Приготвиха и дрехи — простия диш-даш на иракски работник, кафява куфия и здрави, платнени обувки с плетени от въже подметки.

Един кошничар, без да знае какво прави или пък защо го прави, майстореше сандък от ракита с много необикновена конструкция. Беше беден саудитски занаятчия и странният неверник бе готов да му плати добре, затова работеше с желание.

Извън Рияд, в една секретна армейска база се подготвяха две доста специални превозни средства. Докара ги от основната база на САС, намираща се по-надолу на Саудитския полуостров, в Оман, самолет на Кралските военновъздушни сили и сега бяха демонтирали всичко по тях и ги преекипираха за продължително пътуване по труден терен.

Същността на преоборудването на двата ландроувъра целеше да им придаде по-голяма скорост и пробег на придвижването. Всеки от тях трябваше да носи обикновения си товар от четирима души, на единия щеше да има и пътник. Другият щеше да превозва мотоциклет с големи гуми, предназначени за пресечена местност, и снабден с допълнителни резервоари за далечно пътуване.

Американската армия отново бе помолена да предостави свои средства, този път под формата на два товарни хеликоптера Чинук с по два ротора. На тях просто им казаха да стоят в готовност.

Михаил Сергеевич Горбачов седеше както обикновено в кабинета на седмия, най-горен етаж в сградата на Централния комитет на Новая площадь и работеше с двама секретари, когато по интеркома звъннаха да съобщят за пристигането на емисарите от Лондон и Вашингтон.

От едно денонощие той очакваше с любопитство да разбере какво се крие зад молбите на американския президент и британския министър-председател да приеме личните им емисари. Та какво съобщение не можеше в днешно време да се предаде по нормални дипломатически канали? Съществуваше и „горещата линия“, която беше абсолютно защитена от прослушване, макар че при нея бяха нужни преводачи и технически персонал.

Събудено бе любопитството му, а тъй като то беше една от най-забележителните страни на характера му, той изгаряше от нетърпение да реши загадката.

Десет минути по-късно в частния кабинет на генералния секретар на КПСС и президент на Съветския съюз бяха въведени двамата посетители. Помещението беше дълго и тясно с ред прозорци само от едната страна, които гледаха към Новая площадь. Зад президента нямаше прозорци и той седеше с гръб към стената в края на дълга заседателна маса.

За разлика от двамата си предшественици, които предпочитаха мрачния, тежък стил, по-младият Горбачов обичаше светлия декор, с повече въздух. Бюрото и масата бяха от светъл бук, а отстрани стояха наредени столове с прави, но удобни облегалки. Прозорците бяха покрити с тюлени пердета.

Когато двамата мъже влязоха, той даде знак на секретарите си да излязат. Стана от бюрото си и мина напред.

— Здравейте, господа — рече на руски той. — Някой от вас говори ли моя език?

Единият, когото той сметна за англичанин, отговори на колеблив руски.

— За препоръчване е да има преводач, господин президент.

— Виталий — Горбачов повика един от излизащите секретари. — Кажи на Евгений да дойде.

Сетне той се усмихна и даде знак на посетителите да седнат. След секунди към тях се присъедини личният му преводач, който зае място от едната страна на президентското бюро.

— Моето име, ваше превъзходителство, е Уилям Стюарт. Аз съм заместник-оперативен директор на Централното разузнавателно управление във Вашингтон — рече американецът.

Горбачов сви устни и челото му се набръчка.

— А аз, ваше превъзходителство, съм Стивън Ланг, оперативен ръководител за Близкия изток на британското разузнаване.

Объркването на Горбачов стана още по-голямо. Шпиони, чекисти, какво, за Бога, означаваше това?

— Нашите две централи — започна Стюарт — поискаха от съответните правителства да се обърнат към вас с молба да ни приемете. Всъщност, ваше превъзходителство, Близкият изток се движи към война. Всички го знаем. За да бъде избегната, трябва да знаем какви са тайните планове на иракския режим. Смятаме, че публичните им изявления са съвършено различни от истинските им намерения.

