— Уф! Уф! Уф! — чуваше се в парка.

Тридесет семейства от най-хубавите пеперуди, оранжеви с черни шарки, напуснаха в уплаха парка.

Появиха се множество факли. Цяла горяща, разпространяваща мирис на смола гора. Тази гора тичаше и гореше.

И когато до менажерията оставаха десетина крачки, на всички, които тичаха, като че изведнъж краката им се подкосиха. И веднага всички се юрнаха обратно назад с вой и писък, като падаха един върху друг, мятаха се насам-натам и търсеха спасение. Факлите се търкаляха на земята, пламъкът се разливаше, черният пушек плисна като вълна.

— О!

— А!

— Спасявайте се!

Гласове разтърсиха парка. Пламъкът се разхвърча, като озаряваше с кървав блясък картината на бягството и смута.

А оттам, от менажерията, иззад желязната ограда, спокойно, с твърди широки крачки, вървеше огромен човек.

В този блясък, червенокос, с блеснали очи, в разкъсана куртка, той вървеше като страшно видение! С едната си ръка държеше за гердана, сглобен от парче желязна верига, една пантера. Жълтият и тънък звяр, като се мъчеше да се изскубне от страшния гердан, скачаше, скимтеше, виеше: се и като лъв върху рицарско знаме ту изплезваше, ту прибираше дългия си тъмночервен език.

И онези, които бяха решили да се озърнат, видяха, че на другата ръка този човек носеше момиче в сияеща розова рокля. Момичето уплашено гледаше побеснялата пантера, подвиваше крака в пантофки със златни рози и се притискаше до рамото на своя приятел.

— Просперо! — викаха хората и бягаха.

— Просперо! Това е Просперо!

— Спасявайте се!

— Куклата!

— Куклата!

И тогава Просперо пусна звяра.

Пантерата, размахала опашка, с огромни скокове се впусна след бягащите.

Суок скочи от ръката на оръжейния майстор. Много пистолети бяха захвърлени на тревата в това бягство. Суок прибра три пистолета. С двата се въоръжи Просперо, единия взе Суок. Той беше почти колкото половината от ръста й. Но тя знаеше как да се справи с този черен блестящ предмет: в цирка беше се научила да стреля с пистолет.

— Да вървим! — изкомандува оръжейният майстор.

Не ги интересуваше онова, което ставаше в дълбочината на парка. Те не мислеха за по-нататъшните похождения на пантерата.

Трябваше да търсят изхода от двореца. Трябваше да се спасят.

— Къде е скритата тенджера, за която говореше Тибул? Къде е тайнствената тенджера, през която се е спасил продавачът на балончета?

— В кухнята! В кухнята! — викаше Суок вървешката, като размахваше пистолета.

Те тичаха в пълния мрак, като разкъсваха храстите и прогонваха заспалите птици. О, как пострада чудесната рокля на Суок!

— Мирише на нещо сладко — изведнъж заяви Суок, като се спря под някакви осветени прозорци.

И вместо пръста, който вдигат, когато изискват общо внимание, тя повдигна черния пистолет.

Дотърчалите гвардейци ги видяха вече горе на върха на дървото. Миг — и от клоните, прострени към тези прозорци, те се прехвърлиха на главния прозорец.

Той беше същият прозорец, през който вчера беше нахълтал продавачът на детски балончета.

Той беше прозорецът на сладкарското отделение.

Тук въпреки късния час и дори въпреки общата тревога кипеше работа. Целият щат от сладкари и хитри момчета в бели калпачета шеташе с всички сили: те приготвяха някакъв особен компот за утрешния обед в чест на това, че се е върнала куклата на наследника Тутти. Но този път беше решено вече да не се прави торта от страх някой летящ гост пак да не похаби и френския крем, и чудното качество на захаросаните плодове.

На средата стоеше един чебър. В него вреше вода. Бялата пара беше забулила всичко. Под тази пелена чирачетата блаженстваха: те бяха нарязали плодове за компота.

И тъй… Но в този миг през парата и бъркотията майсторите на кухнята видяла страшна картина.

