— Трябваше да отделя повече време на тази акция — каза, накрая той. — Опитах се да бъда прекалено драматичен. Може би трябваше да почакаме.

— Да — съгласи се шефът, зарадван, че Шон вижда грешките си.

— Ако можем да ти помогнем с нещо — каза Оуенс, — ще го направим. Знаеш това, Дан.

— Да, този случай е привлякъл интереса на високопоставени хора. — Мъри държеше телеграма от самия директор Емил Джейкъбс. — Е, всичко беше само въпрос на време. Трябваше да се случи, рано или късно. „И ако не окошарим тези кучи синове — помисли си той, — ще се случи пак. АОЪ току-що доказаха, че техните терористи могат да действат в САЩ.“

Емоционалният шок от случилото се изненада Мъри. Като професионалист в тази област, той знаеше, че това не беше станало досега само от чист късмет. Несръчните американски терористични групи бяха взривили няколко бомби и убиха няколко души, но ФБР постигна значителни успехи при залавянето им. Никоя група не беше получавала подкрепа отвън. Но сега и това се е променило. Пилотът на хеликоптера разпознал единия от терористите като чернокож, а в Ирландия нямаше много такива.

Играеха съвсем нова игра и независимо от целия си опит във ФБР, Мъри се тревожеше за готовността на бюрото да се справи. Директорът Джейкъбс беше прав в едно: задачата беше от първостепенно значение. Бил Шоу лично ще се заеме със случая, а Мъри знаеше, че той е един от най-добрите мозъци в тази област. Тридесетината агенти, първоначално прикрепени към случая, щяха да станат три пъти повече през следващите няколко дни, а след това — да нараснат още три пъти. Единственият начин терористите да бъдат държани настрана е да им се покаже, че Америка е твърде опасно място за такива като тях. Дълбоко в сърцето си Мъри знаеше, че това не е възможно. Нямаше място, което да е твърде опасно, във всеки случай нямаше такова място в демократичните страни.

Но ФБР разполагаше с огромни средства, а и нямаше да бъде единствената служба, ангажирана със случая.

17.

КОНТРАОБВИНЕНИЯ И РЕШЕНИЯ

Райън се събуди и видя Роби, който размахваше под носа му чаша кафе. Този път Джек беше спал безпаметно и забравата на съня направи истински чудеса с него.

— Сиси ходи до болницата. Казва, че Кати изглежда добре, като се има предвид състоянието й. Уредено е да видиш Сали. Тя ще спи, но можеш да идеш.

— Тя къде е?

— Сиси ли? Навън е. Крачи по задачи.

— Трябва да се обръсна.

— Аз също. Тя ще купи някои необходими неща. Най-напред ще те натъпча с малко храна — каза Роби.

— Много съм ти задължен — отговори Джек и стана.

— Спокойно, Джек. Затова Господ ни е пратил на тази земя, както казва баща ми. А сега яж! — заповяда Роби.

Джек откри, че отдавна не е ял нищо и сега, след като стомахът му напомни за това, изпита крещяща нужда от храна. Пет минути по-късно беше погълнал две яйца, бекон, пържени картофи, четири филии хляб и две чаши кафе.

— Жалко, че тук нямат овесено брашно — отбеляза Роби. На вратата се почука. Пилотът я отвори. Сиси нахълта в стаята с пазарска чанта в едната ръка и куфарчето на Джек в другата.

— По-хубаво се освежи малко, Джек. Кати изглежда по-добре от теб.

— Това не е новост — отговори Джек. С изненада осъзна, че отговорът му беше бодър. Сиси го подмами да се оживи.

— Роби?

— Да?

— Какво, по дяволите, е овесеното брашно?

— Не ти трябва да го знаеш — отговори Сесилия Джексън.

— Вярвам ти. — Джек се отправи към банята и пусна душа. Когато излезе, Роби се беше обръснал и оставил бръснача и пяната за бръснене на мивката. Джек остърга брадата си и налепи парченца тоалетна хартия върху кървавите белези от порязване. На мивката имаше и нова четка за зъби. Когато Райън излезе от стаята, вече приличаше на човешко същество.

— Благодаря ви — каза той.

— Тази вечер ще те закарам у вас — обади се Роби. — Утре трябва да преподавам. Но ти — не. Уредих го с отдела.

— Добре.

