— Опасно ли е? Можеш ли да го излекуваш, докторе?

Всички хора сме равни в страховете си. В момента той се държеше като най-обикновен простосмъртен.

Щом получих позволението му, се завтекох към стаята си, за да взема необходимите билки, и отново се върнах при него. Казах му да се излегне върху леглото, цялото в орнаменти от злато и слонова кост, и започнах да го мажа с мехлем. Бях го приготвил по моя рецепта и уверих царя, че до три дни от възпалението няма да остане и следа.

— До голяма степен ти си причината за това да се оженя за момичето, което от днес ти е господарка — говореше ми той, докато аз се занимавах с корема му. — Мехлемът ти може и да излекува обрива ми, но дали другата ти рецепта ще успее да ме дари със син? Сега са смутни времена. Трябва да си осигуря наследник, преди да остарея. Династията е в опасност.

Ние, лекарите, никога не обичаме да даваме гаранции за лечението, което предписваме; но пък не е ли същото с адвокатите и астролозите? Тъкмо се чудех какво да му отговоря, когато той сам, без да го съзнава, ме измъкна от затрудненото положение.

— Вече не съм млад, Таита. Ти си лекар и мога да ти го призная. Оръжието ми е влизало в не една жестока схватка. Острието му вече не е тъй остро както преди. Напоследък често се случва да ми изневери точно когато имам най-голяма нужда от него. Нямаш ли ти в тази голяма кутия нещо, което да изправи отново стъблото на моя цвят?

— Радвам се, че сподели това с мен, фараоне. Понякога желанията на боговете са тъй неразбираеми за нас… — Двамата направихме нужния жест да задържим злото надалеч, след което продължих: — Още при първата ти среща с младата ми господарка всичко трябва да бъде изпълнено съвършено. Всяка грешка, всяко отклонение биха били пагубни. Скиптърът на твоята мъжественост трябва да се надигне отведнъж, защото ще има само една възможност нещата да се наредят според желанията ни. Още първото сношение трябва да даде тъй жадувания плод. Ако се опита втори път, има голяма опасност да създадеш още някое момиче.

Да си призная, не разполагах с кой знае какви доводи за тези си измислици, но това не ми пречеше да говоря с най-сериозен тон, а царят да посреща словата ми с още по-сериозно изражение.

Посочих му показалеца си.

— Ако бяхме направили опита още тази нощ… — и поклащайки глава, красноречиво го прибрах отново. — Трябва да се радваме, че боговете тъй неочаквано ни дават втори шанс.

— Какво да правим тогава? — попита разтревожен той.

Не му отговорих веднага, а само потънах в дълбок размисъл.

Доста усилия ми костваше да прикрия облекчението и задоволството, които ме обземаха. Само за един ден служба при новата ми господарка вече ми се удаваше възможност да упражнявам истинско влияние върху фараона, което естествено само щеше да спомогне за по-нататъшното ми издигане. Освен това бях успял, макар и временно, да опазя девствеността на Лострис. С моя помощ тя все някога щеше да се примири с мисълта за плътски акт с един мъж, когото не обича и който физически има с какво да я отблъсне. Рекох си, че с малко повече ловкост нищо чудно да удължа този период на изчакване за неопределено време.

— Да, наистина, Ваше Величество, аз мога да помогна. Но ще е нужно известно време. Няма да е толкова лесно, колкото да премахна обрива.

Умът ми трескаво работеше. Не биваше да изпускам предоставилата се възможност.

— Трябва да приложим много стриктна диета.

— Само не повече бичи ташаци, докторе, умолявам те.

— Мисля, че вече са ти дошли прекалено. Но трябва да ти сгорещим кръвта и да подсладим размножителните ти секрети, така че да успеят да излязат с достойнство от задаващото се сражение. Козе мляко, топло козе мляко и мед три пъти на ден и, разбира се, лекарствата, които ще ти приготвя от рог на носорог и корен на мандрагора.

Той изслуша думите ми с видимо облекчение.

— И си сигурен, че това ще свърши работа?

— Досега винаги е давало резултат. Но има и друго.

— Какво? — Той неспокойно се надигна, за да ме погледне в очите.