Зад прозореца се люшнаха клоните, зашумяха листата като че пред буря и върху перваза на прозореца се появиха двама: червенокос гигант и момиче.

— Горе ръцете! — рече Просперо, във всяка ръка той държеше по един пистолет.

— Да не сте мръднали! — звънливо рече Суок, повдигнала своя пистолет.

Две дузини бели ръкави, без да дочакат по-внушителна покана, се вдигнаха.

А после полетяха тенджерите.

Това беше разруха на блестящия стъклен, меден, горещ, сладък, миризлив свят на сладкарското отделение.

Оръжейният майстор търсеше главната тенджера. В нея беше спасението му и спасението на мъничката му спасителка.

Той събаряше буркани, разхвърляше тигани, фунии, чинии, паници. Стъкла се разлетяха на всички страни и се чупеха със звън и гръм; изсипаното брашно се въртеше на стълб като самум в Сахара; вдигна се вихрушка от бадеми, стафиди и череши; захарният пясък шуртеше от лавиците грохота на водопад; наводнението на сиропите се издигна цял аршин; пръскаше вода, търкаляха се плодове, рушеха се бакърените кули на тенджерите. Всичко се преобърна наопаки. Ето така става понякога насъне, когато сънуваш сън и знаеш, че е сън и затова можеш да правиш всичко, което поискаш.

— Тук! — изписка Суок. — Ето я!

Онова, което търсеха, се намери. Капакът полетя в камарата развалини. Той пльосна в гъстото тъмночервено, зелено и златистожълто езеро на сиропите.

Просперо видя тенджерата без дъно.

— Бягай! — викна Суок. — Аз след тебе.

Оръжейният майстор се пъхна в тенджерата. И изчезнал вече вътре, дочу стенанията на ония, които бяха останали в сладкарското отделение.

Суок не смогна. Пантерата, завършвайки своя страшен път из парка и двореца, се появи тук. Раните от куршумите на гвардейците цъфтяха като рози върху нейната кожа.

Сладкарите и готвачите бяха се строполили в един ъгъл. Суок, забравила за пистолета, хвърли по пантерата попадналата й под ръка круша.

Звярът се спусна след Просперо — с глава в тенджерата. Той потъна след него в тъмния и тесен ход. Всички видяха жълтата опашка, която стърчеше от тази тенджера като от някой кладенец. А после всичко изчезна.

Суок закри очи с ръце.

— Просперо! Просперо!

А сладкарите зловещо се разкискаха. В тоя миг се втурнаха гвардейците. Мундирите им бяха изпокъсани, лицата в кръв, пистолетите димяха. Те бяха се сражавали с пантерата.

— Просперо загина! Разкъса го пантерата! Сега вече ми е все едно. Предавам се.

Суок говореше спокойно, отпуснала мъничката си ръка с много големия пистолет.

Но екна изстрел. Просперо, бягайки надолу по подземния ход, беше стрелял по пантерата, която летеше след него.

Гвардейците се скупчиха над тенджерата. Езерото от сироп достигаше до половината на огромните им ботуши.

Единият надникна в тенджерата. После мушна там; ръка и затегли. Тогава на помощ му дойдоха още двама. Като се понапънаха, те измъкнаха за опашката мъртвия звяр, който беше заседнал във фунията.

— Той е мъртъв — каза гвардеецът, като си поемаше дъх.

— Той е жив! Той е жив! Аз го спасих. Аз спасих приятеля на народа!

Така се радваше Суок, клетата мъничка Суок, в изпокъсаната рокличка, с измачкани златни рози в косите и на пантофките.

Тя розовееше от щастие.

Тя беше изпълнила поръката, която беше й дал нейният приятел, гимнастикът Тибул: тя беше освободила оръжейния майстор Просперо.

— Така! — говореше гвардеецът, хванал Суок за ръка. — Ще видим, прехвалена кукло, какво ще правиш сега! Ще видим…

— Да я отведем при тримата шишковци…

— Те ще я осъдят на смърт.

— Глупак — спокойно отвърна Суок, като облизваше от розовата си дантела сладкото сиропено петно, което беше попаднало върху роклята й през това време, когато Просперо рушеше сладкарското отделение.