— Можеш, Хари — но друг не знам дали ще се справи.

— Кажи ми ориентирите, Чъби, но бързо.

— Доста отдавна беше — започна да описва той подхода и преминаването през пролома, — но когато навлезеш откъм сушата, има три завоя — ляв, десен и пак ляв, после следва една тясна клисура, обградена с корали от двете страни — „Танцуващата“ може да се промъкне през нея, но боята й ще се поостърже. После влизаш в големия вир зад гърба на основния риф. Там има място да завиеш и да изчакаш, докато някоя силна вълна те изхвърли през цепнатината към открито море.

— Благодаря ти, Чъби — прошепнах аз. — Сега слизай долу. Дадох на пазачите от скритото уиски. Когато се насоча към пролома, те вече ще са се напили до козирката. Ще ви дам знак, като тропна три пъти с крак, а после от теб и от Анджело се иска да им вземете оръжието и да ги вържете здраво.

Слънцето вече беше доста нависоко и тривърхият силует на Тримата старци изплува само на няколко мили пред нас, когато чух първите диви смехове и трошенето на мебелировката под мен. Дейли не им обърна внимание, а ние се плъзгахме по тихите крайбрежни води към обратната страна на Топовния риф. Виждах вече нащърбените очертания на рифа, подобни на черните зъби на праисторическа акула. Отвъд рифа се пенеха в бяло високите океански вълни, а още по-нататък се виждаше откритото море.

Извих по посока на рифа и дадох малко газ. Шумът на машините на „Танцуващата“ се промени, но не толкова, че да стресне Дейли. Той беше се надвесил над перилата, отегчен и небръснат, а вероятно й недоволен, че не е закусил. Бумтежът от разбиващите се върху корала вълни вече се чуваше съвсем отчетливо, а долу шумотевицата на пируващите не спираше. Дейли най-после реши да им обърне внимание и нареди на другия матрос да слезе долу и да види какво правят. Пазачът, който също скучаеше, с открита радост изчезна надолу и повече не се върна.

Погледнах през кърмата назад. Увеличаването на скоростта бавно ни отдалечаваше от следващия ни катер, а разстоянието до рифа все повече намаляваше.

Гледах неспокойно напред, опитвайки се да открия описаните от Чъби ориентири. Внимателно дадох още малко газ, увеличавайки леко оборотите. Катерът изостана още малко назад.

И изведнъж видях входа на Топовния пролом на хиляда ярда пред нас. Той се мержелееше между два остри върха от потъмнял от времето корал, а аз можех да видя разликата в цвета на чистата морска вода, бликаща през цепнатината в преградата от корали.

Отдолу отново избухнаха диви смехове и един от пазачите ни се повлече, залитайки по палубата. Успя да се добере до перилата тъкмо навреме и започна да повръща обилно в килватера. После краката му се подгънаха и той се строполи на палубата, където остана да лежи като някакъв захвърлен вързоп.

Дейли нададе яростен вик и се спусна по стълбата. Използвах удобния случай, за да увелича още малко скоростта.

Взрях се напред, мъчейки се да запазя спокойствие. Трябваше да се опитам да увелича разстоянието между „Танцуващата“ и следващия я кавалер с още малко, всеки инч в повече щеше да затрудни артилеристите на катера.

Реших да стигна до протока и после да се впусна с пълен ход по него, опасявайки се повече от подводните коралови зъбери, отколкото от стрелковите умения на топчиите на борда на катера. Трябваше да измина половин миля по тесния, криволичещ проток между коралите, преди да изляза в открито море. През по-голямата част от разстоянието „Танцуващата“ щеше да бъде прикривана отчасти от надводните разклонения на коралите, а извивката на протока щеше да затрудни мерача на трифунтовото оръдие. Надявах се, че и блъскащите се в цепнатината вълни ще накарат „Танцуващата“ да заподскача достатъчно силно нагоре и надолу и да се замята непредсказуемо като издигащите се и спускащи се петънца по стрелбищата на панаирите.

В едно бях сигурен: онзи храбър моряк, капитан втори ранг Сюлейман Дада, нямаше да се осмели да ме преследва по протока, така че мерачът на оръдието щеше да се упражнява на все по-големи разстояния.

