно какво, но все нещо ще присадя в младежката ви глава. Затова, дайте да си стиснем ръцете и да скрепим сделката.

Хванах студената му тънка ръка и дори я целунах, защото принадлежеше на моя господар, на когото дължах отплата за късмета и бъдещето си.

— Благодаря, сър. Ще се постарая да направя всичко възможно за вас.

— Още днес ще напиша писмо до лордовете от Съвета, отговарящ за държавната хазна — каза Нютон. — Техни светлости ще трябва да одобрят назначението ви. Не се съмнявам, че ще останат доволни от избора ми. След това ще трябва да положите клетва да пазите в тайна метода за маркиране на ръбовете на монетите на господин Блондо, макар че според мен това не е голяма тайна, тъй като същата машина свободно се показва на посетителите на Парижкия монетен двор. Но първо, нека да пийнем ябълково вино, а после ще напиша писмото и ще отидем с каретата ми в Тауър, където ще се закълнете и ще ви покажа Монетния двор.

И така, аз започнах работа в Кралския монетен двор.

Монетният двор се помещаваше в Лондонската крепост Тауър от 1299 година и до 1696 се бе разраснал до същински град. Между вътрешната и външната крепостна стена се намираха две редици стари дървени постройки, скрепени с железни скоби. Най-отпред бяха кулата Байуърд и Камбанарията. Сградите продължаваха на разстояние петстотин метра и завършваха със Солната кула. Между тях се виеше тесен калдъръм, осветяван от фенери и охраняван от стражи. Някои постройки бяха високи няколко етажа. Там имаше жилища, кабинети, казарми, конюшни, перални, леярни, ковачници, помещения с преси, складове, пивници и магазинчета, където продаваха всевъзможни хранителни продукти.

Както каза Нютон, шумът от металообработването беше оглушителен и докато се разхождахме из Монетния двор, трябваше да крещим, за да се чуем. Към това се прибавяха и оръдията, които от време на време гърмяха, цвиленето на конете, тракането на железните колела по калдъръма, виковете на глашатая, гласовете на войниците, ругаещи като рицари тамплиери, лаенето на кучетата, грозното грачене на гарваните, напомнящо предсмъртно хъркане, бумтящите огньове, мяукането на котките, тряскането на вратите и портите, дрънкането на ключове и скърцането на дървените табели от силния вятър, предшестващ разразяващите се бури напоследък. Едва ли в лудницата цареше по-шумна бъркотия, отколкото в Кралския монетен двор. Първата ми мисъл беше за описания от Вергилий ад, когато Еней отива в подземното царство, и докато стоях между Камбанарията и кулата Байуърд, където чувах ръмженето на дивите зверове в Лъвската кула, която се намираше досами западния вход, имах чувството, че съм в преддверието на пъкъла. Тауър обаче беше вълнуващо място и аз бях доволен, че съм там, тъй като се интересувах от история. Бях ходил в Лондонската крепост като малък, но тогава и през ум не ми бе минало, че някога ще работя там.

Тръгнахме на север по Минт Стрийт. Нютон непрекъснато ме запознаваше с работата на служителите от Монетния двор, които проверяваха качеството на изработката на златните и сребърните монети от леярите и гравьорите.

— Разбира се, мнозина от тях са престъпници и са затънали до шията в незаконно сечене на монети и трябва да бъдат обесени — каза Нютон. — Често крадат нещамповани монети, матрици и щампи. Най-малко двама служители на Монетния двор са били досега обесени, а други двама в момента са в затвора „Нюгейт“ със смъртни присъди. Моят съвет е да не вярвате на никого, от най-високопоставения до най-обикновения работник. Главният майстор на Монетния двор е негодникът господин Нийл, макар да е толкова рядко тук, сякаш се срамува от поста си. Съмнявам се дали ще имате възможност да го опознаете, за да забележите множеството му недостатъци.

Нютон се поклони сковано на човек, който излезе от близките кабинети, дребен охтичав мъж с неприятен глас. Веднага щом се отдалечихме, моят господар ме предупреди да не вярвам и на него.

— Той има много приятели в Артилерията на Тауър — войнишкия гарнизон, с който постоянно спорим за правата над Монетния двор. Те ни смятат за натрапници, макар че сме тук почти толкова отдавна, колкото и те. В Тауър има твърде много хора и това е същината на проблема. Доскоро Артилерията се помещаваше в Ирландския монетен двор, близо до Солната кула, на отсрещния край на пътя, по който вървим. След това си присвоиха къщата на пазача и някои от жилищата на чиновниците и си построиха казарма на свободната площ. Сеченето на нови пари обаче ни позволи отново да ги изгоним от Монетния двор и да ги върнем отвъд вътрешната крепостна стена на Тауър, където обикновените войници се редуват да спят на легло, затова сега ни мразят особено ожесточено. Не вярвайте на никого от тях, дори на офицерите, защото всички ни желаят злото.

Нютон забеляза надменен на вид мъж, който ни гледаше от върха на кулата Бийчам.

— А онзи е вдъхновителят, самият лорд Лукас, Кралският наместник в Тауър, пост, който се радва на множество стари и необичайни привилегии, и с изключение на моята особа, може да се нарече най-могъщият човек в крепостта. Не вярвайте най-вече на него. Той е пияница и е толкова нагъл и високомерен, че според мен си бърше задника с позлатена хартия.

Малко по-нататък, на ъгъла на кулата Деверо, стигнахме до ковачницата, където един изключително отблъскващ и неприветлив тип заряза подковаването на коня и се вторачи безмилостно в доктор Нютон и мен.

— Кълна се — рекох аз, когато отминахме, — че онзи човек имаше невероятно противно изражение.

— Той е закоравял мошеник и също недолюбва Монетния двор. Но засега си го избийте от главата, защото това е къщата на Кралския чиновник, а до нея — къщата на Главния майстор и после къщата на Заместник-пазителя мосю Фуке.

— Фуке? Французин ли е?

— Той е един от хугенотите, наскоро изгонени от родината си от френския крал Луи — обясни Нютон. — Мисля, че в Тауър има неколцина такива бежанци. Френската църква, центърът на тяхната общност, се намира наблизо, на Треднийдъл Стрийт. Фуке е много заможен човек и смятам, че въпреки това е много усърден. Но не очаквайте да намерите тук него или някой от другите, които споменах. Една от привилегиите да работиш в Монетния двор, е, че служителите може да дават под наем служебните си жилища на когото желаят за лично облагодетелстване.

Едва тогава осъзнах, че предоставяйки ми служебното си жилище, Нютон се е лишил от хубавия доход, който би могъл да получи за него, ако го даде под наем.

Той спря и посочи спретната двуетажна къща, построена до онази част от външната крепостна стена, известна като Месинговия хълм. Наричаха я така заради поставеното там месингово оръдие, е което както скоро разбрах, често гърмят по случай рождените дни на кралските особи или при посещения на чуждестранни сановници.