— Класика — каза Стив, когато песента започна.

Виктория се заслуша за миг, нещо за ревове и сълзи и хвърляне на топове, но не можа да му хване смисъла.

— Не обичаш ли реге? — попита Стив.

— Не разбирам жаргона.

— Ще те науча. Това е езикът на захарните плантации, музика на потиснати и бунтари.

— Ти за бунтар ли се смяташ? Адвокат с мачете?

Той повдигна рамене.

— Просто ми харесва музиката.

Светна зелено, Стив запали двигателя и старият кадилак се задави и закашля, но успя да задмине автобуса.

— И докъде бях стигнал?

— Секс — припомни му Боби.

Виктория попита:

— Наистина ли разговорът е подходящ за момче…

— Боби ги знае тези работи — прекъсна я Стив. — Катрина си слага кожена маска и дантелен корсет и връзва Чарли с разперени ръце и крака на леглото. Той има яка на врата си с две кожени каишки, които са вързани за стълбовете на кревата. Затяга яката около врата си, като се обляга назад, и я отпуска, като се навежда напред. Идеята е да си спре кислорода и да увеличи силата на оргазма си.

— Асфиксиофилия — поясни Боби. — Четох за един човек, който си увил с жица пишоната, вързал я за две лъжички за кафе, наврял едната в задника си, другата в устата, като преди това ги бил свързал с електрически източник. Познайте какво станало?

— Причинил голямото спиране на тока през 2003 година? — отвърна Стив.

Боби издаде звук, сякаш парче бекон се пържеше в тиган.

— Електроекзекуция.

— И Барксдейл имал нещо в устата. Латексов чеп.

— Това е отвратително! — Виктория сбърчи нос.

— Но засяга защитата ни. Защо?

— Защото не е можел да извика с тази изкуствена джаджа в устата — отвърна тя.

— Искаш да кажеш — изкуствен чеп.

— Някои жени съдебни заседателки може да се обидят от думата. Така че реших да я смекча.

„Да я смекча? Наистина ли го казах?“

Стив се разсмя.

— Това е криминално дело, а не „Улица Сезам“. Знаеш ли колко думи има за пенис?

— Аз знам двайсет и шест — намеси се Боби. — По една за всяка буква от азбуката.

— Успокой топката, хлапе — каза Стив.

— Анаконда, бастун, велурен калъф…

— Не сега, Боби!

— Градински маркуч, джойстик, едноок червей…

— Сложи точка.

— Жило, змей с дисаги, идалго…

— Казах стига! — заповяда Стив.

— Като се замисля — каза Виктория, — когато аз бях ученичка, учехме само речта на Линкълн при Гетисбърг*.

[* Историческа битка по време на Войната за независимост. — Б. пр.]

— Не ме гледай мен — отвърна Стив. — Не съм го учил аз тези работи.

— Кашер краставичка — побърза да го опровергае Боби. — Това ти ми го каза.

— Това е част от етническото ти наследство. Виж, няма лошо да се ебаваш с нас, но ако продължиш в същия дух и пред доктор Равкдрайв, тя ще ме сметне за перверзник и ще те навре в някоя държавна болница.

— Коя е доктор Равкдрайв?

— Лиса Равкдрайв — поясни Боби — ДРИСЛИВА КРАВА.

— Предупреждавам те — каза Стив и после се обърна към Виктория. — Равкдрайв работи за Семейни грижи. Иска да ми отнеме Боби.

— Чичо Стив казва, че ще идем на някой безлюден остров, ако съдията е против нас.

— А защо просто не обжалвате? — попита Виктория.

— Хайде да не се разсейваме — рече Стив. — Барксдейл лежи проснат на кревата. Катрина прави магиите си и го изпразва. Развързва му ръцете, но му оставя яката. После се измъква от леглото и отива до бара.

— Защо не го е отвързала тогава?

— Казва, че бил готов за втори рунд след почивката. Така че тя си налива питие на бара и чува че нещо става в леглото. Чарли се мята и от гърлото му излиза хриптене. Тя се спуска към него и вижда, че яката се е впила във врата му. Отнема й малко време да отпусне каишките, но когато успява да свали яката, той вече не диша. Набира девет-едно-едно. Край на историята.

