Стив отвори очи и се изненада, че всичко му е още черно.
„Естествено, че ще е черно. Аз съм на дъното на дълбокото тъмно море.“
Изведнъж усети, че иска да си поеме въздух. Искаше го повече, отколкото беше искал каквото и да било в живота си. Усети как краката му опират дъното, сви колена и се изстреля нагоре.
Отне му непоносимо дълго време да излезе на повърхността. Когато най-сетне усети повея на хладния бриз, той си пое дълбоко от сладкия въздух, след което доплува до стълбата на кея. Като се хвана в покритото с водорасли стъпало, застина за миг и се ослуша. Не искаше да си подаде главата на кея и да му пръснат мозъка.
Тишина.
Изкачи едно стъпало. Изчака. Изкачи още едно.
Подаде главата си над талпите на кея. Нямаше никого.
Никой не му викаше „шибаняк“.
После френският прозорец от задната страна на къщата се отвори и един мъж извика:
— Хей, къпането тук е забранено, приятел.
ОКРЪЖЕН СЪД НА ЕДИНАЙСЕТИ СЪДЕБЕН ОКРЪГ И
ОБЛАСТЕН СЪД НА МАЯМИ-ДЕЙД, ФЛОРИДА,
ОТДЕЛ „МАЛОЛЕТНИ“
Относно: Р. А. С.
Непълнолетно дете
Дело No 05–09375/Зависимост
ДОКЛАД ЗА ЗАЩИТА НА ДЕТЕТО
1. Този доклад е изготвен съгласно Глава 39 на закона на Флорида от Лиса Равкдрайв, магистър по психиатрия, избрана по съответния ред от отдел „Семейни грижи“.
2. Р. А. С, единайсетгодишно момче, е дете с проблеми в развитието, у което се наблюдават симптоми както на аутизъм, така и на свръхнадареност. Детето се нуждае от специални изследвания, отношение, лечение и индивидуално съставена учебна програма.
3. Р. А. С. в момента се намира под временното попечителство на чичо си Стивън Соломон, който отказва да разкрие конкретните обстоятелства, в резултат на които Р. А. С. е дошъл да живее при него.
4. Майката на момчето Джанис Соломон наскоро беше освободена от затвора след присъда за наркотици и кражби. Самоличността и местонахождението на биологичния баща на момчето не са известни.
5. Стивън Соломон е подал иск до съда за пълно попечителство над малолетен, позовавайки на Раздел 39.623.
Долуподписаната смята, че:
(A) Обучението в домашни условия, осигурено от господин Соломон, се състои главно от безнадзорно четене, включително на съдебни досиета и доклади от аутопсия, крайно неподходящи за едно дете.
(B) Господин Соломон отказа на долуподписаната възможността да подложи детето на медицински изследвания, включително и на стандартна трансчерепна магнитна стимулация (СВМС). Не позволи на детето да участва и в терапевтична програма по пилотен проект за аутизъм на щатската болница „Рокланд“.
(C) Професионалният живот на господин Соломон може да бъде описан най-точно като хаотичен. Адвокат, който е бил задържан многократно за неуважение към съда и е известен със странното си поведение в съда. Освен това, макар че показва явна привързаност към Р.А. С, господин Соломон не е подготвен да бъде наставник на дете със специални нужди.
ПРЕПОРЪКА
Долуподписаната препоръчва искът на Стивън Соломон за попечителство да бъде отхвърлен и Р.А. С. да бъде поставен под опеката на държавата и изпратен в съответно болнично заведение със задължителни изследвания и лечение под директния контрол на отдел „Семейни грижи“.
С уважение, д-р Лиса Равкдрайв
29.
Всичко, от което се нуждаеш, е любов
— Глупости! Пълни глупости!
Стиснал доклада на Равкдрайв в едната си ръка, Стивън притискаше торбичка с лед към слепоочието си с другата, докато нервно кръстосваше офиса. Разхлабена вратовръзка, почервеняло лице, цицина колкото дръжката на вратата на челото. С тъмни кръгове под очите. Изглеждаше като разгневена миеща се мечка. Виктория седеше на бюрото си и го наблюдаваше притеснено. Боби се беше настанил с кръстосани крака върху един стол и беше заровил глава в някаква книга.