— В това няма нищо ново — сухо отбеляза Горбачов.

— Съвсем не, ваше превъзходителство. Но става дума за изключително неуравновесен режим. Опасен за всички нас. Ако знаехме какво всъщност мислят в кабинета на президента Саддам Хюсейн, бихме могли да разработим стратегия, която да осуети задаващата се война.

— Та нали за това са дипломатите — посочи Горбачов.

— Нормално да, господин президент. — Но има моменти, когато дори дипломацията е прекалено открит, прекалено публичен канал за изразяване на най-тайните мисли.

Всъщност имаме основания да вярваме, че в Багдад съществува изключително високопоставен източник, който е готов да ни разкрие истинските намерения на Саддам Хюсейн. Ако ги узнаем, бихме могли да постигнем доброволно изтегляне на Ирак от Кувейт.

Михаил Горбачов кимна. И той не изпитваше приятелски чувства към Саддам Хюсейн. Някога послушен клиент на СССР, Ирак беше започнал да проявява все по-голяма независимост и напоследък неуравновесеният му ръководител се държеше безпричинно обидно към СССР.

Освен това съветският ръководител добре разбираше, че ако иска да проведе своите реформи, Съветският съюз има нужда от финансова и промишлена помощ. А за това му трябваше добрата воля на Запада. Студената война бе свършила. Такава беше действителността. Затова той бе решил СССР да се присъедини към резолюцията, с която Съветът за сигурност осъди нахлуването на Ирак в Кувейт.

— Тогава, господа, установете връзка с този източник. Дайте ни информация, която великите сили могат да използват, за да се избегне опасността, и всички ще сме ви благодарни. И Съветският съюз не желае да стане свидетел на война в Близкия изток.

— Бихме искали да установим контакт, ваше превъзходителство — рече Стюарт. — Но не можем. Източникът не желае да се разкрие и това е разбираемо. За него рискът сигурно е много голям. За да установим контакт, трябва да избегнем дипломатическия път. Дал е ясно да се разбере, че ще поддържа само нелегална връзка с нас.

— И какво искате от мен?

Двамата западняци поеха дълбоко дъх.

— Искаме да вкараме в Багдад човек, който да действа като посредник между източника и нас — рече Стюарт.

— Агент?

— Да, господин президент, агент. Който да минава за иракчанин.

Горбачов ги изгледа съсредоточено.

— И разполагате с такъв човек, така ли?

— Да, ваше превъзходителство. Но той трябва да има къде да живее. Тихо, дискретно, невинно — докато получава съобщенията и предава нашите въпроси. Молим да му се даде възможност да се представя за иракчанин на работа при един от старшите дипломати в Съветското посолство.

Горбачов опря брадичка на върховете на пръстите си. Тайните операции съвсем не му бяха чужди. Съветското КГБ беше провело не една. Сега искаха от него да помогне на старите врагове на КГБ да проведат своя операция и да позволи да използват Съветското посолство като прикритие за техния човек. Нещо така нечувано, че го напуши смях.

— Ако хванат вашия човек, ще се компрометира нашето посолство.

— Не, ваше превъзходителство, вашето посолство ще е било най-цинично подведено от традиционните западни врагове на Русия. Саддам ще повярва — рече Ланг.

Горбачов се замисли. Припомни си, че лично един президент и един министър-председател го молеха за това. Очевидно го смятаха за важно, а той нямаше друг избор, освен да смята за важна добрата им воля. Най-накрая кимна.

— Добре. Ще наредя на генерал Владимир Крючков да ви окаже пълно съдействие.

По онова време Крючков беше председател на КГБ. Десет месеца по-късно, докато Горбачов почиваше край Черно море, Крючков, заедно с министъра на отбраната Дмитри Язов и други щеше да направи преврат срещу собствения си президент.

Двамата западняци се размърдаха сконфузени.

— Нашите най-големи уважения, господин президент — обади се Ланг, — бихме ли могли да ви помолим това да е вашият министър на външните работи и само на него да се доверите?