— Не можеш да й говориш така — намеси се Манко.

— Ти върви на майната си! — избухна Стив. Почервенял, той размаха пръст към Катрина. — Знаеш ли какво мразя повече от жена, която е убила съпруга си? Жена, която лъже адвоката си.

Катрина спокойно остави винената си чаша на махагоновата масичка за кафе. Изискан жест.

— Какво си му казал, Чет?

— Нищо, по дяволите! — отвърна Манко.

Катрина кръстоса единия крак, обут в копринен панталон, върху другия.

— Какъв е проблемът тогава, Стив?

Той преправи гласа си и я изимитира:

— „Не съм изневерявала на Чарли, откакто ми направи предложение.“

— О, това ли.

— Да, това.

— Откога се шибаш с Манко?

— Има ли значение откога?

— Има значение, че ни излъга. А щом си ни излъгала веднъж…

— Всичко останало, което ви казах, е истина.

— Така ли? С кого още се чукаш?

— Стив, трябва ли да си толкова вулгарен? — попита Виктория.

— Чет е единствената ми забежка — отвърна Катрина.

— Ами треньорът по голф? — попита Стив. — Инструкторът по аеробика? Потните градинари, които каниш на лимонада и едно набързо?

— Нямаш право… — Манко направи крачка към Стив.

— Млъкни! — Стив заби пръст в гърдите на Манко и стресна якия мъжага. — Още не съм стигнал до теб.

Виктория наблюдаваше как Стив прекоси стаята и се изправи като дърво пред масичката за кафе, как започна да крещи на Катрина, че през цялата си практика не е срещал по-глупав човек от нея и че щял да се откаже от делото и да я остави да лъже някой друг и щяла да извади късмет, ако съдебните заседатели не я линчуват, преди да я осъдят. Първоначално Виктория реши, че се преструва, че се опитва за сплаши клиентката им. После, когато сграбчи ръката на Манко и смъкна часовника му, реши, че губи самообладание.

Стив размаха часовника в лицето на Катрина.

— Остави ме да се правя на глупак с глупости от сорта на „Катрина обича Чарли“. Но по-лошото е, че ме вкара в капан. Включих Манко в списъка със свидетели, но не мога да го призова да даде показания, защото не мога да го подложа на кръстосан разпит. Изключено е и ти да свидетелстваш, защото и теб не мога да те оставя в ръцете на Пинчър.

— Само защото се чуках с Чет?

— Какво значи „се чуках“? — попита обидено Манко.

— Не ти ли казах да млъкнеш? — изрева Стив. — Нямам време за любовни драми.

Катрина каза:

— Се чуках, чукам се, може пак да се чукам, какво толкова има?

— Виктория, кажи й — нареди Стив. — Разясни й го, моля те.

— Пинчър ще използва връзката ви, за да докаже мотив — каза Виктория.

Катрина се разсмя.

— Какъв мотив? Да бъде с Чет? Да се омъжа за него? Моля ви.

— Какво трябва да значи това? — попита Манко.

— Чет, ти си чудесен по свой собствен начин, но си просто един тъпкач и двамата го знаем, така че престани да се правиш на интересен.

Катрина свали маската на дама от хайлайфа на Корал Гейбълс, помисли си Виктория. И без това не й стоеше много добре. Тя сбърчи чело, доказателство, че само няколко години я деляха от първата й инжекция „Ботокс“*.

[* Безвреден токсин, който изглажда бръчките. — Б.пр.]

— Добре де, излъгах, че съм била вярна на Чарли, но не съм го убила.

— Не собственоръчно — отвърна Стив.

— Какво трябва да значи това?

Очите на Стив святкаха. В него имаше нещо диво и опасно, помисли си Виктория.

— Докато си стояла на бара, Чарлс си е бил много добре — каза Стив. — Ако е издавал някакви звуци, то е било, за да каже: „Хей, развържи ме вече.“ Ти го поглеждаш, после се обръщаш към коридора, където Манко стои, прилепнал плътно до стената, извън обсега на камерите.

— Ти си луд! — каза Катрина.

Манко премести тежестта на тялото си от единия крак на другия.

— Не можете да ми го лепнете.

— Естествено, че не мога, Айнщайн. — Стив сграбчи фланелката на Манко и го бутна назад. — Споменаването ти уличава клиентката ми в предумишлено убийство. И дори аз да не мога да те спипам, Пинчър ще го направи.