Виктория обработваше информацията, докато се насочваха на изток по Фифт Стрийт, на три пресечки от океана. Бяха оставили центъра на Маями зад гърба си, неговите небостъргачи, напълнени като пчелни пити с адвокати и банкери в тънки вълнени костюми, улиците, обгърнати от прохладните сенки на самите сгради. Тук всичко беше по-ярко, цветовете на ниските измазани сгради, шортите и ризите на хората, които влачеха хладилни чанти и сгъваеми столове към плажа. Неочаквано се почувства щастлива, че е с момчетата Соломон и работят заедно, на светове разстояние от претъпканите зали и коридори на съдебната палата.

— Случайно задушаване в резултат на извратен секс? — каза тя. — Мислиш ли, че съдебните заседатели ще го преглътнат?

— Не знам, но ще перифразирам въпроса ти при подбора на съдебните заседатели.

— Знаеш какво искам да кажа. Изглежда доста невероятно.

— Само защото двамата с Брус никога не сте опитвали нещо по-екзотично…

— Не започвай — строго каза тя. — Нямаш ни най-малка представа какво правим двамата с Брус.

— Разкажи ми всичко подробно. Имам трийсет секунди.

— Спри колата!

— Стига де, само се пошегувах.

— Спри веднага!

Той отби и спря до бордюра. Една сива рибарка прелетя наблизо и изчурулика _кери, кери, кери_ — също като изоставен любовник.

— Какво ти става? — попита Виктория, без да изчака отговора. — Тъкмо почнахме да се разбираме и ти пак започна с лайнарщините. Извинявай, Боби.

— Няма проблем — чу се глас от задната седалка.

— Ако ще работим заедно, трябва да престанеш да се държиш така.

— Добре. Добре.

— Трябва да сдържаш простака в себе си.

— Извинявай. Нека да продължим нататък.

— Не бързай толкова — каза Виктория. — Дай да стигнем до корените на това.

— Няма корени.

— Да погледнем вътре в Стив Соломон.

— Вътре няма нищо — изстреля той в отговор.

— Признай си честно — тя го погледна втренчено и улови изблик на страх в очите му. О, това е нещо ново, реши тя. Вероятно можеше да се справи със самоуверена жена в съда, но ако някой навлезеше в личното му пространство, се разтреперваше от страх. — Кажи ми честно, Соломон, падаш ли си по мен?

— Какво!

— Фантазираш ли си разни неща преди лягане? Ние двамата между лавиците с книги в юридическата библиотека?

— Никога не съм бил в юридическата библиотека.

— Пишеш ли името ми върху записките си и рисуващ ли сърце около него?

— Не си мой тип, Лорд.

— Защо? Имам мозък, но нямам рудницици.

— Точно така. Върви да се ожениш за Краля на авокадото.

— Защо злобееш толкова срещу мен? На какви чувства не даваш израз?

— Първоначално реших, че си богата нахалница. Безкомпромисна, арогантна и нахакана. Но със страхотни крака. Мислех, че съм го изразил доста ясно.

— А сега?

— Сега, понеже се налага да работим заедно, те търпя.

— И това е всичко — каза тя.

— Това е всичко.

— Добре, тогава значи е взаимно — отвърна тя.

Десет минути по-късно Стив паркира колата на открития паркинг и минаха пеша по Оушън Драйв, като се смесиха с обичайната навалица от почернели туристи и скейтбордисти. Беше слънчев топъл ден, от Атлантика подухваше постоянен бриз. Докато вървяха към офиса му, Стив се опита да анализира това, което току-що се беше случило. Защо беше започнал с тези евтини шегички? Защо не можеше просто да си признае какво изпитва?

_Защото не казваш на годеницата на друг мъж, че въздухът започва да пращи, когато влезе в стаята и да съска, когато си тръгне._

Ето това беше болезнената истина. Макар да знаеше, че не го бива по интроспекциите, той бръкна още по-дълбоко. Откакто разбра, че Виктория е сгодена, полагаше всички усилия да се убеди, че не го привлича. Сега направи всичко възможно, за да я вбеси. Чувстваше се като непохватен шестокласник, който понеже не може да заговори най-хубавото момиче в класа, дърпа плитките й. И тя просто го отблъсква.

_Бъди честен, Соломон. Падаш ли си по мен?_

Nolo Contendere. Щеше да се признае за виновен в извършването на по-малко престъпление, за да избегне преследването за по-тежко, но само пред себе си. Пред Виктория ще задържи фронта и ще се прави, че едва я понася. Никога не би споменал за чувствата си и със сигурност не би предприел нещо в тази посока. Първо, защото щеше да навреди на общата им работа. Второ, защото в този несигурен свят беше сигурен поне в едно: каквото и да изпитваше той към Виктория Лорд, тя не изпитваше нищо подобно към него.