С две думи, ако не се постигне цялостно унищожаване на съществуващите оръжия, както и на онези, които все още се разработват, и на системите за пренасянето им, перспективата в близкото бъдеще е катастрофална.

Според проучванията, представени на комитета „Медуза“, с които англичаните са напълно съгласни, в рамките на три години Ирак ще разполага със своя атомна бомба и с възможности да я изстреля където и да било в радиус от 2000 километра от Багдад.

Към тази възможност трябва да се добавят и хиляди тонове смъртоносен отровен газ и потенциал за бактериологична война, включващ антракс, туларемия и може би бубонна и белодробна чума. Дори Ирак да се ръководеше от добронамерен и разумен режим, тази перспектива е в състояние да всее ужас. В действителност Ирак се управлява еднолично от президента Саддам Хюсейн, който очевидно е жертва на две ясно изразени психиатрични заболявания: мегаломания и параноя.

При положение че не се предприемат превантивни действия, в срок от три години Ирак ще е в състояние да господства само поради заплахата, която представлява, над цялата територия от северния бряг на Турция до Аденския залив, от морето край Хайфа до планините Кандахар.

В резултат на тези разкрития трябва радикално да се промени политиката на Запада. Сега главна цел на западната политика трябва да стане унищожаването на иракската военна машина и по-специално на оръжията за масово унищожение. Освобождаването на Кувейт вече губи значение и служи само за оправдание.

Желаната цел може сега да бъде осуетена от едностранното изтегляне на Ирак от Кувейт, така че трябва да се положат всички усилия това да не стане.

Политиката на Съединените щати, подпомогната от британските ни съюзници, трябва следователно да е посветени на четири цели:

а. Доколкото е възможно, прикрито да се поднасят на Саддам Хюсейн провокации и доводи, които да осуетят изтеглянето му от Кувейт.

б. Да се отхвърля какъвто и да е компромис, който той би могъл да предложи като основа за пазарлък, за да напусне Кувейт, лишавайки ни по този начин от оправдание за планираното от нас нахлуване и унищожаване на военната му машина.

в. Да се настоява Обединените нации да приемат без по-нататъшно забавяне отдавна отлаганата резолюция 678 на Съвета за сигурност, с която да упълномощят съюзниците от коалицията да започнат въздушна война, щом са готови.

г. Привидно да се приветства, но фактически да се осуетява всеки план за мир, който би дал възможност на Ирак да се измъкне невредим от сегашната си дилема. Очевидно основната опасност тук се крие в Генералния секретар на ООН, в Париж и в Москва, от които може да се очаква по всяко време да предложат някакъв наивен план, способен да попречи на онова, което трябва да се направи. Обществеността, разбира се, ще продължава да бъде уверявана в противното.

С уважение:

Група за политически проучвания и анализи

— Ицхак, този път наистина трябва да се съгласим с тях.

Когато заместник-министърът на външните работи застана срещу него в укрепения му частен кабинет под сградата на Кнесета в Йерусалим, министър-председателят на Израел, както винаги, сякаш се губеше в големия въртящ се стол зад бюрото му. Двамата въоръжени с автомати Узи парашутисти пред блиндираната със стомана масивна врата не можеха да чуят нищо от онова, което се говореше вътре.

Ицхак Шамир гледаше свъсен иззад бюрото си, късите му крака се люлееха, без да стигат до килима, макар че разполагаше със специално изработено столче за тях. Набразденото войнствено лице под прошарената коса му придаваше още повече вид на скандинавски трол.

Заместник-министърът на външните работи се различаваше от премиера във всяко, едно отношение; той беше висок, докато държавният ръководител беше нисък; елегантен, докато Шамир беше смачкан; спокоен, докато премиерът беше холеричен. И въпреки това те се разбираха изключително добре, споделяйки същото безкомпромисно виждане за страната си и за палестинците, затова роденият в Русия министър-председател бе избрал и издигнал без каквото и да е колебание дипломата-космополит.