— Ще го направи друг път — изсумтя Манко.

— Искаш ли да се обзаложим? На записа от охранителните камери се вижда сянка на стената. Пинчър вече ми каза, че е пратил касетата за фотограметрична експертиза.

_Не му е казал_, помисли си Виктория, но си замълча.

— Ще определят с точност височината и килограмите на човека, на който е сянката — продължи Стив. — Искаш ли да се обзаложим, че ще се окаже мъж висок метър и осемдесет, около деветдесет килограма, с мозък колкото грахово зърно?

— Майната ти! — изпсува Манко.

— Погледът на Катрина е сигналът за мъжа. Той се плъзга покрай стената, защото знае точно какво виждат и какво не виждат камерите. Отива до леглото, стяга яката на Чарли и го удушава.

— За това ли ви се плаща на вас, адвокатите, да риете в лайната? — попита Манко.

— Просто от любопитство, Манко — отвърна Стив, — имаш ли досие? Защото съм готов да се обзаложа, че си лежал в затвора.

— Няколко простотии, дребни нарушения — каза Манко. — Сбивания по баровете, това е.

— Е, значи този път си се изявил.

Виктория караше, а Стив се беше облегнал на седалката до нея, като беше вдигнал единия си крак на таблото. Караха на север по Олд Кътър Роуд под сянката на банановите палми.

Без да иска разрешение, Стив въртеше копчетата на радиото й. Спря на станция, където Лудън Уейнрайт III се обявяваше за последния човек на земята.

— Това представление ли беше? Изглеждаше така, като че ли всеки момент ще получиш удар.

— Реших, че ще ми отговорят честно, ако се уплашат, че мога да счупя някоя чаша, така че наистина беше Драма 101. Но до известна степен наистина бях много бесен.

— Защо ги излъга за Пинчър?

— Исках да видя реакцията на Манко. А също и на Катрина… Катрина казва истината. Тя не е убила Чарли. Манко също не го е направил.

— И защо смяташ така? — Виктория беше озадачена.

— Преминаха през човешкия ми детектор на лъжата.

— Я стига!

— Първия ден си помислих, че лъже, когато отрече да е убила Чарли — каза той.

— Какво? Ти ми каза, че й вярваш.

— Излъгах те. Страхувах се, че няма да го вземеш присърце, ако мислиш, че тя го е убила.

— Това е толкова обидно. Аз съм професионалист.

Стив се облегна назад и затвори очи. По радиото Пат Бенатар пееше за престъпления и страст.

— Както и да е, тогава наистина излъга, но само затова, че не му е изневерявала. Това заблуди детектора ми и реших, че лъже и за убийството.

— Но както каза и в къщата, щом веднъж е излъгала…

— Трябва да ми повярваш за това. Не го е направила.

— Няма такова нещо като човешки детектор на лъжата.

— Добре. Наречи го интуиция. Инстинктът ми подсказва, че не е способна на това.

— Не можеш да взимаш подобни решения въз основа на инстинкта си.

— Така взимам всички важни решения — отвърна Стив. — И ти трябва да опиташ някой път.

28.

Дълбоко тъмно море

— Бигбай няма ли нищо против, че вечеряхме заедно? — попита Стив.

— Мислиш го за среща ли? — попита Виктория.

— Излязохме на вечеря.

— Работна вечеря.

— Повечето мъже не обичат годениците им да излизат с други.

— Брус не е ревнив. Пък и знае, че никога няма да направя нещо глупаво.

На Стив не му хареса как прозвуча това. Като че ли най-глупавото нещо на света би било да се влюби в него. Той зави със стария кадилак по алеята пред къщата му и спря до колата на Виктория.

— Ще влезеш ли за едно питие?

Тя поклати глава.

— Скапана съм.

— Боби е при Тереса, така че къщата е на наше разположение.

Тя го погледна обвинително:

— Да не би да ми правиш намеци, Соломон?

— Аз? Не. Абсолютно не. Просто реших…

В съседния двор един присмехулник изпълняваше арията си. Какво му беше казал Боби за присмехулниците? О, да, само тези, които си нямат самка, пеят през нощта. Търсят си жена от залез до изгрев слънце. Сети се за една песен на Джими Бъфет: „Дай да се напием и да се изчукаме.“