Не обръщах внимание на носещата се отдолу пиянска глъчка, а следях бързо приближаващия се излаз на протока. Надявах се, че мореплавателните умения на екипажа на катера и на неговия капитан са същите като стрелковата им подготовка.

Питър Дейли внезапно се изкачи по стълбата и застана пред мен. Лицето му бе почервеняло от гняв, а косъмчетата на копринените му мустачки бяха се наежили. Стисна треперещите си устни и едва тогава заговори:

— Ти си им дал алкохола, Флечър. О, какво хитро копеле си ти!

— Кой, аз ли? — възмутих се аз. — Никога не бих направил подобно нещо.

— Напили са се като свини — всичките — извика той, а после се извърна и погледна назад над кърмата. Катерът беше на миля зад нас и разстоянието продължаваше да се увеличава.

— Ти си замислил някаква мръсотия — изписка той и бръкна в страничния джоб на коприненото си сако. В същия миг се изравнихме с началото на протока.

Натиснах рязко газта, от което „Танцуващата“ изрева и се хвърли напред.

Все още ровещия в джоба си Дейли загуби равновесие. Залитна назад, като продължаваше да вика.

Извих щурвала рязко надясно и „Танцуващата“ се завъртя като балерина. Залитналият Дейли промени посоката на тялото си, полетя през палубата и се строполи тежко върху перилата, защото „Танцуващата“ полегна рязко от острия завой. В същия миг Дейли измъкна от джоба си малък никелиран пистолет. Стори ми се, че е от малокалибрените пистолетчета, които дамите носят в ръчните си чанти.

Пуснах за миг щурвала на яхтата. Навеждайки се, сграбчих краката на Дейли и рязко го повдигнах.

— Хайде заминавай, другарю — викнах аз, а той се преметна заднешком през перилата, падайки от дванайсет фута височина, удряйки се право в перилата на долната палуба и накрая цопна с разтворени ръце и крака във водата встрани.

Хвърлих се обратно към щурвала и овладях бясно залитналата яхта, като същевременно тропнах три пъти с крак върху палубата.

Докато насочвах „Танцуващата“ към началото на протока, чух, че в каютата под мен се разнасят викове на боричкащи се мъже, а после примижах, защото се разнесе автоматичен откос, чийто звук приличаше на разпарянето на дреха — бар-рап-ри, — а куршумите пробиха палубата зад гърба ми, оставяйки нащърбени дупки и пръсвайки бели тресчици. Поне бяха стреляли в тавана и едва ли бяха засегнали Анджело и Чъби.

Малко преди да вляза през кораловите порти, хвърлих още един поглед назад. Катерът все още се тътреше на миля зад нас, а главата на Дейли подскачаше сред разпенената бяла диря на яхтата. Помислих си дали ще стигнат до него преди акулите.

Но вече нямах никакво време за разни размишления. Щом „Танцуващата“ се понесе стремглаво по протока, разбрах с ужас каква задача й бях възложил.

Можех да се наведа, над който и да е от двата борда и да докосна кораловите разклонения, а отпред се виждаха още повече зловещи очертания на корали, прозиращи през плитките прозрачни води. Водите бяха загубили доста от яростната си сила по протежение на дългия криволичещ проток през рифа, но колкото повече напредвахме, те щяха да стават все по-буйни, а не можех да предвидя доколко „Танцуващата“ ще се подчинява на щурвала.

Отпред се появи първата извивка на протока и аз насочих „Танцуващата“ към нея. Тя зави уверено, свистейки със задницата си, и минахме само на косъм от застрашително надвисналите корали.

Докато се готвех да я насоча към следващия завой, Чъби се изкатери по стълбата. Беше се ухилил до уши. Той изпадаше в подобно настроение само по два повода — и единият от тях бе, когато можеше да понатупа някого. Кокалчетата на дясната му ръка бяха ожулени.

— Долу всичко е спокойно, Хари. Анджело се е погрижил за тях — той се озърна наоколо. — Къде е ченгето?

— Отиде да поплува — отвърнах, без да отмествам поглед от протока. — Къде е катерът? Какво правят ония?

Чъби се надвеси да погледне.