— Пълно въздържание. Трябва да позволим на царския ти член да си почине и да си възвърне отново някогашната сила. За известно време ще трябва да забравиш за жените и плътските удоволствия.

Като казвах това, разчитах, че авторитетът ми на лекар ще е достатъчен съветът да бъде приет. Или поне се надявах, защото това беше един от най-сигурните начини да предпазя поне за известно време господарката Лострис от нежелани контакти. И все пак не можех да не се притеснявам каква ще бъде реакцията на фараона. Нищо чудно да го разгневи мисълта, че ще трябва да се лиши от плътските си удоволствия, а естествено гневът му щеше да се излее върху мен. Само за миг можех да изгубя всичко спечелено дотук. Но нямаше как — заради благото на господарката си трябваше да поема и този риск. Работата ми беше да я пазя, доколкото мога.

Ала реакцията на царя ме изненада. Той просто се облегна върху дървената си подложка и доволно се усмихна.

— Колко дълго? — попита той и по тона му можеше да се заключи, че възбраната по-скоро го радва.

Трудно ми беше да го проумея. На мен, който никога повече нямаше да усетя сладостта на женската ласка, ми звучеше невероятно фактът, че фараонът с такова спокойствие и дори облекчение се отказва от едно задължение, което навремето му е доставяло удоволствие. По всяка вероятност обаче с годините се бе превърнало в пълна досада.

По онова време имаше поне триста царски съпруги и наложнички. Повечето бяха азиатки, а за тях говореха, че притежават ненаситен апетит. Опитах се да си представя какво ли струва на един най-обикновен мъж да доказва своята измислена божествена мощ нощ след нощ, година след година. Трябваше да си призная, че това не ми изглеждаше чак толкова страшно.

— Деветдесет дни — най-накрая реших, че ще е най-подходящо.

— Деветдесет дни? — повтори той замислено. — Девет египетски седмици по десет дни?

— Най-малко — не отстъпвах аз.

— Много добре. — Кимна той и явно без да е разочарован, мина на съвсем друга тема. — Дворцовият ми управител твърди, докторе, че освен лечителските си заложби ти притежаваш и славата на един от тримата най-знаменити астролози в Египет. Така ли е?

Чудех се откъде ли на моя приятел, дворцовия управител, му е хрумнало да прави подобни изказвания. Не се сещах кои трябва да са двамата ми толкова знаменити събратя, че аз да съм чак третият. Естествено най-добре беше да приема думите на фараона като изключително приятен комплимент.

— Той ме ласкае, Ваше Величество, макар и наистина да имам известни познания върху небесните тела.

— Изготви ми хороскоп тогава! — нареди той и нетърпеливо се надигна в леглото си.

— Сега ли? — попитах изненадано.

— Ами да! Защо не? След като не ми позволяваш да прекарвам нощите си другояче.

И най-неочаквано ми се усмихна. Трябваше да си призная, че макар и да се беше превърнал в кръвен враг на Танус и господарката ми, фараонът все повече ми харесваше.

— Ще трябва да си донеса свитъците от дворцовата библиотека.

— Имаме на разположение цяла нощ — успокои ме той. — Вземи всичко, което ще ти бъде нужно.

Денят и часът на раждането на нашия фараон са добре известни, а в свитъците, които донесох, бяха записани всички наблюдения върху небесните тела, извършени от петдесетина поколения астролози преди мен. Под любопитния поглед на фараона започнах да подреждам първата част от неговия хороскоп и преди още да съм свършил и наполовина, пред очите ми вече се оформяше, и то изцяло според звездите, образът му, точно такъв, какъвто винаги съм го знаел. Съдбата му минаваше под знака на голямата червена скитаща звезда, която наричаме Окото на Сет. Това е звезда на конфликти и несигурност, на смутове и войни, на тъга и нещастия и най-накрая — на насилствена смърт.

Но как да му кажа всички тези неща?

Трябваше да измисля нещо. На бърза ръка разказах накратко живота му — използвах някои подробно документирани факти заедно с други, известни на ограничен кръг хора, които бях научил от шпионите си в двореца и най-вече от дворцовия управител. След това продължих с обичайните уверения за добро здраве и дълъг живот, които всеки би желал да чуе.