Бенямин Нетаняху бе представил доводите си добре. Израел имаше нужда от Америка; от нейната добра воля, която някога бе гарантирана автоматично от еврейското лоби, намиращо се сега под обсада в Капитолия и в американските средства за масово осведомяване; от нейните дарения, нейното оръжие, нейното вето в Съвета за сигурност. Наистина прекалено много, за да бъде изложено на риск заради някакъв предполагаем иракски агент на Коби Дрор.

— Нека вземат този Йерихон, който и да е той — настоя Нетаняху. — Ако им помогне да разгромят Саддам Хюсейн, толкова по-добре за нас.

Министър-председателят изръмжа нещо, кимна, посегна към интеркома и нареди на личната си секретарка:

— Свържи се с генерал Дрор и му кажи, че искам да го видя в кабинета си. Не, не когато е свободен. Веднага.

Четири часа по-късно Коби Дрор напусна кабинета на своя министър-председател. Той кипеше. Наистина, мислеше си той, докато колата му се спусна по стръмнината извън Йерусалим и се понесе по широката магистрала обратно към Тел Авив, не помнеше някога да е бил така ядосан.

Да ти каже собственият ти министър-председател, че си сбъркал, не беше малко. Но че го нарече тъп гъз, му дойде наистина в повече.

Обикновено извличаше удоволствие да гледа боровите гори, където по време на обсадата на Йерусалим, когато днешната магистрала представляваше набразден от коловози черен път, баща му и други се бяха сражавали, за да пробият палестинските линии и да облекчат положението на града. Но не и днес.

Когато се върна в кабинета си, накара да повикат Сами Гершон и му каза вестта.

— Как, по дяволите, са разбрали янките? — изкрещя той. — Откъде е изтекла информация?

— Не и от Службата — рече категорично Гершон. — Какво ще кажеш за професора? Виждам, че току-що се е върнал от Лондон.

— Скапан предател — се озъби Дрор. — Ще го съсипя.

— Вероятно англичаните са го напили — предположи Гершон. — Пиянски хвалби. Остави го, Коби. Бедата е сторена. Какво трябва да направим?

— Да им кажем всичко за Йерихон — отсече Дрор. — Няма да го направя аз. Изпрати Шарон. Нека той да го стори. Срещата е в Лондон, където е станало изтичането на информация.

Гершон премисли и се ухили.

— Какво му е смешното? — попита Дрор.

— Какво ли? Ние не можем повече да влезем във връзка с Йерихон. Остави ги само да се опитат. Все още не знаем кое е това копеле. Нека те да открият. Ако имаме късмет, ще се осерат от горе до долу.

Дрор премисли и по лицето му се разля хитра усмивка.

— Изпрати Шарон тази вечер — рече той. — Сетне ще предприемем друга операция. Върти ми се из главата от известно време. Ще я наречем „Иисус Навин“.

— Защо? — попита объркан Гершон.

— Не си ли спомняш какво точно е сторил Иисус Навин с Йерихон?

Сметнаха, че срещата в Лондон е достатъчно важна, затова Бил Стюарт, заместник-директорът (оперативен) на Лангли, пресече лично Атлантическия океан, придружен от Чип Барбър от отдела за Близкия изток. Те се настаниха в една от тайните квартири на ЦРУ, апартамент, разположен недалеч от посолството на Гроувнър Скуеър, и вечеряха с един заместник-директор на СИС и Стив Ланг. Заместник-директорът бе там по протокол, защото имаше ранга на Стюарт; на срещата с Шарон щеше да го замести Саймън Паксман, който отговаряше за Ирак.

Давид Шарон пристигна със самолет от Тел Авив под друго име и бе посрещнат от един катса от Израелското посолство. Британското контраразузнаване МИ-5, което не обича чужди агенти, дори и дружески, да си разиграват игрички на негова територия, беше предупредено от СИС и забеляза чакащия катса от посолството. Още щом той поздрави новопристигналия от Тел Авив господин „Елиаху“, хората от групата на МИ-5 се намесиха, приветстваха господин Шарон с добре дошъл в Лондон и му предложиха услугите си, за да направят пребиваването му приятно.