Сиси си тръгна вкъщи. Джек и Роби отидоха до болницата. Сега беше час за посещения и можеха да се качат до стаята на Кати.

— А, ето го и нашия герой! — Джо Мюлер беше бащата на Кати. Той бе нисък, мургав човек — лицето и косата на Кати бяха наследени от починалата й майка. Беше член на управителния съвет на концерна „Мерил Линч“ и продукт на Айви лийг*. Започнал беше в брокерския бизнес досущ както и Райън, въпреки че краткият му престой в армията отдавна беше забравен. Навремето имаше големи планове за Джек и не можа да му прости, че заряза брокерството. Мюлер беше темпераментен човек, който добре осъзнаваше важността си във финансовия свят. Не бяха разговаряли учтиво с Джек повече от три години. Джек не мислеше, че нещата ще се променят.

[* Група от осем университета в САЩ (Браун, Колумбия, Корнел, Дартмаут колидж, Харвард, Принстън, Пенсилвания и Йейл), които имат същия академичен и социален престиж в САЩ, както Кембридж и Оксфорд във Великобритания. — Б.пр.]

— Тате — обади се Кати, — нямаме нужда от тези неща.

— Здравей, Джо — Райън протегна ръка, която увисна самотно във въздуха за около пет секунди. Роби се извини и излезе, а Джек отиде да целуне жена си. — Изглеждаш по-добре, мила.

— Какво можеш да кажеш за свое оправдание? — попита Мюлер.

— Оня, дето искаше да убие мен, го арестуваха вчера. Във ФБР е — внимателно отговори Джек. Удиви се, че го казва е толкова спокоен глас. Някак си на фона на случилото се е жена му и дъщеря му този въпрос му звучеше тривиално.

— За всичко си виновен ти, така да знаеш. — Мюлер беше репетирал този разговор в продължение на часове.

— Зная — съгласи се Джек. Чудеше се доколко ли би могъл да отстъпва.

— Тате… — понечи да се обади Кати.

— Ти не се меси — каза на дъщеря си Мюлер, но с тон, малко по-остър, отколкото Джек харесваше.

— Можеш да ми казваш каквото си щеш, но на нея не се зъби — предупреди го той.

— О, искаш да я защитиш, а? В такъв случай къде беше вчера?

— Бях в канцеларията си, точно както и вие.

— Трябваше да завреш носа си там, където не му е мястото, нали? Направи се на герой — и семейството ти за малко не загина — продължи Мюлер.

— Вижте какво, мистър Мюлер. — Джек беше си мислил за тези неща и преди. Можеше да се самобичува, но не и да търпи поуки от тъста си. — Ако не ви е известна фирма, която произвежда машини на времето, то май няма начин да поправим станалото, пали? Сега можем само да помагаме на властите да намерят хората, които са го сторили.

— Защо не помисли за всичко това по-рано, по дяволите!

— Достатъчно, тате! — отново се включи в разговора Кати.

— Млъкни! Това е между нас двамата!

— Ако отново й викнете, мистър, ще съжалявате. — Джек се нуждаеше от разтоварване. Не беше защитил семейството си предишния ден, но сега можеше да го направи.

— Успокой се, Джек. — Жена му не осъзнаваше, че само влошава нещата, но Джек я послуша.

— Сега наистина си голяма работа, нали?

„Продължавай в този дух, Джо, и може и да разбереш какъв съм.“ Джек погледна към жена си и дълбоко си пое дъх:

— Слушай, ако си дошъл тук, за да ми крещиш, това можем да го правим и насаме, нали? Само че този човек тук е дъщеря ти и тя може би се нуждае от теб. — Обърна се към Кати: — Ако ти трябвам, аз съм отвън.

Райън излезе от стаята. Пред вратата все още стояха двама много сериозни полицаи, а по-надолу по коридора, до стаята на санитарите, имаше още един. Джек си припомни, че беше убит един полицай и че Кати е единственият човек, който можеше да се окачестви като свидетел. Най-после тя беше в безопасност. Роби помаха на приятеля си от дъното на коридора.

— Успокой се, момче — посъветва го пилотът.

— Притежава истински талант да ме изкарва извън кожата — каза Джек, след като отново пое дълбоко дъх.

— Зная, че е задник, но едва не е загубил детето си. Опитвай се да не забравяш това. Ако си го изкараш върху него, с нищо няма да подобриш нещата.