— Почакай Равкдрайв да ми падне в съда — каза Стив.
— Чувствам се ужасно — каза Виктория. — Може би ако не бях избягала от масата…
— Това няма нищо общо. Тя те харесва. Казва, че моят живот е хаотичен. Освен ако не си в кома, чий живот не е?
— Може би трябва да се успокоиш, преди да започнеш да мислиш върху стратегията си за процеса.
— Спокоен съм!
— Искаш ли да поговорим за взлома? Наистина ли смяташ, че е бил Манко?
Той хвърли торбичката с лед на бюрото си.
— Че кой друг би могъл да е?
Бяха обсъждали това с часове снощи, когато Стив се довлече пребит и подгизнал вкъщи. Взломаджията беше проучвал. Куфарчето на Стив беше преместено, но от къщата не беше взето нищо. Касетата със записа от охранителните камери си беше във видеото, където я беше оставил. Какво беше търсил? Дотук нямаше никакъв смисъл. Какво щеше да постигне, ако откраднеше касетата, след като Пинчър имаше презапис.
— Ще притиснеш ли Манко? — попита тя.
— Не без доказателства.
— Вчера го обвини в убийство, макар да знаеше, че е невинен, но днес няма да го обвиниш във взлом, който смяташ, че е извършил?
— Да видим какво ще излезе от експертизата на лентата.
— Една муха влезе в стаята през прозореца над контейнера за боклук и Стив я цапардоса с доклада. Точен удар. Той отново отвори доклада и прочете на висок глас:
— „Известен със странното си поведение в съда“. Равкдрайв ме намрази още от първия ден.
— Защото не я оправи — каза Боби, без да вдигне поглед от книгата. — Не пъхна отвертката си в бараката й за инструменти.
— Боби, държиш се неприлично — каза Виктория.
— Да, стига простотии — скара му се Стив.
— Никой мъж няма да се метне в нейния тунел на любовта — отвърна Боби. — Ще го кажа на съдията.
— Ще го кажеш друг път! — извика Стив.
— Няма да се гмурне да търси перли в брадатата й мида.
— Боби, престани!
— Да схруска сандвича й с шунка.
— Стига, хлапе. Дай да видя какво четеш?
Като вдигна карираната книга, Боби каза на отличен френски:
— „Обесване, душене, удушаване, удавяне“.
— Ако е порно, веднага я остави.
— Наръчник на следователя от деветнайсети век.
— Остави я. Не е подходяща за дете.
— Подходяща е.
— Равкдрайв е на друго мнение. Искаш да те вземе ли?
— Не! — извика Боби и започна непрекъснато да го повторя. — Не, не, не, не, не…
— Боже, съжалявам!
Момчето се клатеше на стола. Виктория си спомни първата вечер в къщата на Соломон. Боби беше стрелял по нея с воден пистолет, после се беше втурнал вътре, беше се сгушил на канапето и беше започнал да се люлее напред-назад, заключен в някой тъмен килер на съзнанието си.
— Не, не, не, не, не, не, не…
Момчето е с разбити нерви, помисли си тя. Ако се държеше така и в съда, Стив нямаше никакъв шанс.
— Боби, искаш ли да играем на анаграми? — попита тя само и само да го успокои.
— Не, не, не, не, не, не, не…
Стив се приближи до Боби и разроши косата му. Момчето извъртя глава, така че ръката на чичо му да го погали по бузата. Миг по-късно Боби търкаше лице в ръката на Стив като доволно коте. После вдигна старата френска книга по съдебна медицина и започна да чете, все едно нищо не се беше случило.
Стив продължи да крачи, като замахваше с навития на руло доклад към въображаема бейзболна топка или към въображаема Равкдрайв, Виктория не знаеше кое от двете. Тревожеше се и за двете момчета Соломон. Боби вървеше назад, а Стив беше прекалено избухлив. Случаят на Боби изискваше логика и трезв разум, стратегия и финес, а Стив планираше артилерийска атака.
— Ще разоблича тази шарлатанка — каза той. — Какви са й заслугите? Изпитва ли поне грам състрадание? Дава ли си сметка, че любовта е по-важна от диаграми и тестове?
— Стив…
— Заведох Боби в болницата й. Опитаха се да му вкарат система с валиум за някакви изследвания и аз отказах категорично.
